Когато небето се отваря

           Датата 6 януари е избрана, за да замени езическия култ на зимното слънцестоене. Църквата учи хората, че вместо да почитат слънцето, трябва да признаят Слънцето на правдата в лицето на Иисус Христос. В началото на ІV в. езическият Рим променя своя календар и измества датата на слънцестоенето на 25 декември. Римската Църква – винаги изпълнена с голямото желание да се бори с идолите и да заменя езическите култове с познание за истинския Бог – измества честването на първото появяване на Спасителя от 6 януари на 25 декември. Така се установява практиката раждането на Иисус Христос, въплъщението да е единственият празник на този ден.
           Източната църква възприема тази практика на Римската църква някъде към края на ІV в. Оттогава цялата Църква празнува Рождество Христово в един и същи ден, на 25 декември. Изтокът съчетава в общ празник раждането на Иисус Христос и посещението на влъхвите, докато Рим е съхранил старата традиция да празнува в един и същи ден няколко явявания на Господа пред света, като започва с откровението за народите, т.е. откровението на влъхвите, чужденци в Израил.

         Западната църква е запазила първоначалния смисъл, вложен в

         Повече за празника Богоявление може да чуете в звуковия файл.