Деян Хаджи-Манич: Искам да изобретя нова невронна мрежа, която да дава по-добри резултати

Защо Деян Хаджи-Манич иска да програмира и да направи нов вид изкуствен интелект, разказва Добромир Видев разказва в поредицата си  "Разкодирано".

За Деян това, че ходи по олимпиади по информатика и обира медалите е нещо естествено. Предизвикателството започнало във втори клас, когато майка му го записала на състезание по математика.

"Тя, предполагам, е открила, че ми харесва математиката. Тръгнах на такива състезания, на школа за подготовка. Наистина много ми харесваше."

От последната олимпиада в Индонезия единайсетокласникът от Математическата гимназия "Д-р П. Берон" във Варна се връща със сребърен медал.

"Пети клас се записах в школата по информатика в Математическата гимназия, която е за подготовка за състезания и олимпиади. Не си ги броя, но освен олимпиадата, с която най-много се гордея, на европейската младежка олимпиада съм взимал два сребърни медала в две поредни години. В Шумен - международния есенен турнир по информатика, също завоювах златен медал. На мен по принцип си ми харесват математиката и информатика, точните науки. Олимпиадите са доста забавни. Не само защото се състезаваш - това не е чак толкова забавно, но намираш доста други хора, които имат също интереси като теб. Имате за какво да си говорите, за наука. Там съм се запознал с доста мои приятели."

И преподавателят Елена Димитрова провокирала Деян - ученикът да стане учител, в академия във Варна, която образова малки и големи за математиката, логиката и програмирането. Там преподават на деца от предучилищна възраст до 11 клас.

"Харесва ми да предам опита си на другите, защото, честно казано, ако си учил, учил много неща и имаш много опит и не го предадеш на никого, става малко безполезно. Доста деца предпочитат ученикът да ги обучава. Разбира се, не съм толкова добър педагог, но не мисля, че като знание съм доста под това, което е един от друг учител, защото се занимавам с това от доста време. При най-малките в началото това, което се опитваме да им покажем, е как работи компютърът, че той не е някакво магическо устройство. Той може да прави много неща, но само ако му кажем. Ние сами решаваме какво да правим и ние сме създателите. Компютърът няма мозък и затова ние го програмираме. Като ги обучаваме например чрез такива роботи, които могат да се програмират, чрез блоково програмиране, "Скрач" и подобни програми. По-големите обикновено вече знаят какво е програмиране, знаят езици за програмиране, могат да програмират, но още им е малко непонятно или трудно да се справят с по-сложните структури. Помагам им да разберат нещата и да развиват мисленето, което им трябва, за да решават проблеми, които се решават с програмиране", разказва Деян Хаджи-Манич.

Ролята си на преподавател той възприема сериозно, защото знанията трябва да се обновяват често и преподаването го провокира да бъде постоянно "в час" с новите неща в състезателната информатика.

"Мога да гледам онлайн ресурси. В интернет има доста добри български, има и международни. Не се ограничавам, гледам от всичко. Понякога мога да поискам и помощ от някои студенти, които преди са се състезавали. Има от къде да получавам помощ."

Именно тази помощ от студенти го улеснила да работи и по проекти. Което станало следващото предизвикателство за Деян. Проектът е за невронни мрежи, а с него работи с друг герой на поредицата "Разкодирано" – Радослав Димитров, който учи в Оксфорд.

"Проектът, който правим, е за невронни мрежи, които са форма на изкуствения интелект. Това са алгоритми, които да решават дадени задачи. Ние разглеждаме нов тип невронни мрежи. Това може да са молекули, може да са социалните мрежи, връзките - ако един човек е приятел с друг в социалната мрежа, дали го следва и т.н. При тези невронни мрежи това, което се случва, е, че доста информация се принася, смята се с доста параметри, доста числа и понякога, когато тези числа станат твърде много, това, което се случва, е загуба на данни, съответно има някаква грешка при решаването на проблема. Приложение на невронната мрежа, която правим, е например това да се класифицират молекули, например дали са наркотични вещества или не, каква е молекулата…"

На Деян му харесва да задълбава в информатиката. Не му стига това, което знае и се опитва да научава повече, да е изобретател.

"Искам да изобретя нова невронна мрежа, която да дава по-добри резултати от сегашните. Крайната ми цел - не съм сигурен каква ще е, но  искам тази научна дейност, която правя, да послужи на другите хора. И аз се радвам, че наистина има засега резултати и ще продължаваме да работим по този проект."

Въпреки сериозния си опит, Деян Хаджи-Манич още не е решил на къде ще поеме, след като завърши догодина училище. И това е може би най- голямото му предизвикателство. Сигурен е, че ще кандидатства по света и у нас.

"В САЩ има много добри и известни университети като Харвард, MIT и така нататък. Не съм се прицелил към някой със сигурност, за момента още мисля, избирам. Ще видя къде ще ме приемат и ще реша тогава. Разбира се и в България, Софийският университет е добра опция, не е толкова лош. Има международни университети, които отпускат стипендии за хора с по-нисък доход, така че да направят всичко възможно да можеш да си платиш образованието - някои университети от САЩ, което още повече ме привлича натам", говори за плановете си той.

Деян още не може да се представи какво би правил след 10 години, но е сигурен, че няма да се отказва. Особено след като получи грамота "Джон Атанасов" в Категория „Ученици и техните преподаватели“.

"Едно признание за всичките ми усилия, които съм положил, за всичките пъти, в които не съм се отказал. Колкото повече ученици са мотивирани не просто да учат и да изкарат шестици, но да се занимаваш с нещо извън училищно, да се развиван повече в сферите, които им харесват, повече от учебния материал, според мен би било доста хубаво това."

Ученето не е само за съучениците на Деян Хаджи-Манич. Пример единайсетокласникът дава с майка си – тя е човекът, който го предизвикал да се занимава с математика. По примера на сина си и жената започнала да учи програмиране.

"Майка ми доста се интересуваше. В момента учи как да програмира. Доста хора, след като не са учили програмиране в училище, започват да го учат извън училище, затова мисля, че е добре да го има като предмет, или поне като избираем предмет. Тя вижда, че това да можеш да програмираш, дава доста възможности. Според мен на нея наистина ѝ трябва доста да учи, защото тя много обича, също като мен, да научава повече за това, което ѝ харесва. Аз съм вземал много пример от нея за математиката, за това да научавам повече, да съм усърден и да съм благодарен за това."

Във всички научни сфери в момента е изключително важно хората да могат да използват изчислителна мощност, компютри и да програмират, подчертава Деян Хаджи-Манич.

"Чрез компютрите доста голям научен напредък е бил постигнат. Доста добре се развива светът."