Маринов е получил майсторското си свидетелство преди 40 години. И до днес работи на Етърската чаршия.
Селището край Янтра в миналото е било център на ковачи и гайтанджии, но мутафчийството било разпространено в околните Севлиево и Трявна. На чаршията в музея на открито Етъра работел майстор мутафчия. От него Христо Маринов се е учил да преде усуканата нишка от козя козина и да тъче пътеки, дисаги, чулове и чували за зърно. Знаел, че този занаят ще му легне. Днес е единственият майстор мутафчия в България.
За уменията си той е вписан в националната листа на "живите човешки съкровища". Споделя, че полученото признание го радва и се превръща в повод за шеги сред близките му.
"Хора ми се обаждат, които отдавна не съм виждал, поздравяват ме. Вече ме наричат "съкровище", не по име. Особено е, но е хубаво. Това е едно признание, защото задържах тоя занаят, повече хора да го видят във времето, да науча една и втора колежка – предната се пенсионира, сега много по-млада колежка се врече да работи", разказва Христо Маринов.
Навремето мутафчийството било мъжки занаят, защото работата е трудоемка.
"От грубо настригания материал до готовия предмет са операции, ум да ти зайде! Има подбиране на цвят, разчепкване по цветове, биене с въжета, свиване в къделя, предене на чекрък, намотаване на кълбета, сноване… Операциите са може би колкото годините – към 40 съм в занаята", разкрива мутафчията.
"Много трудоемко, много бавно. Навремето – през Възраждането и в по-късните години, 50-те-60-те години миналия век, когато е имало все още майстори, са работили по трима-четирима в работилница. Мутафчиите не са почивали."
Занаятът бил пренесен по нашите земи около 1700 –та година от Персия и бил най-добре развит в Панагюрище.
"В книгите се казва, че Кримската война слага началото на края на тоя занаят, защото тогава са се изработвали чували за войската, барутът се е съхранявал – козината има качества трудно да се овлажнява."
Макар днес да не се търсят чували за зърно и барут, мутафчиите тъкат пътеки, дисаги, носят се козиняви торби през рамо. От векове насам нищо в технологията не се е променило, казва ми Христо, през чийто ръце преминава грубата козина, която превръща в усукана нишка. Тъче на вертикален стан, опрян в стената, така опората обира тежестта при ударите.
Някои от инструментите, с които майсторът си служи, са още от времето на Възраждането, а станът в работилницата му на Етърската чаршия е отпреди 120 години. Изтъканото е в домовете на хора от различни краища на България и на Европа, дори от Япония и Австралия.
Христо не крие, че душата му се отваря, когато човекът срещу него знае какво иска. Спомня си случки, някои куриозни, в които се е разделил с дисаги, пазени свидно в дома му.
Утре в музея, ще бъде открита изложба на сътвореното през годините от майстора мутафчия Христо Маринов, който всеки ден е пред очите на хората. Почти като в театър, усмихва се той.
Снимки: Велина Махлебашиева
73-тия брой на поредицата "Архивите говорят" е посветено на наследството, което оставя католическия епископ Павел Гайдаджийски - Дуванлията. Сборникът се казва "Епистоларното наследство на Павел Дуванлията (Гайдаджийски). Съставители на сборника и преводачи на писмата на духовника са отец Паоло Кортези, проф.Красимир Станчев и доц. Радослав..
В рубриката "Горещи сърца" срещата е с една чаровна, впечатляваща с усмивката си и творческото си излъчване жена. Венета Велева е родена през 1973 г. в Добрич, където живее и работи и в момента. Трудно й е да нарече себе си творец и след търсене на по-подходящата дума, се определя като артист. Венета работи в областта на художествената керамика..
Даниел Атанасов е дарил около 23 хил. долара на най-голямото българско училище в Чикаго , а транспортната компания, на която са съсобственици с Петър Недев е една от най-честите спонсори на много български събития. Той е гост в рубриката на БНР "Америка - илюзии и реалности". Някога малкият Дани мечтае да стане космонавт и още..
Археолози разкриха монашеската обител на Свети Теодосий Търновски , която е била издигната с ктиторството и личното участие на цар Иван Александър . Останките от каменната църква от 14-и век са в покрайнините на великотърновското село Самоводене. Историците предполагат, че това е най-голямото за годината археологическо..
В Деня на независимостта любителите на историята могат да се запознаят с една интересна и съдържателна изложба в музея във Враца, свързана с политическия и обществен живот у нас през първата половина на двайстия век. Изложбата е посветена на един от най-емблематичните и ярки държавници с врачански корен - Цвятко Бобошевски. Кой е..
В това предаване на "Пътувай с Хоризонт" хващаме горските пътеки и навлизаме в Национален парк "Централен Балкан" , където над главите ни се извисяват вековните буки. Наш водач е Сергей Александров, експерт в парковата дирекция - " ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН". Още по темите слушайте в звуковите файлове.
Тя не е нито филмова, нито поп звезда, но се радва на популярност за която мнозина биха й завидяли. Името й знаят много от децата и възрастните. И не само в Чикаго, а и в САЩ. Търсят я за какво ли не. Винаги е готова да помогне. Казва,че за нея успехът не е в материалното, а в това да сбъднеш идеята . А тя знае как да го направи. С..
Днес е крайна дата, на която всички земеделци очакват да получат т.нар. украинска помощ . Според съпредседателя на Националната овцевъдна и козевъдна..
Новите технологии да се вкарват разумно, а не на основата на идеология. За това призова в ефира на БНР Кузман Илиев, икономически експерт и..
Затварянето на въглищните централи не е административно, а е пазарно, те не могат да издържат на пазара, не са конкурентоспособни . Това каза..