"По начина, по който се организира в България, държавният план-прием от моя гледна точка е един комунистически атавизъм, или анахронизъм. Аз не си спомням утвърждаването на план-прием при комунизма, нямам спомен за това, но в този закон го има", коментира пред БНР Митко Кунчев, дългогодишен директор на Математическата гимназия "Баба Тонка" в Русе и един от признатите експерти в средното образование.
Ако приемът е по-отворен като брой паралелки и брой ученици, броят и на неудовлетворените ученици ще намалее, казва той.
"Ще бъдат няколко хиляди ученици, които ще отидат там, където биха имали по-голямо желание."
Ученикът трябва да ходи с желание на училище, той трябва да попадне в гимназиална степен в училище, в което той би предпочел да учи, подчертава Кунчев.
В момента в държавния план-прием за всяка област се залага число, което показва максималния брой паралелки. Така според МОН се балансира броят на учениците с броя на паралелките.
"По този начин директорът на всяко училище е напълно спокоен, че за него ще има ученици. Няма значение какви. И тогава конкуренцията между директорите е кой да се сговори с началника на РУО, така че да му отпусне повече паралелки."
Според Митко Кунчев обаче моделът може да е друг и в основата му да стои анализ на местната власт. По думите му, ако училищата имат възможността самостоятелно да обявяват определен брой паралелки, ще се повиши и конкуренцията за привличане на ученици, които искат да учат точно това, което е обявено.
"В някои училища ще се насочат повече ученици, в други – по-малко. Тогава местната власт може да регулира проблема не като притиска приема, а като преразгледа мрежата от училища. Мрежата от училища не е дадена веднъж завинаги."
Указанията за прилагането на план-приема съдържат целеви стойности по области – за всяка област какъв процент ученици трябва да отидат в професионално обучение, какъв е общият брой паралелки, който не трябва да бъде надвишаван и какъв процент профили и професии трябва да бъдат STEM (наука, технологии, инженеринг, математика).
Кунчев отправя критики към аргумента за "ориентиране и насочване на учениците към специалности от професии и профили, които ще им позволят ефективно да се реализират на пазара на труда".
"Значи, не се предполага, че някои от тези ученици ще стават студенти. Всичко трябва да се насочи към пазара на труда. Малко по-надолу пише, че трябва да се повишава делът на приетите в 8 клас ученици в професионални гимназии и паралелки с професионална подготовка."
Според него вече няколко екипа на МОН дават приоритет на професионалното образование и затова "трябва постоянно да се увеличава броят на учениците, които се насочват чрез държавния план-прием към професионални гимназии" (бившите техникуми).
"По този начин се получава много силно влияние върху съдбата на учениците."
Трябва да има обществен дебат относно този процент, убеден е Митко Кунчев.
"Това е абсурден процент, не бива да го има. Такова нещо като държавен план-прием не бива да съществува. Това си е проблем съответната област, в съответната община да обсъдят – те трябва да си решават тези проблеми", категоричен е образователният експерт.
От завършили тази година 455 ученици в 9 професионални гимназии в Русе, работа по специалността са започнали 103-ма, или почти 23%, дава пример Кунчев. Други 22% са започнали работа, но не по специалността.
"Което поставя много сериозен въпрос пред смисъла на държавния план-прием. Смисълът на завършената професия, придобитата специалност се губи."
На тържествена церемония вчера Министерството на образованието и науката отличи близо 150 зрелостници с наградата "Национална диплома" за отличен успех 6.00 по всички учебни предмети от дипломата за средно образование, от матурите и други успешни национални или международни състезания. Младежите получиха своите дипломи от министър-председателя..
През юли Народното събрание прие промени в Наказателния кодекс за подобряване на закрилата на животните. Измененията бяха определени като историческа победа от защитници на правата на животните и дойдоха след масови протести в цялата страна против насилието над четириноги. Демонстрациите бяха породени от задържането през март на Габриела Сашова..
"Ще накараме институциите да работят. Всеки заслужава да има процес, който да му осигури истината". Това заяви пред БНР адвокат Методи Лалов, който пое защитата на непълнолетен участник в побоя, при който пострада старши комисар Николай Кожухаров, ръководител на Областната дирекция на МВР в Русе. Повдигат обвинения на задържаните за..
Русия и тероризмът остават най-директните и дългосрочни заплахи. Това е посочила Радмила Шекеринска по време на втория ден от посещението си в България. Свързаността между страните в Югоизточна Европа е и фактор на колективната сигурност на НАТО в региона. Това е казал президентът Румен Радев на срещата си номинираният от РСМ зам.-генерален..
Екоактивистката Даниела Тонева, чийто дом в кюстендилското с. Шатрово беше замерян с камък, а колата ѝ беше нацапана с боя, ще отиде в парламента, за да представи пред журналистите, а и евентуално - пред депутатите, проблемите и ситуацията с ТЕЦ "Бобов дол". Това каза тя за БНР. Еколози, активисти граждани я подкрепят, дават ѝ да разбере,..
Цялото интервю на Снежана Иванова с проф. Даниел Вълчев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.
Липсата на вода се дължи предимно на климатичните промени и заради неадекватно управление на водния сектор. Инфраструктурата е собственост на няколко министерства, а МОСВ контролира подземните води - имаме Министерство на енергетиката, Министерство на икономиката, напоителна система, посочи в интервю пред БНР министърът на екологията Манол..
"Опасявам се, че за случая в Полша повече става въпрос не за военнотехнически аргументи, а за политико-пропагандни аргументи , така че ще се опитам да..
И след протеста утре ще се борим за падането на това правителство до последно, заяви в интервю пред БНР лидерът на "Възраждане" Костадин..
"Успешно сме защитени. Това е и една от констатациите, които прави генералният секретар - че НАТО е демонстрирало способност и готовност за отбрана и..