Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ключови промени в Закона за българския жестов език - ще минат ли в този парламент?

Разчита се повишаването на заплащането и въвеждането на по-дълго професионално обучение да вдигнат броя на регистрираните преводачи

Снимка: БГНЕС

Точно 2 години след приемането на дългоочаквания Закон за българския жестов език на дневен ред са ключови промени в него. Те засягат квалификацията и заплащането на жестомимичните преводачи. Към момента едва 8 души фигурират в списъка на преводачите на български жестов език, публикуван на сайта на Агенцията за хората с увреждания. А хората, които имат проблеми със слуха и имат ежедневна нужда от услугите им, са хиляди.

Миналата седмица депутатите от социалната комисия гласуваха на второ четене промените в закона. Предстои разискването и окончателното приемане на текстовете и в пленарната зала. Остава надеждата поправките да не станат заложник на политическата нестабилност и 48-ият парламент да успее да ги гласува, за да не бъдат отложени за периода след поредните избори.

Депутатите от парламентарната социална комисия единодушно решиха бакалаври по специалност Български жестов език по професионално направление Филология да могат да бъдат преводачи от и на български жестов език. Също единодушно бе решено размерът на средствата за заплащане на един час преводаческа услуга на български жестов език да бъде 5 процента от минималната работна заплата. В момента ставката е 10 лева на час, а с гласуваната промяна става 35,50 лева при 710 лева минимална заплата, и 39 лева при 780 лева МРЗ.

Тази промяна цели да подобри качеството на преводаческата услуга, посочи пред БНР Директорът на дирекция "Приобщаващо образование" в Министерството на образованието и науката Грета Ганчева.

Българският жестов език трябва да бъде прилаган с неговите речник, граматика и лексика, а не с пренос на българския директно през жестови знаци, което пречи и не помага на глухите хора да разберат това, което им се казва, поясни тя.

Четиригодишно обучение на бакалаври в специалност Български жестов език по професионално направление Филология ще допринесе за увеличаването на броя на жестомимичните преводачи, смята Ганчева.

В момента има разписан текст за магистър по специалност Български жестов език, но на практика няма разкрита такава магистратура в нито едно висше училище.

"Единствената открита такава магистратура е Български жестов език в образованието, към Факултета по науки и изкуства към СУ, но всъщност това е специалност, която обслужва системата на образованието. Тя е в помощ на децата и учениците, които се обучават в детските градини и училищата, които имат слухови увреждания, но не и в помощ на преводачите от и на български жестов език."

"Повече хора са подготвени като преводачи, но поради една или друга причина, в момента не са се включили. До голяма степен това зависи от възнаграждението", заяви още Грета Ганчева.

Ганчева даде пример с медиите, където във все повече предавания участват жестомимични преводачи.

В Закона за радиото и телевизията има специален текст, според който доставчиците на медийни услуги гарантират, че съдържанието в техните услуги постепенно става достъпно за хората с увредено зрение или слух.

На места в страната администрацията вече предлага услуга, свързана с жестов превод. Така е в НАП - Бургас   Снимка: БГНЕС

Повечето хора вече разпознават едно от емблематичните лица на жестомимичния превод у нас - Силвана Павлова, която е председател на фондация "Развитие и интеграция", преподавател в Богословския факултет и жестов преводач на свободна практика.

Завършването на професионално обучение е много важно, изтъкна тя.

Досега сме срещали страшно много различни тарифи, уточни Павлова. По думите ѝ има "страхотни разминавания" и разлика в характера на превода, който един жестов преводач може да прави в различните институции.

Бакалавърската степен ще даде много сериозна професионална подкрепа, подчерта още Силвана Павлова.

Относно списъка с преводачите и надеждата той да се разшири с подготвените промени в заплащането, тя отбеляза:

"В регистъра има вписани и глухи лица, които реално са посредници между нас и глухи лица с ниска грамотност или самобитен жестов език. Жестовият език все още не е изследван. Много често той има най-различни форми, които са абсолютно битийни или регионални. Нямаме свободни преводачи, които да са "на повикване".

Зрителите знаят, че БНТ излъчва пряко с жестомимичен превод включително празничните Пасхални богослужения и патриаршески послания.

"Когато видя жадните очи на човека срещу мен, които искат да разберат какво се случва в църквата, чрез жестовия език отваряме една врата човекът срещу нас да бъде информиран, да знае какво се случва."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Олег Петров: Изкуственият интелект е инструмент за разработчиците, а не заплаха за работата им

Изкуственият интелект е инструмент за разработчиците, а не заплаха за работата им, но трябва адаптиране. На бъдещите програмисти или "джуниъри" са им нужни повече от т.нар. меки умения.   Този съвет даде пред БНР Олег Петров, софтуерен разработчик. Последното проучване на Българската конфедерация по заетостта отчете, че след вълната от..

публикувано на 29.10.25 в 11:22

Защо сдружения в земеделието се смятат за дискриминирани в достъпа до финансов ресурс?

Българската аграрна камара възрази остро срещу проект на земеделското министерство, който поставя в неравностойно положение фирмите и организациите в сектора и достъпа им до финансиране по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. На практика с предстоящия прием по инвестиционните мерки групите на производителите..

публикувано на 29.10.25 в 10:55
Първан Симеонов

Първан Симеонов: Общественото напрежение е във фазата "трудно контролирани рискове"

В България има политически дейци и актьори, които предлагат само промяна, част от тях са радикално настроени. Има и такива, които само предлагат стабилност. Търсенето, по моему, е по-скоро за някой, който може да съчетава промяна и стабилност – промяна, но да не излиза от системния път. Това каза в интервю пред БНР Първан Симеонов от Агенция..

публикувано на 28.10.25 в 14:06
Протест на младите лекари, 15 октомври 2025 г. Орлов мост, София

Василена Киара Димитрова: Много ни озадачава поведението на коалицията

"Ще присъстваме на заседанието като гости и очакваме да се случи нещо най-накрая. Миналата комисия беше шокираща за нас , тъй като дефинитивно отхвърли законопроектите, за които 6 месеца говорим." Това заяви пред БНР Василена Киара Димитрова, студент в четвърти курс в Медицинския университет в София, преди извънредното заседание на..

публикувано на 28.10.25 в 07:39

Съдебна сага за територии в НП "Централен Балкан": Частни собственици настояват за корекции

"Вече 25 години от Национален парк "Централен Балкан" не могат да определят кои са площите, които влизат в територията на парка и на община Карлово" .  Това разказа пред БНР Тодор Диклев, животновъд от Калофер.  "От шест години водим дела за частни имоти, за които имаме документ. Но те казват: "Наши са, ние ги управляваме". Шест години..

публикувано на 28.10.25 в 07:30

Какъв е смисълът от обществените медии в свят на кризи и фалшиви новини?

На кого вярваме в извънредна ситуация? Къде търсим информация в случай на природни бедствия, конфликти и епидемии? Обществените медии продължават да са сред най-доверените източници на информация именно в такива случаи. Ще оцелеят ли обаче обществените радиа и телевизии в света на  социалните мрежи, изкуствения интелект и нарастващ..

публикувано на 27.10.25 в 14:30

Парно няма, няма и формула за изчисляване на сметките

" Най-вероятно 3 поредни дни със средно денонощна температура под 12 градуса вече е имало. Може би им липсва дългосрочната прогноза за застудяване ".  Това каза пред БНР председателят на Асоциацията на топлофикациите Кремен Георгиев относно все още липсващото парно в София. "Нямам информация защо и кога "Топлофикация София" ще пусне парното...

публикувано на 27.10.25 в 08:35