В Полша тази година предстоят избори, а промените изглежда вече започват. Единството в лагера на управляващата националконсервативна коалиция пролича в новогодишната нощ, когато американските хипхопъри от Black Eyed Peas пяха в Закопане, демонстрирайки на ръцете си ленти с цветовете на дъгата. Десните в Полша, воглаве с министъра на правосъдието Жобро изригнаха: Финансираната с парите на данъкоплатците полска национална телевизия не може да излъчва реклама на хомосексуалността. А умереният премиер Моравиецки му отговори, че управляващите може и да се застъпват за семейните ценности, но това не означава в никакъв случай налагане на цензура.
От 2015-а досега либералите в страната и Европа не спряха да се възмущават от овладяването на обществените медии и съдилищата, провокираната от католическата църква почти тотална забрана на абортите и агресивната реторика спрямо сексуални и етнически малцинства. През това време управляващата "Право и справедливост" печелеше избори - чрез социалните си програми и посланията за силна и културно независима държава.
В последните 3 години обаче дойдоха пандемията, войната и инфлацията. Заради противоречивите съдебни реформи на управляващите Еврокомисията замрази 35 милиарда евро от средствата за възстановяване след пандемията. Още преди войната социологическо проучване показа, че мнозинството от поляците винят за това не Урсула фон дер Лайен, а собствените си управляващи, начело с лидера им Ярослав Качински.
Въпреки безусловната подкрепа за съседна Украйна, в унисон с обществените нагласи, консерваторите изглежда не успяват да възстановят нужното за нов мандат доверие. Сега все по-голяма част от громителите на Брюксел във Варшава настояват за компромис по съдебната тема, защото от замразените средства може би зависи оцеляването им във властта. А пред разнообразната опозиция стои задачата да се обедини пред все по-реалната перспектива да управлява.
"Истината е, че тази политическа формация направи добри неща, които поляците оценяват, свързани със социалната справедливост, преразпределение на средства, някои общи реформи. Увеличените детски надбавки са най-популярният пример, но имаше подобрение на трудовите права и малко по-справедливо данъчно облагане", коментира той относно "Право и справедливост".
"С времето обаче постиженията отстъпиха пред проблемите, най-вече заради инфлацията. Тя е рекордна за Полша - над 17% за година. В такава ситуация, дори да не си предизвикал проблема, като управляващ понасяш негативите, защото не успяваш да го разрешиш. Това допринесе за загубата на подкрепа за "Право и справедливост”.
Също и проблемите с Европейския съюз, които доведоха до замразяването на средствата за възстановяване след пандемията заради съдебната реформа на управляващите. Сега по-голямата част от тях вече искат компромис с Европейския съюз, но продължава да има гласовито малцинство, особено около правосъдния министър Збигнев Жиобро и партията му "Обединена Полша", които не искат да има отстъпки. Това провокира разделение в самата управляваща коалиция. Не само опозицията спечели от това разделение, но сериозно се увеличи броят на хората, които не са взели решение за кого да гласуват. Тази група ще е много важна в предстоящите избори", отбелязва полският социолог.
В общия европейски контекст "Право и справедливост" често се възприемат като радикално десни заради национализма и консерватизма си - политиките срещу малцинствата, забраната на абортите, авторитарния подход спрямо медиите и съдилищата. Възможно ли е обаче нерешилите гласоподаватели да се насочат към още по-радикални алтернативи като крайнодясната Конфедерация?
"Що се отнася до радикално десните и Конфедерация, те се колебаят около 5-те процента и не виждаме прилив на гласове. Всичко обаче е възможно до есента, след като през последните години видяхме толкова много събития, които коренно променят ситуацията - пандемията, инфлацията, войната в Украйна. Исторически погледнато, при големи катаклизми печелят десните.
Ако Конфедерация увеличат подкрепата си до 7 или 8 процента, има възможност да влязат в още по-дясна управляваща коалиция с "Право и справедливост". Това, според мен, е вторият най-вероятен сценарий след изборите. Най-вероятният е либералната опозиция да се обедини и да управлява. Друг въпрос е какво ще е това управление и дали ще успее да постигне нещо. Третият вариант е "Право и справедливост" да успеят да спечелят самостоятелно мнозинство отново, но това е най-малко вероятно."
Каква е равносметката след 8 години управление на "Право и справедливост" в Полша? От една страна изглежда, че икономическите трудности, дори да са незначителни в исторически план, доминират над всякаква идеология. От друга, че в полското общество продължават да доминират консервативните разбирания. Трябва да кажем, че някои от основните опозиционни партии съвсем не биха били възприемани като либерални другаде.
"Тези консервативни разбирания са много важни, но имат стихващ ефект, що се отнася до теми като права на хомосексуалните, право на аборт, семейни ценности и т.н. Хората повече ги интересува преразпределението, безработицата, заплати, възможности в живота. Това е и една от причините управляващата коалиция да преговаря с Европейския съюз относно съдебната система. Защото това не носи гласове. След 8 години обикновеният човек се пита - какво толкова се промени в живота ми от тяхната съдебна реформа? А европейските пари изглеждат истински, хората са виждали как те могат да донесат реална промяна."
Социологът Ян Сова още изтъква, че нарастващ брой политици в лагера на управляващите, включително президентът Анджей Дуда, обръщат гръб дори на запазената си марка - радикалните антигей позиции.
"Изглежда идеологическите въпроси остават на заден план за сметка на икономиката и отношенията с Европейския съюз. И не само в икономически план. В Украйна хора умират заради идеята да са част от Европа. Това направи циничен досегашния дискурс на управляващите, че Евросъюзът е фашистка, колониална диктатура. Сега те искат да изместят фокуса."
Най-вероятният към момента сценарий след изборите през есента е широка опозиционна коалиция. Тя би включвала "Гражданска платформа" на бившият европейски председател Доналд Туск, Левицата, "Полша 2050" на телевизионния водещ Шимон Холовня и Полската народна партия на Владислав Кошиняк-Камиш. Към момента няма официални декларации за обединение и доказателства, че то ще повиши гласовете. Но технически полската избирателна система възнаграждава големите коалиции с повече депутатски места за гласовете им.
Според Ян Сова, въпреки идеологическите различия, преобладаващо е очакването преди или след изборите тези партии да се обединят в коалиция, която да свали "Право и справедливост" от власт. Но ще могат ли всъщност да управляват заедно, предвид различните идеологии и примерите за трудната работа на подобни широки коалиции в Полша и другаде?
"Със сигурност в началото ще има огромна еуфория - победихме, това е краят на диктатурата, ще възстановим съдебната система и ще се помирим с Европейския съюз, пак сме цивилизована държава. Но това ще продължи най-много 6 месеца. После ще изпъкне фактът, че всички тези партии са обединени почти само от премахването на консервативните реформи в съдебната система. По един или друг начин това е постижимо.
Но извън това, левите никога няма да подкрепят неолиберални пазарни реформи в публичната сфера. Холовня няма да подкрепи антикатолически политики. Земеделците на Камиш няма да подкрепят идеи като тази фермерите да плащат социални осигуровки на база на размера на доходите си вместо сегашната фиксирана ставка. А тази партия е и консервативна и няма да подкрепи внезапно легализиране на абортите, а тук е неясна позицията дори на предполагаемите либерали от "Гражданска платформа".
Но дори това трудно общо управление все още е въпрос на избори, до които има доста време. Според Ян Сова и други анализатори, след като анти-гей и анти-Брюксел картите вече нямат такава сила, "Право и справедливост" вероятно ще опитат да спечелят подкрепа със социални мерки, особено ако успеят да отключат европейските средства. Те ще могат да ги насочат към ударно увеличение на заплати на държавни служители или подобрения в здравеопазването и образованието, състоянието на които според много поляци не съответства на развита европейска страна. В момента такъв инструмент е поддържането на ниска цена на бензина чрез полудържавната корпорация „Орлен“.
Извън това за някакъв план могат да се сметнат и продължаващите внушения на лидера на управляващите Ярослав Качински и държавните медии, че Русия и Германия отново искат да си поделят Полша, а Доналд Туск е едновременно слуга и на двете империи.
По една тема обаче сякаш има консенсус между управляващи, опозиция и всичките им гласоподаватели - максималната подкрепа за Украйна. Дали по тази тема ще видим промяна в обществените нагласи до изборите?
"В рамките на Европейския съюз Полша е сред страните, които са радикално проукраински настроени, също като другите балтийски страни. Но виждаме, че дори и тук общественото значение на войната намалява. Тя получава по-малко медийно внимание, хората говорят по-малко за нея. Те няма да си променят мнението кой е лошият и кой - добрият, но ще се уморят от конфликта и може би ще подкрепят повече някакъв вид примирие, дори той да означава на Русия да бъдат признати окупирани територии. Аз съм съгласен с украинската позиция, че такъв компромис няма да укроти Москва и след 5 или 10 години тя ще предприеме нова кампания. Но хората се уморяват от постоянното напрежение на близката война, от енергийната криза."
През март 2025 г. ще бъде открита първата фабрика за грамофонни плочи в България , която ще е и единствената на Балканите. Идеята за Rakamakafon е на музиканта Илия Григоров - Григовор , част от хип-хоп групата So Called Crew, а заедно със съмишленици я реализират, за да се появят първото след повече от 30 години производство на винил у нас...
"Законът за културното наследство от 2009 година е създаден с цел да облагодетелства няколко човека от Държавна сигурност . Ирина Бокова го пробута, в Народното събрание го направиха, а агентите на ДС, които бяха в прокуратурата и в медиите, разправяха, че аз съм бил създал този закон. Аз не идвах въобще по това време в България. Тези хора не са..
Всеки иска да е успешен в работата си, да му върви в бизнеса, но това не е стойността на един човек. Ние имаме много по-голяма стойност, защото Бог е направил човека по подобие на себе си. Всеки човек трябва да се стреми да се бори със себе си, за да става по-добър човек, за да бъде по-добър в работата си, в семейството си сред обществото и..
България се възползва от максимално отлагане – с 2 години, на санкционния режим, свързан със социалната условност, въведен с европейски правила, които касаят директните плащания в земеделието. От началото на тази година обаче санкции вече могат да се налагат. Социалната условност е спазване на трудовото законодателство, обвързана с получаване..
Да върнат станцията за измерване на чистотата на въздуха на Орлов мост ! Това призова в интервю за БНР Стефан Димитров, създател на проекта airbg.info . " Държавата продължава да не иска да купи в София някакви датчици - на техните станции в златния стандарт на Световната здравна организация - и не иска да измерва, и не иска да ни..
Добрите хранителни навици трябва да се създават от детството. Това препоръча в интервю за БНР специалистът диетолог доц. д-р Мария Николова. Храни се по-малко и се движи повече - така тя формулира добрия баланс, като даде пример с традицията в Австрия да създават навици у подрастващите на по-умерено хранене и по-високо ниво на движение...
Наличието на изкуствен интелект налага да измислим нови дефиниции за това какво е интелект и интелигентност . Това мнение изказа пред БНР Мариана Тодорова, футуролог в Института по философия и социология на БАН. "Open AI направи голяма рекламна кампания 12 дни преди Коледа, в която твърдеше, че се демонстрират способностите на последния..
Наскоро във Враца отвори врати първата по рода си у нас кафе-книжарница с кауза . Там има над 20 хиляди заглавия - както нови, така и антикварни..
Най-правилното правителство би било мандатоносителят ГЕРБ да си поеме изцяло отговорността за поразиите, които са направили до момента , и да си..
1007 са мъртвите птици след новогодишната нощ в Копривщица . Това съобщи за БНР Христина Клисурова от спасителния център на "Зелени Балкани"...