Венецианското биенале на архитектурата датира от 1980-а, предстои 18-ото му издание. През това време България е участвала един-единствен път - през 2008-а.
Отсъствието на България създава много въпроси – ние сме единствената европейска страна, която я няма, казва Мартин Христов, заместник-председател на Камарата на архитектите в България.
Нашият павилион ще си има куратор, отделно има комисар, който организира участието ни, а към него работи и консултативен съвет.
"С проект може да участва всеки един архитект – или самостоятелно, или в обединение. В обединението могат да участват всякакви артисти, сценографи, които имат отношение към архитектурата."
Биеналето не е просто демонстрация на архитектурно творчество, а по-скоро на архитектурните тенденции, подчертава Христов.
"Идеята на биеналето не е да си покажеш проектите. На него се събират архитекти, които обсъждат бъдещето."
"Лаборатория на бъдещето" е темата на предстоящото Венецианско биенале на архитектурата.
"Ще се фокусира върху архитектурата като лаборатория в проектиране и създаване на населени места и сгради, в които са вложени всички съвременни архитектурни прийоми и нови технологии, замислени да улесняват ежедневието на хората. Всичко това трябва да се вписва много хармонично в околната среда, която няма да бъде изтласкана като фон."
Вдъхновение за биеналето е Африка - континент, който преживява невиждана досега урбанизация. Континент с голямо население и тепърва изграждащи се сгради и пътища на места, където преди ги е нямало. Това буквално е строителната площадка на бъдещето, на която е добре да не допускаме стари грешки.
Куратор на биеналето е ганайско-шотландска архитектка, която е и преподавател, но и писател фантаст. Много от кураторите на отделните държави вече представят своята визия за лаборатория на бъдещето. Те могат да послужат за вдъхновение на българските кандидати, смята Мартин Христов. Той дава и мотивиращи примери от биеналето през 2021-ва, което е посетил лично.
"Примерно една конструкция изцяло от карбонови нишки, с много големи еркери, абсолютно съвременни технологии. Имаше сгради, които са изцяло принтирани – това тепърва навлиза в архитектурата."
Днес вече се 3D-принтират еднофамилни къщи на два етажа. Сложността на формата няма значение, уточнява Христов.
"Японският павилион представя темата за рециклирането. Те бяха донесли цяла стара демонтирана сграда. Датският павилион беше представил темата за използването на ресурсите – бяха направили циклична система, която използва дъждовната вода. От едни резервоари, които събират вода от покрива, водата течеше и напояваше едни растения…"
Всяка държава избира тема и фокус. На 17 януари всяка държава ще представи своя куратор и визията на националния павилион.
"Българският павилион е в една локация, която е много наситена с галерии, много културна зона, на няколко минути от "Сан Марко". Представлява пространство, което е в един манастир. Освен зоната за павилиона, има и открит двор – много красив, много спокоен, който също може да се ползва за експозиция."
Министерството на културата е сключило договор за три години, така че това ще бъде нашият павилион до 2025 г.
Според Мартин Христов "има потенциал да се превърне в българската точка във Венеция."
Защо България отсъства толкова дълго от тази архитектурна световна карта?
"Това е свързано първо с политическо решение – да бъде осигурен бюджет, и второ – с желание", смята Христов. За него причината е най-вече липсата на мотивация, защото пари се намират.
Още любопитни примери от архитектурното настояще, българското участие на биеналето през 2008-а и връзката между минало и бъдеще, претворени в света около нас слушайте и тази вечер в предаването "Изотопия" след 22 часа.
От 28 юни до 6 юли в датския град Орхус се проведоха шестите поред Европейски хорови игри, наред с друг важен за хоровия свят конкурс – "Гран при на нациите". С два златни медала в категориите "Камерни хорове" и "Сакрална музика а капела" беше отличен Младежкият камерен хор „Охана“ с диригент Димитър Костанцалиев. Най-високата оценка на..
В китното село Арбанаси, близо до Велико Търново, вече се събраха музиканти за предстоящото издание на фестивала за камерна музика Arbanassi Summer Music. Концертите в програмата тази година са три – два в църквата "Архангели Михаил и Гавраил" и един – в "Свети Георги". Изпълнителите са както българи от страната и чужбина, така и белгийски гости...
Започна 11-ото издание на Международния фестивал и академия "Алегра", което ще продължи до 19 юли. В края на миналата седмица в София пристигнаха елитни преподаватели от различни европейски държави и млади музиканти от различни краища на света, за да се включат в няколко майсторски класа. В четвъртък започват и концертите - те ще се провеждат в..
След като години наред българското народно творчество сякаш беше натикано и затворено в шкаф, сега любовта към фолклора се възражда и все повече българи търсят корените си в съхранените в хорàта ни и в народната музика традиции. Около това мнение се обединиха в студиото на "Нощен Хоризонт" Ирина Ботева и Максимилян Бояджиев – хореографи,..
Нов музикален фестивал, наречен "В Двореца", се появи на културната карта на България, за да радва жителите и гостите на град Балчик. От 30 юни до 3 юли дворецът на румънската кралица Мария се превръща в сцена за камерна музика и в Каменната зала се събират меломани от различни страни. А четирите вечери на първото издание предлагат достатъчно..
В петото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Отзвук от премиерата на операта “Танхойзер“, с която беше открит Вагнеровият фестивал в Софийската национална опера - Кореспондентките на БНР в Израел Феня и Искра Декало следят премиерните..
Художникът Андрей Янев е гост в "Нощен Хоризонт". Повод е изложбата "Съветът" , която е част първа от поредица изложби, с които той отбелязва 60 години от рождението си . "Като се замисля как се чувствам на моите 60 години , нямам никаква разлика в мисленето и действията си като неопитен тийнейджър. Радвам се на това, че съм изпълнен с идеи..
Пазарджишката многопрофилна болница е предпочитано място за лекарите-специализанти , въпреки че работи в конкуренция с още 12 болници в града. В..
Лято е. Слънцето не прощава – температурите в Силистра гонят 40 градуса. А пред Централната поща – опашки. Дълги, изнурителни, на жарещия..
Българските лекари са желани в чужбина заради добрата си подготовка и солидните си знанията. В България има много за лекуване и една от..