"Новини с добавена стойност" с Г-н Балев: Човек за мъки е роден - и няма как да ги заобиколим

Продължават родилните мъки за съставяне на правителство - засега изглежда, че и с втория мандат професорските мъки най-вероятно ще остана безплодни.

Като с фалшивата бременност при котките - те понякога си въобразяват, че са бременни, подува им се корема, държат се като бременни и накрая раждат въздух.

Аз все се каня да направя едно малко полуопровержение на нещо, което казах на тая грандиозна трибуна преди две години по това време.

Бях говорил за мъките на Божата майка, която според българския фолклор се мъчила от Игнажден до Коледа.

Според християнския канон всъщност не е така. Божата майка според книгите е родила безболезнено. Но българският народ явно не приема тази канонична трактовка и си пее в песента: замъчи се Божата майка, па чак тогаз роди млада Бога.

За проваления първи мандат нервният хирург и политик за една седмица Габровски използва такава една засукана алегория.

Сблъскаха се, кай, Доброто и Злото. Хората заложиха на Злото. Доброто загуби, а хората спечелиха.

Това всъщност е анекдот на Иван Кулеков, което значи, че Габровски освен медицинска литература е чел и художествена.

Нищо чудно, че не му е останало време да се занимава с политика, та се хвана с тая работа за пръв път на сериозна възраст.

Аз съм признал Бойко Борисов, че е най-богатият на кадрови ресурси политик у нас. Може да вади от крачолите на анцуга си безброй член-кореспонденти, професори и академици, може да ги строява да му пеят народни песни, може да ги накара всякаква щуротия и приумица да извършат.

Големи мъже с научни титли се съгласяват да участват в щуротии. Защо ли? Може би, защото по душа са независими.

Примерно като Габровски - цял живот се занимавал със сериозни работи и нито ден с политика. Изведнъж - я сега, бай член-кореспонденте, вземи на плещите си тая мъка, да съставяш несъставимо правителство. Я вземи си скъсай нервите в тая безнадеждна война между Доброто и Злото.

Няма да стане така. Трябва ни някой печен аферист, врял и кипял в политиката - и сега разтваряме Историята да прочетем жизнеописанието на един такъв симпатяга - генерал Готлиб Курт Хайнрих фон Тотлебен.

Той е далечен роднина на другия генерал Тотлебен, който участва в Освободителната война, от която се ражда Третата българска държава.

Та тоя старият тутманик Тотлебен повече от сто години по-рано също е бил руски генерал и голям аферист на 18 век. Писателите от онуй време се скъсали да пишат книжки за него в популярния жанр “мошенически роман”.

За 57-годишния си живот в бурния 18 век този тулуп Готлиб фон Тотлебен успява да натвори сума ти афери.

Най-напред - като придворен паж при саксонския курфюрст и полския крал. Там се издига до съветник по правосъдните работи, после бяга от Саксония в Холандия заради корупционен скандал.

После в Холандия става полковник, но и оттам бяга презглава, след като похитил 15-годишна богата наследница. Хем и отделно бил женен!

Първата му жена за негово щастие умира и в Берлин Тотлебен се жени за тая новата богаташка, с която бягал от Холандия. Става голям велможа, граф и паралия с голямо чекмедже, близък до пруския двор. Но и на тази млада богаташка ѝ се качва на главата, развеждат се с огромен скандал и нашият тиквеник Тотлебен е изгонен от Берлин.

По-късно той се връща в Берлин като завоевател - вече като руски генерал, участник в Седемгодишната война.

Въпреки че имал най-малко заслуги, той успява да измами съюзниците си и да влезе в Берлин пръв, където приема капитулацията, прави сума ти зулуми и обира лъвския пай от контрибуциите.

След това и в руския имперски двор се забърква в някакви шпионски игри. Разжалват го, пъдят го от Русия. Но след известно време Тотлебен отново се връща на почетна генералска служба в руската армия - мътна и до днес неизяснена история. Но мисълта ми е, че някой такъв опитен политик, измамник и чаровник ни трябва, а не измъчени професори, които болезнено раждат въздух.

Този Тотлебен има рожден ден след три дни. Ако беше между нас, щеше да навърши 307 години. Ама и той не е чак такъв мошеник да надхитри биологията като Божата майка, която родила безболезнено. Не като нас, дето виждаме толкова зор, за да родим едно дете или редовно правителство. Да не говорим колко мъка ни чака на празничните трапези, където ще тестваме границите на тържественото пиянство, чревоугодие и кой знае колко още смъртни грехове, които

ний няма как да заобиколим,

от плюскане ще се преуморим,

лов на лисици във цигарен дим,

а Господ гледа тих, невъзмутим.