Явора Петрова претворява поезията на Пабло Неруда в изложбата “100 сонета 100 рисунки”

"Това число за мен първоначално звучеше абсурдно и абстрактно. Неговата стихосбирка, за която е удостоен с Нобелова награда, имам от 1993 г. и когато започнах да я чета, никога не съм си представяла, че толкова дълбоко ще заживея с него. Още по-малко пък, че числото 100 ще го достигна и надмина с броя рисунки, с толкова много образи, които ме връхлетяха, сюжети, които се родиха по неговите стихове", разказа тя в предаването "Преди всички".

"Рисунките са издържани в два тона – сивото, нежно гълъбово на молива, върху бяла хартия, и златно, което се обажда много деликатно. В разговора на тези два материала се раждат образите, които при Неруда, както той казва, са наситени и плътни като кехбилар. В културата на инките, на земята, от която той идва, златното присъства в тяхното изкуство."

Образите, с които поетът си служи - хлябът, земята, огънят, виното, птиците – всичко е опредметено, допълни художничката.

Дълбока радост е дълбока съпричастност с всички хора. Тя е във взаимността, в свободата, смята Явора Петрова.

Рисунката заема централно място в творчеството на Явора Петрова и тя носи характерния почерк и философия на авторката. Както самата тя признава, за нея всичко започва от рисунката. Тя е вратата към нейния свят, която сега отваря, за да ни разкрие своите чувства, породени от любовната поезия на Неруда, посочват от галерия "Ракурси".