Колко плашещи са климатичните промени и защо се стига до психологическо дистанциране от тях?

"Когато нещо е по-далечно, то ни се струва по-страшно. Затова се дистанцираме и не предприемаме действия", обясни пред БНР Елица Станева-Бритън, която е психолог и автор в сайта climateka.bg.

Ролята на науката е много важна, за да разберем случващото се, но и изкуството има значение, уточни още тя.

"Много филми могат да достигнат до човека на емоционално ниво. Емоциите ни са базов инстинкт, който ни кара да действаме. Когато виждаме дадена история, с която можем да се свържем, би могло да се скъси тази дистанция".

• Физика на климатичните промени

Психологът коментира и спорния ефект от действията на активисти, които заливаха с храна произведения на изкуството, за да привлекат вниманието към проблемите с климата.

"Когато нещо се прави по-показно, то може да доведе до обратния ефект и да се фокусираме върху самата случка, а не върху проблема, върху който се опитват да привлекат вниманието ни".

Това се случва и в медиите, предупреди тя.

"Там се представят едни негативни данни-всичко е фатално и няма как да се оправи. Това отблъсква хората, води и до страх, вследствие на който те спират да действат, дори да са имали желание".

• Климатичните промени – защо обикновеният човек липсва на масата на дебатите?

В политиката пък се стига до двойнствени послания, игра с научни данни и лобистка дейност, заяви Елица Станева-Бритън в предаването "Преди всички".

Комуникацията се прекъсва на доста нива, резюмира тя.  

"Слушатели, учени и медии трябва да разберат кой възприема посланията им. Учените се опитват да образоват публиката. Те искат да представят нещо, което е наистина критично, но по начин, който е сух и близък до фатализма. Дори да ни представят данни, много хора не ги разбират. Когато се съберат учени и медии, трябва да има диалог, за да го разбере публиката и да се достигне до едно личностно ниво".

Важно е да се стигне до темата за т.нар общо благо, уточни психологът.

"Хората наистина се интересуват от него. Тук в комуникацията могат да се въведат инфлуенсъри или лидери на мнение, които имат въздействие върху различни групи".

Не само левите и младите се интересуват от климатичните промени, настоя още тя.

"Трябва на всеки да се даде шанс да изрази своето мнение и да стигне до открит диалог. Спрели сме да слушаме отсрещната страна. Добре е да се поинтересуваме защо мисли различно. Когато проблемът е представен по по-достъпен начин, тогава и скептиците може да се открият към диалог", заключи Елица Станева-Бритън.