Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

С целеви стойности по области вече няколко екипа на МОН дават приоритет на професионалното образование, казва дългогодишният училищен директор Митко Кунчев

Държавният план-прием за гимназиите чертае съдби, но влияе ли на икономиката?

Образователен експерт: Такова нещо не бива да съществува. Да има обществен дебат!

Снимка: БГНЕС

В цялата страна от ноември текат срещи за утвърждаване на държавния план-прием за гимназиите. Въпросът засяга всички седмокласници и техните семейства, а десетки хиляди съдби са в ръцете на администратори. Процедурата е заложена в Закона за предучилищното и училищно образование.

"По начина, по който се организира в България, държавният план-прием от моя гледна точка е един комунистически атавизъм, или анахронизъм. Аз не си спомням утвърждаването на план-прием при комунизма, нямам спомен за това, но в този закон го има", коментира пред БНР Митко Кунчев, дългогодишен директор на Математическата гимназия "Баба Тонка" в Русе и един от признатите експерти в средното образование.

Ако приемът е по-отворен като брой паралелки и брой ученици, броят и на неудовлетворените ученици ще намалее, казва той.

"Ще бъдат няколко хиляди ученици, които ще отидат там, където биха имали по-голямо желание."

Ученикът трябва да ходи с желание на училище, той трябва да попадне в гимназиална степен в училище, в което той би предпочел да учи, подчертава Кунчев.

Снимка: Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“

В момента в държавния план-прием за всяка област се залага число, което показва максималния брой паралелки. Така според МОН се балансира броят на учениците с броя на паралелките.

"По този начин директорът на всяко училище е напълно спокоен, че за него ще има ученици. Няма значение какви. И тогава конкуренцията между директорите е кой да се сговори с началника на РУО, така че да му отпусне повече паралелки."

Снимка: БГНЕС

Според Митко Кунчев обаче моделът може да е друг и в основата му да  стои анализ на местната власт. По думите му, ако училищата имат възможността самостоятелно да обявяват определен брой паралелки, ще се повиши и конкуренцията за привличане на ученици, които искат да учат точно това, което е обявено.

"В някои училища ще се насочат повече ученици, в други – по-малко. Тогава местната власт може да регулира проблема не като притиска приема, а като преразгледа мрежата от училища. Мрежата от училища не е дадена веднъж завинаги."

СТЕМ центровете са практически ориентирани учебни пространства  Снимка: БГНЕС

Указанията за прилагането на план-приема съдържат целеви стойности по области – за всяка област какъв процент ученици трябва да отидат в професионално обучение, какъв е общият брой паралелки, който не трябва да бъде надвишаван и какъв процент профили и професии трябва да бъдат STEM (наука, технологии, инженеринг, математика).

Кунчев отправя критики към аргумента за "ориентиране и насочване на учениците към специалности от професии и профили, които ще им позволят ефективно да се реализират на пазара на труда".

"Значи, не се предполага, че някои от тези ученици ще стават студенти. Всичко трябва да се насочи към пазара на труда. Малко по-надолу пише, че трябва да се повишава делът на приетите в 8 клас ученици в професионални гимназии и паралелки с професионална подготовка."

Снимка: Професионална гимназия по транспорт, село Владимирово, Монтанско

Според него вече няколко екипа на МОН дават приоритет на професионалното образование и затова "трябва постоянно да се увеличава броят на учениците, които се насочват чрез държавния план-прием към професионални гимназии" (бившите техникуми).

"По този начин се получава много силно влияние върху съдбата на учениците."

Трябва да има обществен дебат относно този процент, убеден е Митко Кунчев.

"Това е абсурден процент, не бива да го има. Такова нещо като държавен план-прием не бива да съществува. Това си е проблем съответната област, в съответната община да обсъдят – те трябва да си решават тези проблеми", категоричен е образователният експерт.

Професионална гимназия по текстил  Снимка: Стоян Радев, БНР

От завършили тази година 455 ученици в 9 професионални гимназии в Русе, работа по специалността са започнали 103-ма, или почти 23%, дава пример Кунчев. Други 22% са започнали работа, но не по специалността.

"Което поставя много сериозен въпрос пред смисъла на държавния план-прием. Смисълът на завършената професия, придобитата специалност се губи."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Златина Петкова: Комисията "Сорос" - шоу за пред медиите

" Очаквам комисията "Сорос" да е шоу за пред медиите. Представям си безкраен цирк , какъвто г-н Пеевски явно обича. Очаквам може би тук да се показват някакви снимки на български представители на медиите или други, снимани до Джордж Сорос - нещо такова си представям". Това коментира пред БНР журналистът от "Евроком" Златина Петкова.  НС одобри..

публикувано на 08.11.25 в 12:51
Наръчник за борба с радикализацията при младите хора

Готов е Наръчник за борба с радикализацията при младите хора

Програма "Европа" към Столична община реализира проект, който ще подпомогне учителите да се справят с проявите на агресия още в техния зародиш. Веселин Кръстев: Всеки Божи ден губим деца. Отговорността е на всички! Мълчанието в семейството ражда насилието в училище Наръчник за борба с радикализацията при младите хора ще бъде..

публикувано на 08.11.25 в 08:15

Д-р Георги Николов: 15-16% от хората в репродуктивна възраст имат проблем със забременяването

За първи път български лекари по асистирана репродукция заминават на мисия в Албания, за да окажат безвъзмездна медицинска помощ на двойки с репродуктивни затруднения . Инициативата е "България и Албания заедно за още едно родено дете".  Начело на лекарския екип застава д-р Георги Николов - ръководител на медицински център за репродуктивна..

публикувано на 07.11.25 в 10:15

Хърватската фондова борса с много добро представяне след въвеждането на еврото

Хърватската фондова борса се радва на много добро представяне след въвеждането на еврото. В Загреб председателят на Управителния съвет Ивана Газич се срещна с български журналисти, за да сподели хърватския опит по въвеждането на еврото. Любопитен акцент е, че фондовата борса в Загреб притежава Словенската фондова борса, където търговията се извършва..

публикувано на 07.11.25 в 06:28

Нараства средната възраст за първо дете, но има и родилки на 13 г.

От края на миналия век до днес има с около 30% спад в раждаемостта.  Това заяви пред БНР доц. д-р Мария Юнакова - председател на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве, по повод Европейската седмица на фертилитета и началото на националната информационна кампания "Инвитро в България". "От близо 80 хил. родени бебета..

публикувано на 06.11.25 в 12:21

Александър Ангелов: Много сме успешни в това да ни закърнеят уменията за иновации

Над 700 учители, директори, експерти и представители на институции, университети, медии и бизнес ще се съберат тази седмица в София за едно от водещите образователни събития на годината - националната конференция "Умения за иновации в образованието в ерата на изкуствения интелект". " Образованието е тема, за която не може да примрежваме поглед и..

публикувано на 06.11.25 в 10:10

Защо България e лесна мишена за руската пропаганда дори в чатботове като ChatGPT?

Подмяна на реалността чрез дезинформация и активно използване на най-новите технологии. Това е целта на най-новите методи на руската пропаганда, установява изследване по темата на Центъра за изследване на демокрацията, което показва как руската мрежа за фалшиви новини " Правда" манипулира големите езикови модели, които стоят в основата на..

публикувано на 05.11.25 в 22:03