Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Насред инфлация и крайна бедност, милиардерите забогатяват

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Броят на милиардерите по света и размерът на тяхното богатство трябва да се редуцират наполовина до 2030 година чрез по-високо облагане и други политики. Това е едно от острите послания в традиционния доклад за икономическите неравенства на организацията "Оксфам". Всяка година той се публикува по време на годишната среща на Световния икономически форум.

Докато в Давос лидерите в бизнеса и политиката поддържат приповдигнат тон, нищейки големите предизвикателства на нашето време – от възстановяването на Украйна до справянето с глобалното затопляне – от години "Оксфам" и други организации свалят тона на дискусията чрез изтъкване на определени факти.

От 2020 г. насам инфлацията е довела до фактически спад в доходите 1,7 млрд. работници по целия свят, докато състоянието на милиардерите се е увеличавало с 2,7 милиарда долара дневно. По-високите цени на храни и горива, плащани от потребителите, са означавали рекордни печалби за корпорациите в тези сектори. Посредством различни машинации най-богатите хора на планетата, като Илон Мъск и Джеф Безос, плащат съответно малко над 3 процента и под 1 процент реални данъци върху рекордните си доходи, докато тези на продавачи в Уганда са облагани с 40 на сто.

Алекс Мейтланд – съветник на "Оксфам" по политиките за справяне с неравенствата и един от авторите на тазгодишния доклад "Оцеляване на най-богатите"

Как така най-богатите хора на планетата увеличават състоянието си с безпрецедентни темпове в нагледно най-лошия момент - именно когато останалите 99 процента трябва да се справят с рязко поскъпване на енергия и стоки от първа необходимост?

Смятам, че икономическите неравенства се задълбочиха през последните години именно заради тези кризи. Те се превърнаха във възможност за богатите да станат по-богати. Милиардерите увеличиха своето богатство, не защото са станали по-умни или са работили повече, а защото работниците им са работили повече за същите тези пари.

За да отговорим на въпроса "Как стигнахме до тук", трябва да започнем от данъчното облагане, чиято тежест беше пренасочена от най-богатите към обикновения човек. Едва 4 цента от всеки събран за държавните бюджети долар идват от облагане на натрупани средства. Беше изчислено, че Джеф Безос, например, е платил под 1 процент реален данък върху колосалните си доходи. В много страни няма данък върху наследството и състоянието на най-богатите просто продължава да се трупа.

През пандемията правителствата вложиха в икономиките трилиони долари помощ, за да спасят работните места от затварянията. Това беше необходимо, но в много случаи тази държавна помощ беше превърната в активи, които увеличиха състоянието на собствениците на дялове от големи компании, вместо да бъде насочена към благосъстоянието на служителите. На практика помощта с общи средства, включително чрез печатане на нови пари, увеличи състоянието на милиардери, което после не се облага.

И всичко това продължава от много време. Икономическата система награждава вече състоятелните. Най-богатите продължават да трупат богатство и е много вероятно съвсем скоро да имаме трилионер.


Което звучи особено цинично, след като заради пандемията за пръв път от четвърт век видяхме повишаване на крайната бедност - може би единственото последствие от неравенствата, с което финансовата система се справяше. Увеличаването на милиардерите и техните пари съвпадна с изпадането на 70 милиона души в крайна бедност само през 2020 г. По критериите на ООН, такива хора живеят с под 2 долара на ден. Подобни данни се очакват и от обобщенията за 2022 г. заради усилената от войната енергийна и продоволствена криза. От нея обаче също има печеливши.

Видяхме огромни увеличения в цените на хранителните стоки и енергоизточниците. Сигурен съм, че Вие и вашите слушатели също трябва да се справяте с това. Но да погледнем към печалбите на най-големите хранителни и енергийни производители. 70 процента от износа на зърно в световен план се контролира от 4 корпорации, които в създалата се ситуация регистрират огромни печалби. През 2022 г. печалбите им са се увеличили с 250 процента. Какво се случва с тези пари? Инвестират ли се в подобряване на работния процес и в заплати? Не, в нашата икономика те отиват чрез различни инструменти в джобовете на акционерите. Увеличават се доказателствата, че войната в Украйна се използва от големите компании като оправдание за нарастване на печалбите.

Говорим и за добре познатия у нас термин "спекула". Суровите материали действително поскъпват, но повишената цена на крайния продукт, независимо дали говорим за слънчогледово олио или природен газ, включва в себе си и солидното повишение в печалбата на производителя, доставчика или и двете. "Оксфам" цитира данни, според които между 50 и 60 на сто от инфлацията в САЩ, Великобритания и Австралия се дължи не на увеличения в разходите на големия бизнес, а на увеличения в печалбите му.

Не разполагаме с подобни данни за Европейския съюз, но тук беше въведена обща инициатива за облагане на огромните печалби на енергийните компании. Какви са другите решения на проблема с неравенствата?

Трябва да се замислим какво може да спре появата им. Споменахме, че големите корпорации могат да направляват пазара и цените, за да увеличават състоянието на акционерите си. Има как да намалим това влияние и да демократизираме тези стратегически бизнеси. Достатъчно са доказателствата, че по-голямото представителство на заетите в управлението на компанията и собствеността й, дори само повече многообразие в тази собственост, намалява икономическото неравенство.

Виждаме и как малкия и среден бизнес в много сектори е задушен от доминиращите корпорации, а можем да имаме далеч по-демократична икономика. Друго проверено средство за намаляване на неравенствата са инвестициите в образование и здравеопазване. Вместо това в момента правителствата по света планират бюджетни ограничения за трилиони долари в тези сфери, които впоследствие ще увеличат неравенствата. Този процес може да бъде контриран и чрез по-справедливо облагане на печалбите.

Въпреки че за неравенства и надути печалби се говори повече, включително в рамките на срещите в Давос, състоянието на милиардерите и темповете на нарастването му единствено се увеличават. Това често не съответства на излъскания имидж на събития като годишната среща на Световния икономически форум, който един български икономист тази седмица обобщи с думите "Давос е място за оптимизъм". Но дали този корпоративен оптимизъм не остава затворен в швейцарския курорт?

Събирането на хора от различни страни, за да се борят с глобалните предизвикателства е нещо хубаво. Но няма съмнение, че Давос е среща на елитите. Това е възможност за най-богатите и техните корпорации да се срещнат с правителствата и да направляват решенията им. Редно е да споделим, че "Оксфам" от 10 години насам има възможността да участва и да излъчва посланията си там. Но много организации като големи профсъюзи и други работнически представители не са поканени.

Притеснителното са срещите в кулоарите. Има разлика между големите презентации на сцената, посветени на справяне с глобалното затопляне и неравенствата, и тайните договорки встрани от прожекторите. Но като цяло такива общи формати, каквито са например и срещите на ООН за климата, могат да се използват за ползотворен натиск върху политиците.

Има ли по-фундаментален системен проблем, който може да бъде обусловен от следния въпрос – как можем да преодолеем предизвикателства като глобалното затопляне в икономически модел, чийто фундамент е постоянният растеж на потреблението?

Със сигурност икономическият модел трябва да вмести нуждите на хората в ограничените ресурси, с които разполагаме. И тук, според мен, въпросът не е толкова в наличието на растеж на ползите, колкото в разпределението му. Вместо непременно да говорим за намаляване или спиране на растежа, може би трябва да се съсредоточим върху насочването на ползите от растежа не към вече имащите, а към изпитващите трудности с базовите си разходи, с изхранването на семействата им и отопляването на домовете им.

По-високите данъци за по-богатите са очевидното средство за преразпределение, включително на икономическия растеж. Популярен аргумент, особено в страна като България е, че една корумпирана власт няма да използва събраните пари за общото благо, а ще ги открадне или насочи към приближените си богаташи. Нещо, което може да се възприеме и като генезис на неравенствата. Има ли условия, с които трябва да се съобразим, преди да увеличим данъците?

Със сигурност трябва да имаме надеждна и отговорна власт, за да можем да кажем, че парите от каквото и да е облагане, независимо дали върху доходите на богатите или чрез косвените данъци, които всеки от нас плаща, ще се използват в обществен интерес. Също така виждаме, че корумпираните институции се повлияни именно от най-богатите, за да намалят размерът на техните данъци и събираемостта им.

Едно средство, което споменаваме с доклада, за повишаване на надеждността на институциите е прозрачността на събраните и разходвани средства. Особено в кризисни условия има голям проблем с достъпа до такава информация, а тази прозрачност поначало може да предотврати възникването на корупция. Но има положителни примерни за страни с голяма бедност като Нигерия и Гамбия, където тази прозрачност се подобрява. Дори и да не решава изцяло проблема с корупцията, това е подобрение, което се случва след нужния натиск.

Снимки: ЕПА/БГНЕС

Интервюто чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Анастасия Крушева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Джулиан Асандж напуска съда в Сайпан, 26 юни 2024 г.

Джулиан Асандж напусна съда като свободен човек

Основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж се призна за виновен пред американски съд за получаване и публикуване на американски военни тайни, след като сключи сделка с прокуратурата, която му гарантира свободата. Делото срещу Джулиан Асандж беше гледано в Сайпан - столицата на малката островна американска територия Северни Мариански острови,..

публикувано на 26.06.24 в 07:35
Иглика Иванова

Иглика Иванова: Медийната грамотност е овластяване на аудиториите

Медийната грамотност е едно овластяване на аудиториите .  Това каза пред БНР Иглика Иванова, държавен експерт в Дирекция "Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности" в Министерството на културата. "Медийната грамотност се разбира като един комплекс от умения, разбирания, знания, нагласи, а когато е развита - и..

публикувано на 24.06.24 в 15:03

Православната църква чества Петдесетница

Днес православната църква празнува един от големите си празници - Петдесетница. На петдесетия ден след Христовото Възкресение Светият Дух във вид на огнени езици слязъл върху светите апостоли и ги дарил с божествената си благодат. От древни времена празникът се приема за рожден ден на Църквата. Врачанският митрополит Григорий,..

публикувано на 23.06.24 в 08:06
Руски ракети биват изстреляни от Белгородска област в Русия по посока на украинската Харковска област, 18 май 2024 г.

Двама убити и най-малко 18 ранени при руски удар срещу Харков

Двама души са били убити, а най-малко 18 ранени при руски удар срещу втория по големина украински град Харков, съобщиха местните власти, цитирани от Франс прес.  Най-малко четири експлозии са отекнали в жилищни райони на Харков, съобщи кметът на града Ихор Терехов. Спасителни екипи работят на мястото на атаките. Това нападение се случва, след като..

публикувано на 22.06.24 в 18:04
Епископ Тихон

Епископ Тихон: Ще бъда много изненадан, ако няма изненади при избора на патриарх

Ще бъда много изненадан, ако няма изненади при избора на патриарх. Това каза в предаването "РадиоТочка" Тивериополският епископ Тихон и коментира, че са се навъдили много "синодални астролози", но, според него, не може да се прогнозира.  Светият синод избра тримата митрополити - кандидати за патриарх на Българската православна църква и..

публикувано на 21.06.24 в 18:23
карта на математика Петър Бакалов

Математик създаде карта, сочеща местата, където би могло да се е осъществило купуване на гласове

МВР и прокуратурата трябва да обърнат внимание на данните от ЦИК. За това призова математикът Петър Бакалов.  Той е автор на интерактивна карта , която показва интересни процеси в избирателната активност. "На тези избори виждаме, че ГЕРБ средно спадат, но има малки населени места, където те се качват с пъти. Изпъкват такива като село..

публикувано на 21.06.24 в 08:31
Доц. Костадин Нушев

Костадин Нушев: При избора на патриарх могат да се възпроизведат групите, обособили се при вота за Сливенски митрополит

При избора на Сливенски митрополит се обособиха групи в Светия синод, които може да се очаква да се възпроизведат и при избора на патриарх . Това каза пред БНР доц. Костадин Нушев -  преподавател в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Още един митрополит иска да бъде изключен от списъка с възможните..

публикувано на 20.06.24 в 17:50