Д-р Юлиян Петров: Наказанията в училище стават едно голямо излючение

публикувано на 17.01.23 в 15:23

Снимка: Окръжен съд-Варна

Репортаж на Невена Петрова и интервю на Георги Марков с Юлиян Петров за предаването ''12+3''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Репортаж на Андрей Борисов за предаването ''12+3''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Огромна част от учителите смятат, че е трудно да се прилагат санкции към учениците по куп причини. Едната причина е, че е много трудна и мудна процедурата. Другата причина е, че понякога директорите заради делегираните бюджети намекват или дори нареждат да не се стига до наказания, за да не избяга ученикът от това училище, защото той е генератор на финансови средства. Наказанията стават едно голямо излючение". Това заяви пред БНР председателят на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" д-р Юлиян Петров. Данните са от национално изследване, което предстои да бъде оповестено.

Повод за коментара му е писмо на началника на Районното управление по образование в София Ваня Кастрева до директори на училищата в столицата. В него се съдържат указания при какви условия да се санкционират провинилите се ученици.

По думите на д-р Петров писмото е провокирало разговор, който е започнал от началото на века:

"Тогава усетихме като учители, че учителището губи своята роля на възпитател, на генератор на граждани и добри хора и се отдалечава от тази си мисия. Знанието по някакъв начин измести тези други 2 много важни компонента - възпитание и социализация. Имаме едни резултати, които са отражение на неспособността на училището да възпитава и да учи хората на правила".

В България се заражда тенденция, при която пирамидата е надолу, подчерта Петров. Според него това, че някои родители или ученици не са съгласни с възпитателните методи или правилата в училище и ги атакуват по някакъв начин, всъщност така те вече се превъзпитават на антиграждани, които ще бъдат готови да атакуват всеки един закон.

Той изказа мнение, че наказанията и мерките са твърде малко и слабо въздействащи. Но дори и те много трудно се прилагат напоследък, подчерта той.

Писмото показва статуквото в образователната система, каза още Юлиян Петров. По думите му има тенденция да се атакуват наказанията и санкциите, прилагани от учители или директори. Става дума за ограничен брой родители, но това въздейства отрицателно на всички останали, добави той.

Според 85% от респондентите Наредбата за приобщаващото образование трябва или да се отмени, или да се промени кардинално. Тази наредба генерира огромна бумащина и невъзможност тя да се прилага, посочи Петров.

Обществените правила не се обсъждат, а се спазват, категоричен бе той.

"Българският образователен закон има огромни дефицити в тази посока да има хармония в това възпитание. Той е един популистки закон и защитава родителите непременно и е на страната на учениците, а всъщност това не е добре и не е в интерес", коментира Юлиян Петров и добави:

"Трябва да има морков, но трябва да има и тояга. Ние тоягата я трошим на 2 и я хвърляме и си мислим, че само с моркови ще променим нещо, а това няма как да се случи. Тази наредба трябва да бъде променена фундаментално. Готови сме!".

Пред "Хоризонт" Ваня Кастрева обясни какво налага припомнянето на съществуващите процедури за налагане на санкции на учениците, описани в писмото до директорите на училищата. По думите й в последно време са зачестили оспорванията на заповеди за налагане на санкции на учениците:

"При нашите проверки установихме пропуски при изпълнение на процедурата. Това наложи да подпомогнем училищата с това методическо указание".

Преди да се пристъпи към санкцията, е важно да се изпълнят всички механизми за въздействие върху вътрешната мотивация на учениците и преодоляването на проблемното поведение - учителите заедно с родителите, посочи Кастрева.

Все по-често родители започнаха да обжалват нормативни актове на директори на училищата. Важно е и директорите да са коректни, каза тя. По думите й нормативната уредба не е ориентирана към защита на родителите в тези процеси.

Според нея може да се помисли по отношение на изчистване на противоречията. Ваня Кастрева обаче е убедена в ефективността на санкциите, ако те са справеливи и приети от ученика и родителите му.

Директорът на 51 училище в София Асен Александров съобщи, че налагат санкция на ученик само в краен случай. По думите му усещането за безсилие на учителите е много отдавна.

Според Величка Таседжикова - директор на 70 Основно училище в София, съществуващата процедура по налагане на санкции трябва да бъде променена, защото е изключително тромава. Процедурата е неработеща и противоречива за сметка на това с малко сериозни последващи ефекти, посочи тя.

"Убедена съм, че е необходим сериозен разговор в обществото трябва ли да има санкции на учениците, до какво очакваме да водят те, как те трябва да бъдат налагани, добре ли е да се налагат, добре ли е те да бъдат обжалвани по сегашния ред, искаме ли поведението на учениците да бъде обществено приемливо или не, готови ли сме да приемем в обществото граждани, които са научени, че не могат да бъдат санкционирани".

По думите й този разговор е изключително важен за развитието на гражданското общество в страната ни.

В Основното училище "Константин Величков" в пазарджишкото село Паталеница пък са открили интересен начин за поощряване на децата - с ваучери за привилегии. Според директора Никола Колев ваучерите са активирали интереса и въображението на децата към образователния и обществен живот в учебното заведение. Те се дават на ученици по критерии, които определяме заедно, обясни той и добави, че привилегията се използва от ученика, когато той реши. До момента са връчени ваучери на 7 ученици.

Интересът изненадал дори самите учители. Най-голям интерес е събрала привилегията "Учител за 1 урок", когато ученикът става преподавател, а учителят - ученик.

Има и противоречиви оценки, но Никола Колев е убеден, че интересът трябва да се подхранва постоянно.

Още по темата чуйте в звуковите файлове.

По публикацията работи: Анастасия Крушева