В много населени места в страната се спазва традицията за сурвакане

Сурвакането е български обичай от незапомнени времена, когато по традиция за Васильовден и Нова година децата правят дрянови сурвачки и налагат гърбини. 

„Аз съм Преслав и съм на 7 години. Баба ми помогна. Сложихме парички, пуканки, орехи за здраве и берекет. Сурва, сурва година! Път дай, Снежко, да мина -да обходя къщята, да зарадвам децата“.

• Ученици направиха 136 дрянови сурвакници за конкурс във Велико Търново

„Магическата клонка на българите е сурвачката. Един ден в годината се използва, на 1 януари, на Васильовден, когато тя придобива своите магически значения и се осъществяват две основни действия при нея. Контактната магия е, когато тази сурвачка се допре до стопанина на къщата, до стопанката, до децата, дори са се сурвакали животни, растения, плодните дръвчета. Магията на дряновото клонче се е предавала върху този, когото сурвакат. От друга страна е наричането – вербалната магия, също е достигала до хората, които придобиват здравето и дълголетието от дряновата клонка“. 

„Ние сме оцелели благодарение на тези традиции, точно за това искам същото да предам и на моето дете, и на моите ученици. За мен е важно да спазваме традициите, децата са нашето бъдеще и те продължават нашия път. С голямо желание, много дух и любов трябва да подкрепяме и с постоянство да не забравяме от къде сме тръгнали, че ние същност сме българи“, коментира учителката Цветелина Илиева. 

„Аз съм учител по български език и винаги съм държала моите ученици да носят българския дух в себе си, да знаят българските традиции, да не се прекланяме пред чуждите празници. Трябва да знаят как се прави една сурвакница, натурална как трябва да бъде – със сушени плодове, с вълната, с всички неща, които българският народ от години е правил и те се наричат за здраве, за берекет“, посочи учителката Петя Бучекчиева.

„Сурвакницата се прави от дрян с възможно най-много пъпки, защото пъпките представляват плодородие. Като цяло повечето неща в сурвакницата представляват плодородие. Слага се кравайче, паричка, прежда, синьо против уроки, слага се лук, чесън“, разказа Александър Ангелов. 

„Българската сурвакница се прави като се слагат изсушени плодове, отгоре може да сложим пуканки, житен клас, монети“, обясни Преслав Конакчиев. 

„На моята сурвакница сложих червена ябълка – хората да са здрави, пуканки, за да е плодородна новата година, паричката е за богатство“, поясни Ана-Мария Неделчева. 

„Да сурвакаме баба и дядо за здраве – Сурва, сурва весела година, златен клас на нива, червена ябълка пониква, да сме живи да сме здрави догодина, до амина“, нарича Никол Иванова.  

• Сурва, весела година, яка да ви е гърбина, пълна къща с коприна!

„За да възродим традициите, да накараме младото поколение да ги спазва, да вникне в тях. Целта на конкурса беше не само да развива творческите умения да се занимават с приложно изкуство, а наистина да потърсят и получат повече информация за традициите“.  

Сурвакането е част от българските традиции, които са живи в традиционното българско семейство, а от семейството започва всичко, споделят Антон и Севда Конакчиеви от село Ветринци, чийто деца също правиха дрянови сурвачки: 

„Част от нашата култура е, това е част от нашите корени и е важно за събуждане на духа ни. Българският дух е неуловим, той никога няма да изчезне. Стреми се самите ние да сме пример за тях, да са будни за това, което са, да си спомнят кои са и да не ги е срам от това кои са. Да са здрави и да следват сърцето си“.  

На Нова година сурвакаме и наричаме: 

„Бих наричала да сме много здрави, българският народ винаги е искал плодородие, децата да са ученолюбиви. Да бъде мирна годината, да носим в сърцата си дълголетието на дряновата клонка. Пожелавам за новата година много любов да цари във всички семейства, успехите да са навред и безчет“.

Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.