Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Вкусът на спомените за един врачански именик

"Ако погледнем евростандартите, на баба ми баницата няма да бъде допусната по никакъв начин до трапезата"

Днес, в третия ден на Рождество Христово, православната църква чества и паметта на първия мъченик за християнската вяра - архидякон Стефан. На Стефановден по-личен празник имат и имениците, който у нас са малко над 243 хиляди души.

В хоризонта отвъд видимото и практичното е очарованието на празничните дни. Необяснимото овкусява живота, спомените и поводите ни. На Стефановден, своята необяснима история споделя един врачански именик - Стефан Стаменов, който е горд, че носи името на първия мъченик на Христовата вяра.

"Аз съм роден на датата на Св. Спиридон – покровител на занаятчиите. Преди много години, още не бях кръстен – аз се кръстих по убеждение на 33 години, сънувам една нощ много странен сън. Някакъв много силен глас, който ми извика: Спиридоне! Този глас казва: Спиридон си, но още не го знаеш. След години, когато се покръстих, открих, че моята дата – 12 декември, е денят на Св. Спиридон."

Така за Стефан Стаменов денят на светеца се оказва особен и много личен, защото освен че съвпада с рождения му ден, е празник на занаятчиите, а самият той е тапицер и член на врачанската задруга на майсторите.

Днес той ще посрещне имения си ден подобаващо. 

"Баница ще има задължително. Може би пържоли със сметанов сос. Задължително трябва да се сложат дафинови листа, защото са листа от венец. Името Стефан, от гръцки преведено, е венец. Другото – може би ще бъде содена питка, но понеже не е пости, мога да си позволя и питка с мая, която мога да правя и то твърде добре. У дома аз съм по-добър готвач."

И тъй като срещата ни с врачанския именик е история за очарованието отвъд хоризонта, продължаваме да я разказваме през невидимото пред нас и сега, през вдъхновяващите спомени и аромати, които вълнуват и до днес и плетат с прозрачни, но здрави нишки платното на живота ни. 

"Другото, което си спомням за Коледата е миризмата на баницата – нещо велико. Тази баница от спомените ми не мирише на нищо от сега, което правят. Сега ако погледнем евростандартите, на баба ми баницата няма да бъде допусната по никакъв начин до трапезата."

И за да е пълнокръвна картината на празничните дни, допълваме я с един култов за това време на годината етюд - с традиционния сюжет за коледното прасе.

"Когато колехме прасето, беше страхотия. Идваше цялата махала да го изведем от кочината. Първото нещо, което правеше дядо ми, беше за разтупа жаравата. Понеже в равнината не се горят дървета, а по-скоро какалашки, деда ми нахвъргваше какалашки, които ставаха на жарчица и мръвката още както течеше кръв от нея, се хвърляше върху тази жаравина доректно, без скара, без нищо. Миризмата на това месо никога повече не съм усетил при всякакви опити да направя нещо подобно. И с жарава, и с барбекю, и с дървени въглища. Дедо ми изкарваше едно шишенце ракийка и едно котленце винце и колачите, и държачите добре се почерпваха в ранния предобед. Ароматът на това нещо повдига настроението и създава една еуфория."

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Зорница Христова

Зорница Христова - гост в "Горещо сърце": Лесно е да се влюбиш в четенето

В рубриката "Горещи сърца" срещата е със Зорница Христова, жена, която впечатлява със спокойствието си и с искреността, с която говори за книгите. Тя е писател и преводач, един от създателите на издателство ,"Точица". Завършила е английска филология в Софийски университет.  Автор е на книгите "Вкусна география" и ,"Когато искам да..

публикувано на 28.09.25 в 09:00
Историята на Силистра

Историята на Силистра - белязана от различни епохи и културни влияния

След възвръщането на Южна Добруджа към България с Крайовския мирен договор през 1940 г. Силистра се превръща в културна столица на региона. Изследване, базирано на публикации във в. "Подем", излизал през тези години в региона, показва как градът бързо възстановява и развива културния си живот. Проучването е дело на дългогодишния..

публикувано на 28.09.25 в 07:50
Гергана Фъсева

Гергана Фъсева: Един народ може да оживее, ако има култура

В "Закуска на тревата" ви срещаме с перкусионистката Гергана Фъсева. Тя е родена във Велико Търново, но от близо половин век живее в Германия. Била 7 годишна, когато с родителите й заминава за тогавашната ГДР. Там Гергана започва с уроците по музика, а по - късно завършва специалност "Ударни инструменти" в Музикалната академия във Ваймар...

публикувано на 27.09.25 в 09:00

Евакуират обитателите на напукания столичен блок, излизат под наем

Заради пукнатини и деформации в жилищен блок в столичния квартал "Хаджи Димитър" неговите обитатели ще бъдат евакуирани . Блокът се намира недалеч от участък, в който се разширява линия на метрото. Жители на квартала са предупредили Столичната община още през 2023 г. Високите подпочвени води са сред основните причини за аварията в..

публикувано на 25.09.25 в 08:57

"Държи ме това, че един ден ще се върнем" - от Канарските острови до Варна

" Постоянно съм готова с куфара , аз съм на стенд бай за прибиране ! Мен ме държи това, че един ден ще се върнем." Това споделя Диана Бачкова, която със съпруга си живее в Лас Палмас на Канарските острови. Там имат работилница за ремонт на яхти. " За почивка е много добре . Като постоиш малко, по-различно е. Тай е рай за малките деца и..

публикувано на 25.09.25 в 06:50

Ангел Каралийчев - разказвачът на българското детство

На 21 август преди 123 години в село Стражица, днес град, е роден  знаменитият български писател Ангел Каралийчев. Макар да е известен най-вече със  своите детски приказки, той е писал също поезия и разкази . Първата му поема, „Мауна- Лоа“, е издадена със собствени средства, година преди публикуването на дебютния му  сборник с разкази, „Ръж“. Тя е..

публикувано на 25.09.25 в 03:00

Защо Добрич празнува на 25 септември?

Добруджанският град Добрич има драматична съдба през годините. От 1878 година насам градът е освобождавам три пъти – при Руско-турската война, след това по време на Първата световна война след битката, останала в историята като Добричката епопея през 1916 г., а  третото освобождение на града е от румънската власт, продължила 23 години. То се..

публикувано на 23.09.25 в 12:54