Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Владимир Сиркаров: Минимална работна заплата на национално ниво не е ефективен инструмент, индустриите и регионите са различни

Владимир Сиркаров
Снимка: БГНЕС

Националният съвет за тристранно сътрудничество ще обсъжда проекта на правителственото постановление за размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 година. Кабинетът предвижда тя да стане 770 лева, вместо досегашните 710.

Споровете за минималната работна заплата имат 30-годишна история. Десетилетия не може да се въведе автоматичен механизъм за определянето й по обективни критерии. Вече има и нова европейска директива за адекватно минималното възнаграждение в ЕС. Бизнесът и синдикатите обаче се обвиняват взаимно в некоректния й прочит.

Служебният вицепремиер и социален министър -Лазар Лазаров, адресира до МС доклад относно постановление на правителството за определяне на размера на минималната заплата от 1 януари 2023 година. В него се предлага ниво от 770 лева.

Депутатите от социалната комисия решиха в кодекса на труда да се запише понятието „брутна минимална работна заплата“. Така в нея се включва и клас прослужено време.

АИКБ обяви, че подкрепя предложението, направено в  проекта за правителствено постановление за определяне на минималната работна заплата от 1 януари 2023 година, но ако се уточни, че става въпрос за брутна минимална работна заплата.

КНСБ излезе с остра позиция и обяви, че не подкрепя проекта на постановлението за 770 лева.


Икономистът Владимир Сиркаров заяви пред БНР, че е шокиран от този дебат в края на годината и в при управлението на служебен кабинет, изпълняващ удължителен бюджет.

„Работната заплата не би трябвало до е актуална с днешна дата“.

Вкарването на класа прослужено време е интересно чисто политически, обясни Сиркаров.

„Предложението за отпадането му, направено от ПП , от една страна, има солидни аргументи. Защото за него липсва сериозна икономическа обосновка за нещо подобно. От друга, социалните победи на синдикатите, свързани с класа прослужено време, показват, че чисто политически то не може да бъде съборено. Класът прослужено време много трудно може да отпадне“.

Големият казус е свързан с брутната минимална работна заплата и вкарването в нея на класа прослужено време, смята той.

„Чисто счетоводно може да се направи, но хората с по-голям стаж ще бъдат ощетени. Това ще доведе до негодувание от страна на синдикатите и до политическо напрежение. По-скоро ще има крачка назад“.

Ако можеше с повишаване на минималната заплата да се повишава благосъстояние, щеше да е лесно, но не е така, посочи икономистът.

Обща минимална работна заплата на национално ниво не е ефективен инструмент, смята той.

„Има различно заплащане в различните индустрии, както и регионално разпределение. При увеличаването й в по-ниско развитите региони и индустрии, може да се стигне до раздаване на пари под масата и до освобождаване на работници“.

В европейската директива за адекватна минималната работна заплата се вклинява ясно предложението във всяка страна да се насърчи колективното договаряне, отбеляза още Сиркаров. Той смята, че това е по-ефективният инструмент.

„Фиксирането на минималната заплата в строителството се повиши от 890 лева на 994 през призмата на подписан  отраслов колективен трудов договор. Подобен модел може да работи и да се регулира по-ефективно минималната работна заплата“.

Добавената стойност в икономиката се генерира от частния сектор, държавата има преразпределителна дейност, обясни икономистът.

Административно наложената минимална работна заплата в голяма част от случаите не просто не помага, а пречи. Тя е обвързана с доста други плащания  и подобни промени са опасни за фискалната стабилност“.

Трябва да гледаме икономическото развитие и производителността на труда в България, когато се повишава минималната работна, отбеляза той.

Експертната битка между работодатели и синдикати е полезна, но не и вкарването на политически елемент – депутатите, които до голяма степен са неадекватни, защото им липсва им експертиза, отбеляза Сиркаров.


По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Депутатът от

Петър Чобанов, БНБ: Да положим усилия за по-нисък дефицит, който да отговаря и на икономическото развитие

Бюджетната комисия в парламента одобри на първо четене проекта за финансова рамка за 2026 година – това ще бъде първият бюджет на България в евро. Опозицията, бизнесът и синдикатите разкритикуваха проинфлационните политики като повишаване на заплати в администрацията. Остри реакции имаше срещу покачването на данък "дивидент" от 5 на 10 на сто, на..

публикувано на 18.11.25 в 19:33
Авторът на филма за Парцалев Георги Тошев

Георги Тошев: Руси Чанев е източник на смисъл, мъдрост и безкраен талант

Филмът "Душата на актьора", посветен на един от най-значимите наши актьори Руси Чанев, е в програмата на Киномания. Документалната лента ще бъде прожектирана утре в 18.30 часа в кино "Одеон", съобщи сценаристът Георги Тошев в интервю пред БНР. Билетите се подаряват от Столична община. Руси Чанев не обича да дава интервюта и да..

публикувано на 18.11.25 в 19:29

На комисия в НС: Очаква се средната пенсия догодина да е 541,20 евро

Социалната комисия в парламента одобри с 11 гласа "за“, 7 "против“ и нито един  "въздържал се“ на първо четене проектобюджета на Държавното обществено осигуряване за 2026-а година. По-рано документът беше одобрен и от бюджетната комисия. Той предвижда пенсиите да се осъвременят от 1-и юли по швейцарското правило с между 7 и 8 процента, а..

публикувано на 18.11.25 в 19:21

МФ одобри нов дълг от 300 млн. лева

Финансовото министерство одобри нов дълг от 300 милиона лева, поети чрез 7-годишни държавни ценни книжа. С това общо набраният само от вътрешен пазар дълг достигна 3,3 милиарда лева. Среднопретеглената доходност от преотварянето на емисията е 3,3 на сто. Това е 13-тият път, когато финансовото министерство набира ресурс от вътрешния пазар през годината...

публикувано на 18.11.25 в 18:58

КС допусна за разглеждане жалби относно избора на правителството и Номинационната комисия за членове на КПК

Конституционния съд допусна за разглеждане жалбата , внесена от "Величие", МЕЧ и "Възраждане"  относно избора и дейността на Номинационната комисия, сформирана за избора на членове на Комисията за противодействие (КПК) на корупцията ,  съобщиха от съда. В заседанието са участвали всички конституционни съдии и определението е прието единодушно. В..

публикувано на 18.11.25 в 18:57
Световна здравна организация

СЗО съкращава една четвърт от персонала си

Световната здравна организация (СЗО) заяви, че персоналът й ще се свие с около една четвърт или около 2 300 работни места до средата на следващата година, предаде Ройтерс. Дупката в бюджета на организацията за 2026-2027 година е малко над един милиард долара.  Съкращенията ще са в следствие на реформи, както и пенсиониране и напускане на кадри, които..

публикувано на 18.11.25 в 18:38

Какво ще предприеме президентът след решението на КС за правомощията на председателя на НС и референдума?

Според Конституционния съд, бившата председателка на Народното събрание Наталия Киселова неправомерно е спряла поискания от президента Румен Радев референдум за еврото.   Съдът беше сезиран от държавния глава с искане за тълкуване на правомощията на председателя на парламента, след като Киселова изобщо не допусна до обсъждане в пленарната зала..

публикувано на 18.11.25 в 18:27