Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Алфред Камер, МВФ: Присъединяването към еврозоната не дава допълнителен импулс на инфлацията

Снимка: МВФ

Присъединяването към еврозоната ще донесе много позитиви на България, заяви в интервю специално за БНР ръководителят на департамента на Международния валутен фонд в Европейския съюз Алфред Камер. Той бе у нас по покана за участие в конференция, посветена на възможностите и перспективите на страната ни при приемане на единната европейска валута. 

"Смятам, че за България е важно да се фокусира над приемането на еврото, защото това ще елиминира много от рисковете, които ви тревожат. В страните, които приеха еврото, наблюдаваме понижаване на лихвите. И за частния, и за публичния сектор спрямо нивата отпреди влизането в еврозоната. Друго наблюдение е, че инфлационните нива в тези държави се доближиха до средните за еврозоната".

На въпрос има ли опасност от покачване на цените заради самия процес по преминаване от лева към еврото Камер отговори: 

"Когато погледнем към всички държави, които вече са преминали по пътя на приемането на еврото, можем да видим дали се е случило. Не, не е, това не е дало допълнителен импулс на инфлацията".

Ръководителят на европейския департамент на Международния валутен фонд направи анализ на икономиките на държавите от Европейския съюз: 

"Имахме много силен икономически изход от пандемията и неочаквано висок растеж през третото тримесечие. Свидетели сме обаче на много голям шок – руската инвазия в Украйна, която причини голямо покачване на цените и доведе до много висока инфлация. Последиците бяха намаляване на доходите и покачване на разходите, особено за компаниите. За следващата година в Европа очакваме забавяне на растежа. В същото време пазарът на труда ще остане силен. На база на последните ни данни очакваме инфлацията да се охлади".

Поне в някои европейски държави обаче е възможна техническа рецесия, нали?

Очакваме техническа рецесия в повечето страни от еврозоната и в еврозоната като цяло тази зима и през пролетта. Трябва да подчертая обаче, че това ще бъде съвсем лека рецесия. Нямаме очаквания за дълбока рецесия. Растежът трябва да започне през пролетта и да се ускори през 2024 година.

Кои са най-големите предизвикателства пред икономиките на страните в Европа?

Едно от най-големите предизвикателства е да намалим инфлацията. Тя се дължи основно на външни фактори, но има политики, които могат да бъдат приложени за овладяването й. Една от тях е затягането на паричната политика, която ще потисне търсенето и ще забави растежа, но също така ще доведе до забавяне на инфлацията. Заради това отправихме препоръка към правителствата да вземат мерки за овладяване на кризата със спада на стандарта на живот на хората. Необходимо е да се подпомагат най-уязвимите групи. 

Подпомагането обаче трябва да е много целенасочено, защото трябва да избегнем твърде разхлабена фискална политика. От една страна тя става твърде скъпа, от друга – добавя инфлация в икономиките. Също така трябва да продължим да се справяме с осигуряването на достатъчно енергия. Европа направи много сериозен прогрес по отношение на увеличаване на доставките от други източници и елиминира част от трудностите, свързани с инфраструктурата. Намалено бе и търсенето на енергоносители. Това е тенденция, която трябва да продължи догодина, защото следващата зима е само след 12 месеца и енергийната сигурност е ключова, за да гарантираме растежа. 

Как очертаните обстоятелства и предизвикателства влияят върху българската икономика? Регулярната мисия на фонда е в София.

Външната среда се отразява на българската икономика, разбира се. Много е важно какво е състоянието на търговските партньори на страната. Виждаме намаляване на търсенето от Западна Европа, Съединените щати и Китай. Важно е и какво се случва на енергийния фронт. Също така виждаме, че условията за финансиране се затягат. Те могат да се затегнат допълнително и това ще окаже влияние върху българската икономика. Има рискове от финансова гледна точка, при условията за финансиране. Политическата ситуация също ще окаже сериозно влияние върху икономическото представяне на България.

Бихте ли казали повече детайли за финансовите рискове?

По отношение на финансовите рискове – това, което виждаме като цяло, е, че банковите баланси са силни. В същото време заради икономическите обстоятелства при компаниите ще видим отслабване, което може да доведе до ръст на необслужваните кредити. Това може да постави под натиск банковата система. Виждаме в редица европейски държави, че цените на имотите все още са твърде високи. Те обаче може да спаднат, което носи още един потенциален финансов риск.

Наблюдаваме също така и как излизаме от периода на много ниски лихви, който продължи дълго време. Инфлацията сега е висока и централните банки започнаха рязко покачване на лихвените проценти. Това има пряко отражение върху нефинансовите предприятия. Трябва да сме много внимателни и с банковия сектор или казано по друг начин – с цялата финансова система. 

Видяхме, че условията за поемане на дълг се затегнаха сериозно. Има ли опасност България да изпадне в липса на ликвидност?

Мисля, че е важно за България да се фокусира върху приемането на еврото, защото това ще елиминира много от рисковете, които ви тревожат. В страните, които приеха еврото, наблюдавахме понижаване на лихвите – и за частния, и за публичния сектор, спрямо нивата от преди влизането в еврозоната. Това е много сериозен позитив. Друго наблюдение е, че инфлационните нива в тези държави се доближиха до средните за еврозоната. От гледна точка на финансовата стабилност това е изключително важно. Ако се фокусираме единствено върху нея, с присъединяването към банковия съюз българските банки ще имат достъп до европейския стабилизационен механизъм, което намалява сериозно рисковете пред тях. 

Има и много други позитиви ефекти, които произтичат от приемането на еврото. Например, изобщо няма да е необходимо да се тревожите за обмяна на пари, когато пътувате или търгувате. Също така ще има много по-високо доверие към страната, което със сигурност ще увеличи вътрешните и външните инвестиции. Много е важна и самостоятелната монетарна политика. В момента тя е привнесена отвън, защото валутният курс е фиксиран към еврото. Когато се присъедините към еврото, България ще седне на масата, на която се вземат важните решения. Това е много голямо преимущество.  

Видяхте представители на една политическа сила, която категорично се противопоставя на приемането на еврото с основен аргумент, че така България ще изгуби суверенитета на лева – т.е. на националната валута.

Разбира се, когато приемате еврото и искате да се ползвате от всичките му предимства, вие се отказвате от лева за добро. Това е сделката. Именно благодарение на нея ще черпите всички позитиви, за които говорихме. Също така печелите място при вземането на решения и това е нещо, което в момента нямате. Когато сте част от еврозоната, сте част и от общите решения, които така или иначе се прилагат и в България.

Най-големият страх на хората е от инфлацията. Самото превалутиране на цените ще добави ли оскъпяване на стоките и услугите?

Когато погледнем към всички държави, които вече са преминали по пътя на приемането на еврото, можем да видим дали се е случило. Не, не е. Това не е дало допълнителен импулс на инфлацията.

Знаете ли, независимо дали става дума за политически послания или не, хората се притесняват, че доходите и спестяванията им ще се обезценят с приемането на еврото. Има ли поне грам основание за подобно притеснение?

Това по никакъв начин не би трябвало да буди притеснение. Самото присъединяване към еврото няма да промени по никакъв начин доходите. От голямо значение за повишаване на доходите обаче са политиките, които България прилага, за да въведе единната валута. България трябва да положи много повече усилия, за да увеличи доходите, да сближи още повече икономиката си и като цяло да подобри стандарта на живот на хората.

България се справи много добре, за да гарантира макроикономическа стабилност. В същото време страната трябва да решително да предприеме структурни реформи, свързани с управлението, с борбата с корупцията. Необходимо е да се положат усилия за повече прозрачност при бизнес плащанията. Те трябва да станат по-евтини, без корупция. Публичните финанси и по-специално публичните разходи трябва да се управляват по-добре. Необходимо е България да положи много повече усилия в подобряването на здравната, социалната и най-важното образователната система. Също така повече трябва да се работи за надграждане на уменията и квалификацията на работната сила. Това от своя страна ще увеличи производителността на труда, което ще доведе до по-високи доходи на всеки работещ, а оттам и на цялото население.

Трябва също така да кажа, че има възможности за допълнителен прогрес в електронното правителство, в дигитализацията като цяло в България и зеления преход. Това са именно тези политики, които ще доведат до по-добър жизнен стандарт в България и ще ускорят постигането му. Обикновено това са много трудни за провеждане реформи и изискват политически консенсус. Това обаче са политиките, които карат държавите в еврозоната, всъщност в целия Европейски съюз и в целия свят, да се движат напред и да гарантират и подобряват стандарта на живот. България има от помощ един инструмент на Европейския съюз и това е фондът "Следващото поколение". Разработен е много амбициозен план, който се плаща изцяло от страните – членки на Европейския съюз. Те трябва да бъдат използвани добре, реформите трябва да се случат колкото се може по-бързо. Именно този процес ще даде стимулира покачването на стандарта на живот в България.  



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Доц. Полина Михова: Трябва да има единен регистър за децата с комуникативни нарушения

Връчването на таблет на деца още на 6-месечна възраст меко казано е тревожен факт , заяви пред БНР доц. Полина Михова, ръководител на Департамент "Здравеопазване и социална работа" в НБУ. Тя напомни препоръките на СЗО, според които това е изцяло забранено до 3-годишна възраст, между 3 и 6 години максимумът е 15 мин., а за 10-годишните – половин..

публикувано на 12.03.25 в 11:43

Здравната грижа като супермаркет – защо пациентът е последният, за когото се мисли?

Пациентът е последният, за когото се мисли в здравната система . Този коментар направи пред БНР специалистът по медицинско право адвокат Мария Шаркова. "Често отношението е изключително патерналистично, без да се търси неговото мнение . Често чувам една мантра – защо пациентите имат толкова много права", посочи тя и обясни, че за..

публикувано на 12.03.25 в 10:35
Снимката е илюстративна

Има ли нормативни пречки пред бъбречните трансплантации у нас?

По една или две бъбречни трансплантации от жив донор се правят в България годишно, показва статистиката на здравното министерство за последните три години. При донорството от хора в мозъчна смърт данните варират от 11 до 25 трансплантации. В същото време над 770 българи чакат за присаждане на бъбрек, а десетки заминават да се трансплантират в..

публикувано на 12.03.25 в 09:23
Росица Матева

ЦИК изпрати на Темида копия на част от поисканите материали за вота

ЦИК изпрати на Софийската градска прокуратура копия на първата част от поисканите материали, свързани с образуваното конституционно дело за законността на изборите от октомври миналата година.  Иска се цялата водена кореспонденция с Конституционния съд, "Информационно обслужване", общинските администрации  и копията от приемо-предавателни разписки..

публикувано на 11.03.25 в 13:31
Йорданка Бекирска

Йорданка Бекирска: При споделеното родителство важните за детето решения ще се вземат единодушно

Споделеното родителство означава важните за детето решения да се вземат от двамата родители единодушно – къде ще учи, къде ще живее, каква религия ще изповядва, какви неспешни медицински грижи да се полагат. Това обясни в интервю за БНР Йорданка Бекирска, адвокат по семейно право. От трите законопроекта трябва да се изработи един..

публикувано на 11.03.25 в 08:03

Студент инициира възстановяването на изоставен парк в София

Акция за почистване на парка, който се намира между Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и малкия стадион "Академик" организира доброволецът Андрей Димитров , който е студент по политология в университета. Искаме да покажем на обществото и институциите, че когато държавата отсъства от своите отговорности, има активно гражданско..

публикувано на 10.03.25 в 10:39

Няма безопасна дрога, няма безопасна доза - кампания в училищата в Добрич

В училищата в област Добрич започва информационна кампания във връзка с употребата на наркотици и тяхното въздействие върху здравето на децата, както и за наказателната отговорност при притежание или разпространение. Заради все по-честите инциденти при употребата на вейп устройства със забранени субстанции и опасностите, които крият, те също..

публикувано на 07.03.25 в 15:51