От 10-месечна възраст до постъпване в първи клас децата у нас ще посещават детска градина, а държавата ще подготви нов образователен стандарт за ранно детско развитие. Това е заложено в законопроект, внесен от депутати от различни политически формации – Демократична България, ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната“ и „Български възход“. С него яслената грижа се прехвърля изцяло в детските градини, а детските ясли придобиват статут на детски градини, под шапката на образователното министерство. Новите текстове предизвикаха опасения сред директори на общински детски ясли, а родителски организации се обявиха за така планираната реформа
Детската градина става институция, в която ще се отглеждат, възпитават, социализират и обучават деца от 10-месечна възраст до постъпването им в 1 клас. До 3 години те ще бъдат в яслена група, а след това – в група за предучилищна подготовка. Това е есенцията на законопроекта, внесен от представители на четири парламентарни формации. Сред вносителите е Елисавета Белобрадова от Демократична България. Според нея страната ни е единствената държава без приложена рамка за ранно детско развитие. А за да бъде тази рамка единна, е нужно всички институции, които се грижат за децата и ги образоват, да са под една шапка. В бъдеще това ще е Министерството на образованието.
„Имаме нужда системата да бъде обединена. Необходимо е да има осъвременяване на обучението, съобразно с тенденциите, които съвременна Европа е възприела. Целта е да обединим всички детски заведения и да имаме единна система за отглеждане, възпитание и образование на децата“.
Яслената грижа се запазва, в системата остават и медицинските специалисти, поясни Белобрадова.
„Там, където не могат да бъдат заети от медицински специалисти, ще могат да бъдат наемани и педагози, които са преминали обучение“.
Директори на самостоятелни общински детски ясли от страната изразиха притеснението си от внесените промени и ги разтълкуваха като заличаване на яслите, което ще лиши децата от условия за отглеждане, според тях близки до домашната среда. Те са учудени, че никой не е потърсил мнението им, а обяснението, че медицинските специалисти ще останат да работят в яслените групи като част от детска градина, не ги успокоява. Миролюба Станоева, която е директор на 51-ва детска ясла в София, смята, че не биха ги запазили.
„Ако бъде запазен медицински специалист, ще бъде на основата на организацията в детските градини. Но нашите деца изискват непрекъснато наблюдение и специфично обгрижване, което не може да бъде предоставено от 8 до 16 часа. Медицинските сестри трябва да си бъдат в групите".
Медицинските специалисти също така се грижат за правилното хранене на най-малките, следят за физическото и психическото им развитие, допълни Станоева. На различно мнение е Яна Алексиева от асоциация Родители – една от организациите, подкрепящи предложението за реформа.
„Със сигурност медицинско лице, което да следи и прави профилактика, би било полезно безкрайно много и за родителите. Но за 10-месечни здрави бебета няма нужда“.
Според Миролюба Станоева и нейни колеги директори, вносителите на законопроекта не познават работата в детските ясли.
„Те не са просто забавачници. Откакто съществува работата с тях, предвижда организирани занимания и развитието на уменията на децата-говорни, двигателни и когнитивни. В яслата се поставя начален социален опит“.
И не отричат, че сегашната система има слабости.
„Може би липсата на други медицински специалисти, които да влязат при нас-психолози, такива, които се занимават се с двигателния апарат на децата и повече външни профилактични дейности“
Грижата от 0 до 3 години е ключова за детското развитие – още един аргумент, с който Яна Алексиева обяснява необходимостта от реформа.
„През годините винаги ни е притеснявало, че децата просто са отглеждани в рамките на 8 часа, а не в досег с различни експерти и специалисти“.
По данни на националната статистика към края на миналата година у нас са работили 833 детски ясли и яслени групи в детски градини с близо 33 хиляди места. Малко над 3600 са медицинските специалисти в тях, над 90 процента медицински сестри, а 4100 са немедицински персонал. Да се увеличи броят на хората, които работят с децата в ранна възраст, да се вдигнат разходите за тях и да си повиши броят на обхванатите деца от най-малка възраст, е сред очакваните резултати от готвената промяна, обясни депутатът Елисавета Белобрадова.
„Да може да стигнем до повече деца, за които да се грижим“
И докато Миролюба Станоева вижда в тази реформа опит да се реши проблема с недостига на медицински кадри в яслената грижа, според Яна Алексиева ключов въпрос, който трябва да се проследи, е какви специалисти ще се занимават в бъдеще с ранната грижа за децата. А Елисавета Белобрадова очаква в следващите две години да се развие началото на новата рамка.

На 7 ноември за девета поредна година се проведе кампанията „Твоето здраве е твоя отговорност“, посветена на профилактиката на рака на простатата. Инициативата беше организирана от Astellas Pharma България в партньорство с Българското онкологично научно дружество и Българското урологично дружество . За първи път в България кампанията включи и..
Терапия с роботика и виртуална действителност подпомага възстановяването след инсулт Терапия с роботизирани устройства и виртуална действителност се използва у нас като съвременен метод за възстановяване на пациенти след инсулт. Това обясни физиотерапевтът Людмила Зафирова. Последиците от инсулта често включват затруднено движение, пареза на крайници,..
"Човек е най-трудно да бъде оценен в собствената си държава" . Това коментира пред БНР архонт Слави Бинев , бивш евродепутат, напуснал партията, която самият той е създал. Днес е посветил времето си на спорта и е президент на Българската федерация по таекуондо: "Да съм член на Съвета на световното таекуондо до голяма степен е може би оценка от..
Журналистката Радина Червенова, която дълги години беше водеща на централната емисия „По света и у нас” на БНТ, гостува в студиото на „Нощен хоризонт”. Преди няколко месеца тя издаде първата си книга, която е със заглавието "Преди ме е нямало". Радина Червенова представя дебютния си роман в Пловдив "Аполония" представя дебютния роман на..
"Когато си говорим за диабет и за статистика, винаги цифрите са големи и много впечатляващи , но наистина диабетът всъщност е първото признато заболяване като неинфекциозно социално значимо заболяване , именно заради мащабите на неговото разпространение". Това каза пред БНР доц. Румяна Димова , специалист по ендокринология и болести на обмяната..
"Не познавам господин Спецов . Не знам какви са му познанията, образованието, но със сигурност пред него има доста големи предизвикателства и всички неща, които продължавам да си мисля, че са рискове, си остават". Това заяви пред БНР Явор Куюмджиев , бивш заместник-министър на енергетиката: "В крайна сметка наистина купуването на нефт от..
Пет ученически отбора премериха знания по медийна грамотност и идеи за справяне с дезинформацията в събитието #HackDisinfo, организирано от русенския офис на "Европа директно", Фондация "Европейски институт" и Startup Factory. Възпитаниците на Училището за европейски езици, Английската и Математическата гимназия в Русе, както и техните..
Очаква ни много, много тежка 2026 г. от икономическа гледна точка, много тежка година, защото с този ръст на заеми – над 20 млрд. лв., ще надскочим..
За всеки разумен външен наблюдател, за всеки магистрат в системата е ясно, че има нещо, което определяме като омерта – мълчание за процеси, които са..
Проф. Асен Диамандиев е личност, направила много за музикалното образование в своя роден град Пловдив, но и за цяла България. Композитор, диригент,..