От 10-месечна възраст до постъпване в първи клас децата у нас ще посещават детска градина, а държавата ще подготви нов образователен стандарт за ранно детско развитие. Това е заложено в законопроект, внесен от депутати от различни политически формации – Демократична България, ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната“ и „Български възход“. С него яслената грижа се прехвърля изцяло в детските градини, а детските ясли придобиват статут на детски градини, под шапката на образователното министерство. Новите текстове предизвикаха опасения сред директори на общински детски ясли, а родителски организации се обявиха за така планираната реформа
Детската градина става институция, в която ще се отглеждат, възпитават, социализират и обучават деца от 10-месечна възраст до постъпването им в 1 клас. До 3 години те ще бъдат в яслена група, а след това – в група за предучилищна подготовка. Това е есенцията на законопроекта, внесен от представители на четири парламентарни формации. Сред вносителите е Елисавета Белобрадова от Демократична България. Според нея страната ни е единствената държава без приложена рамка за ранно детско развитие. А за да бъде тази рамка единна, е нужно всички институции, които се грижат за децата и ги образоват, да са под една шапка. В бъдеще това ще е Министерството на образованието.
„Имаме нужда системата да бъде обединена. Необходимо е да има осъвременяване на обучението, съобразно с тенденциите, които съвременна Европа е възприела. Целта е да обединим всички детски заведения и да имаме единна система за отглеждане, възпитание и образование на децата“.
Яслената грижа се запазва, в системата остават и медицинските специалисти, поясни Белобрадова.
„Там, където не могат да бъдат заети от медицински специалисти, ще могат да бъдат наемани и педагози, които са преминали обучение“.
Директори на самостоятелни общински детски ясли от страната изразиха притеснението си от внесените промени и ги разтълкуваха като заличаване на яслите, което ще лиши децата от условия за отглеждане, според тях близки до домашната среда. Те са учудени, че никой не е потърсил мнението им, а обяснението, че медицинските специалисти ще останат да работят в яслените групи като част от детска градина, не ги успокоява. Миролюба Станоева, която е директор на 51-ва детска ясла в София, смята, че не биха ги запазили.
„Ако бъде запазен медицински специалист, ще бъде на основата на организацията в детските градини. Но нашите деца изискват непрекъснато наблюдение и специфично обгрижване, което не може да бъде предоставено от 8 до 16 часа. Медицинските сестри трябва да си бъдат в групите".
Медицинските специалисти също така се грижат за правилното хранене на най-малките, следят за физическото и психическото им развитие, допълни Станоева. На различно мнение е Яна Алексиева от асоциация Родители – една от организациите, подкрепящи предложението за реформа.
„Със сигурност медицинско лице, което да следи и прави профилактика, би било полезно безкрайно много и за родителите. Но за 10-месечни здрави бебета няма нужда“.
Според Миролюба Станоева и нейни колеги директори, вносителите на законопроекта не познават работата в детските ясли.
„Те не са просто забавачници. Откакто съществува работата с тях, предвижда организирани занимания и развитието на уменията на децата-говорни, двигателни и когнитивни. В яслата се поставя начален социален опит“.
И не отричат, че сегашната система има слабости.
„Може би липсата на други медицински специалисти, които да влязат при нас-психолози, такива, които се занимават се с двигателния апарат на децата и повече външни профилактични дейности“
Грижата от 0 до 3 години е ключова за детското развитие – още един аргумент, с който Яна Алексиева обяснява необходимостта от реформа.
„През годините винаги ни е притеснявало, че децата просто са отглеждани в рамките на 8 часа, а не в досег с различни експерти и специалисти“.
По данни на националната статистика към края на миналата година у нас са работили 833 детски ясли и яслени групи в детски градини с близо 33 хиляди места. Малко над 3600 са медицинските специалисти в тях, над 90 процента медицински сестри, а 4100 са немедицински персонал. Да се увеличи броят на хората, които работят с децата в ранна възраст, да се вдигнат разходите за тях и да си повиши броят на обхванатите деца от най-малка възраст, е сред очакваните резултати от готвената промяна, обясни депутатът Елисавета Белобрадова.
„Да може да стигнем до повече деца, за които да се грижим“
И докато Миролюба Станоева вижда в тази реформа опит да се реши проблема с недостига на медицински кадри в яслената грижа, според Яна Алексиева ключов въпрос, който трябва да се проследи, е какви специалисти ще се занимават в бъдеще с ранната грижа за децата. А Елисавета Белобрадова очаква в следващите две години да се развие началото на новата рамка.
Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..
2025-а година е определена като най-успешната след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..
"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..
За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..
Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка. Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..
Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..
Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..