Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

С целеви стойности по области вече няколко екипа на МОН дават приоритет на професионалното образование, казва дългогодишният училищен директор Митко Кунчев

Държавният план-прием за гимназиите чертае съдби, но влияе ли на икономиката?

Образователен експерт: Такова нещо не бива да съществува. Да има обществен дебат!

Снимка: БГНЕС

В цялата страна от ноември текат срещи за утвърждаване на държавния план-прием за гимназиите. Въпросът засяга всички седмокласници и техните семейства, а десетки хиляди съдби са в ръцете на администратори. Процедурата е заложена в Закона за предучилищното и училищно образование.

"По начина, по който се организира в България, държавният план-прием от моя гледна точка е един комунистически атавизъм, или анахронизъм. Аз не си спомням утвърждаването на план-прием при комунизма, нямам спомен за това, но в този закон го има", коментира пред БНР Митко Кунчев, дългогодишен директор на Математическата гимназия "Баба Тонка" в Русе и един от признатите експерти в средното образование.

Ако приемът е по-отворен като брой паралелки и брой ученици, броят и на неудовлетворените ученици ще намалее, казва той.

"Ще бъдат няколко хиляди ученици, които ще отидат там, където биха имали по-голямо желание."

Ученикът трябва да ходи с желание на училище, той трябва да попадне в гимназиална степен в училище, в което той би предпочел да учи, подчертава Кунчев.

Снимка: Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“

В момента в държавния план-прием за всяка област се залага число, което показва максималния брой паралелки. Така според МОН се балансира броят на учениците с броя на паралелките.

"По този начин директорът на всяко училище е напълно спокоен, че за него ще има ученици. Няма значение какви. И тогава конкуренцията между директорите е кой да се сговори с началника на РУО, така че да му отпусне повече паралелки."

Снимка: БГНЕС

Според Митко Кунчев обаче моделът може да е друг и в основата му да  стои анализ на местната власт. По думите му, ако училищата имат възможността самостоятелно да обявяват определен брой паралелки, ще се повиши и конкуренцията за привличане на ученици, които искат да учат точно това, което е обявено.

"В някои училища ще се насочат повече ученици, в други – по-малко. Тогава местната власт може да регулира проблема не като притиска приема, а като преразгледа мрежата от училища. Мрежата от училища не е дадена веднъж завинаги."

СТЕМ центровете са практически ориентирани учебни пространства  Снимка: БГНЕС

Указанията за прилагането на план-приема съдържат целеви стойности по области – за всяка област какъв процент ученици трябва да отидат в професионално обучение, какъв е общият брой паралелки, който не трябва да бъде надвишаван и какъв процент профили и професии трябва да бъдат STEM (наука, технологии, инженеринг, математика).

Кунчев отправя критики към аргумента за "ориентиране и насочване на учениците към специалности от професии и профили, които ще им позволят ефективно да се реализират на пазара на труда".

"Значи, не се предполага, че някои от тези ученици ще стават студенти. Всичко трябва да се насочи към пазара на труда. Малко по-надолу пише, че трябва да се повишава делът на приетите в 8 клас ученици в професионални гимназии и паралелки с професионална подготовка."

Снимка: Професионална гимназия по транспорт, село Владимирово, Монтанско

Според него вече няколко екипа на МОН дават приоритет на професионалното образование и затова "трябва постоянно да се увеличава броят на учениците, които се насочват чрез държавния план-прием към професионални гимназии" (бившите техникуми).

"По този начин се получава много силно влияние върху съдбата на учениците."

Трябва да има обществен дебат относно този процент, убеден е Митко Кунчев.

"Това е абсурден процент, не бива да го има. Такова нещо като държавен план-прием не бива да съществува. Това си е проблем съответната област, в съответната община да обсъдят – те трябва да си решават тези проблеми", категоричен е образователният експерт.

Професионална гимназия по текстил  Снимка: Стоян Радев, БНР

От завършили тази година 455 ученици в 9 професионални гимназии в Русе, работа по специалността са започнали 103-ма, или почти 23%, дава пример Кунчев. Други 22% са започнали работа, но не по специалността.

"Което поставя много сериозен въпрос пред смисъла на държавния план-прием. Смисълът на завършената професия, придобитата специалност се губи."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Людмил Илиев

Людмил Илиев: Законопроектът на ИТН за промени в НК ще доведе до рискове за журналистите

"Когато четох законопроекта на ИТН за промени в Наказателния кодекс  за първи път и сега, когато проследих заседанието на правната комисия, когато той беше одобрен на първо четене, изпитвах онази особена тежест в стомаха, която чувствам, когато обикновено усетя заплаха за хода на работата си ". Това обясни пред БНР Людмил Илиев , журналист от..

публикувано на 09.10.25 в 15:19
Арпи Масихи и Мартин Ценов

Аутизъм: Не страда детето, страда цялото семейство - всеки има нужда да бъде обгрижен

Център с лаборатория за изследване на аутизма беше открит във Факултета по науки за образованието и изкуствата към Софийския университет "Св. Климент Охридски" . Той ще е с ръководител деканът на факултета професор Милен Замфиров. " Има голям обществен интерес към темите, свързани с аутизма и въобще с аутистичния спектър не само в..

публикувано на 09.10.25 в 12:30

Инж. Валентин Чамбов: Спешни промени, за да намалим пораженията от горските пожари!

Нужна е спешна промяна в нормативната уредба, която да намали пораженията от горските пожари - това мнение изрази пред БНР инж. Валентин Чамбов, директор на Югозападното държавно предприятие. Тъжният рекорд това лято беше пожарът в Пирин , когато над половината от гората пострада безвъзвратно. Тази година над 50 хил. дка на територията..

публикувано на 09.10.25 в 10:35
Доц. д-р Весела Райкова

Доц. Райкова: С всеки следващ ден виждаме все повече и все по-странни козметични корекции

Все повече млади момичета прибягват до пластични и естетични процедури . Защо все повече и все по-млади хора използват филъри, екстейшъни и козметични корекции? Какво стои зад тази тенденция и къде е границата между самочувствие и натиск за съвършенство?  "С всеки следващ ден ние виждаме все повече и все по-странни корекции" . Това коментира..

публикувано на 08.10.25 в 12:27

Добрите практики на фокус: Вдъхновяващи примери от класните стаи

За пета поредна година Фондация "Заедно в час" и образователната платформа Prepodavame.bg организира национален конкурс "Добрите практики на фокус", който събира най-вдъхновяващите примери от българските класни стаи.   Тази година темата е стем подходът , посочи пред БНР Милена Димитрова, старши специалист "Управление на съдържанието" в..

публикувано на 08.10.25 в 10:42

Таксиметровите шофьори настояват за актуализация на цените в София. С колко?

Таксиметровите шофьори настояват за актуализация на цените на услугата в София . Те са внесли такова искане в Столичната община, но за момента нямат отговор.  Надявам се общината да разгледа темата, като срокът за това е 31 октомври, посочи пред БНР Красимир Цветков - председател на Националния таксиметров синдикат. Той уточни какво показват..

публикувано на 08.10.25 в 09:22

Д-р Белослава Томова: Протестът на младите лекари не е само за заплащането, а за цялостна реформа

Протестът на младите лекари не е само за заплащането, той е за цялостна реформа в здравеопазването. Това обясни пред БНР д-р Белослава Томова, лекар – специализант, един от организаторите на демонстрациите в София. "Парите не могат да те компенсират, ако нямаш адекватна почивка, добра лаборатория и образна диагностика, както и екип, с който да..

публикувано на 07.10.25 в 17:30