Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"След края на историята" с Александър Сивилов: Забравеният Сталинград

доц. Александър Сивилов
Снимка: Стоп кадър

Преди 80 години, на 2 февруари 1943 г., завършва Сталинградската битка. Това е едно от най-кръвопролитните сражения в историята на човечеството. В същото време то обръща хода на войната и довежда до победата на СССР и Западните съюзници в нея.

Въпреки че за сблъсъка е писано и говорено много, повечето хора не знаят, че то е планирано от германското командване като спомагателно. Основната цел на кампанията на Вермахта през 1942 г. е преодоляването на Кавказ и превземането на нефтените находища в Баку. Немските войски са разделени на две групи. Основната „А“ е тази, която се насочва на юг. Втората „Б“ има за цел да стигне до Сталинград и същевременно спомагателна функция да защитава северния фланг на другата групировка.

Градът на Волга е с голямо значение поради няколко причини. На първо място се намира най-близо до немските позиции и неговото превземане би прекъснало напълно корабоплаването по реката. Към 1942 г. тя е една от основните транспортни артерии на СССР. На север по нея се движат големи количества нефтени продукти, идващи от пристанищата на Каспийско море. На юг отиват оръжия, храна и подкрепления за войските, които се сражават на подстъпите на Кавказ. Другата важна причина градът да бъде определен за важна цел е чисто пропагандното му значение. През 1941 г. Вермахтът не успява да превземе нито Ленинград, нито Москва. Оказва се, че огромната победа, която трябва да е короната на „светкавичната война“ се изплъзва от ръцете на Хитлер. Поради това градът, който носи името на Сталин получава и съвсем друго значение. Успехът там би бил черешката на тортата в голямата кампания от 1942 г., като същевременно би улеснил напредването на войските към Баку неимоверно. Освен това там са разположени и някои от най-големите индустриални мощности в южните части на СССР. Тяхното спиране би довело до проблеми със снабдяването на цялата Червена армия.

Въпреки че сраженията на подстъпите към Сталинград започват още през юли истинската градска война настъпва в края на август.

Огромен проблем за защитниците е големият брой цивилно население, което бяга от немските войски и се стича в регионалния център. Евакуацията е слаба, като съществува и теорията, че от Москва искат по този начин да мотивират войниците, които се сражават на отбранителните линии.

Един от най-покъртителните примери е на съветския 1077 зенитен артилерийски полк. Той е съставен предимно от жени доброволци. Разполага с три батареи и на 23 и 24 август те посрещат настъпващите машини на 16 танкова дивизия на Вермахта, които са подкрепени от самолетите на 4 въздушен флот. Момичетата защитават Тракторния завод, който е един от най-важните райони в града. Сражението е неравно. Германците са потресени когато превземат позициите и разбират, че са се сражавали срещу девойки на 18 – 20 години. Загубите за танковата част в това сражение са огромни – 83 машини. Това е само началото. Херман Гьоринг обещава на командващия 6-та армия, генерал Паулус, че самолетите му ще изравнят града със земята и другите войски ще влязат безпроблемно. Тежките бомбардировки на централните части избиват десетки хиляди жители и бежанци. Падналите сгради се превръщат в барикади и укрития за защитниците от 62 и 64 съветски армии. Техническото и количественото превъзходство на германците се изгубва в руините на града. Съветските войски се бият за всеки етаж и всяка сграда, а през нощта успяват да преминат по подземните тунели и канализацията и често излизат в тила на противника. Командирите на Вермахта не са виждали подобно нещо. Често те не могат да използват тежка артилерия и авиация, защото съветските части копаят окопите си и правят укритията си на 10-20 метра от противника.

Напредването на времето и отказа на германското главно командване да изтегли войските си играе в полза на СССР. През лятото на 1942 г., евакуираната съветска индустрия започва да работи отново. Към фронта потичат танкове, оръдия и всякакво друго въоръжение. Освен това, съветското командване решава да подготви контраудар. Планирана е операция „Уран“, която започва на 19 ноември 1942 г. Войските на Югозападния, Сталинградския и Донския фронт успяват да обкръжат групировката на генерал Паулус. Херман Гьоринг обещава на Хитлер, че германската авиация ще снабдява армията в Сталиград с всичко нужно. Реалността се оказва коренно различна. Германските войници са изоставени на произвола на руската зима и настъпващата Червена армия. Независимо, че на Паулус е присъдено маршалско звание и според кодекса на честта той трябва да се самоубие, командирът се предава на съветските войски на 2 февруари. Сражението завършва с огромни жертви и от двете страни. До днес се водят спорове за това колко са военните, които умират там. От страна на Германската армия и съюзническите войски най-ниската цифра е 600 хиляди общо. За съветските сили това също е най-малкото възможно количество на загиналите и изчезналите. Цивилните жертви са оценявани в различните изследвания между 100 до 300 хиляди души.

Днес политиците са забравили тази история. Събитията от последната седмица ни показват, че отново на почти същите места едни срещу други ще се изправят германските срещу руските танкове. Градове вече започнаха да изчезват. Лицето на днешната война е изключително страшно, защото се унищожават два братски народа. Украйна е превърната в изкупителната жертва на съревнованието между Изтока и Запада, а уроците на историята явно нямат никакво значение.

Най-тъжното е, че Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която десетилетия гарантираше мира на нашия континент, буквално изчезна след санкциите на Запада срещу Русия. Докога ще позволим на политиците да вдигат ставките на напрежението? Докъде може да стигне то? Просто трябва да се обърнем назад и да видим как преди 80 години, при Сталинград са умирали съветски момичета и млади германски танкисти и никой от тях не искал да бъде там и да воюва. Ще позволим ли на историята да се повтори?!

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Евгения Тагарева

Народно читалище "Христо Г. Данов - 1904" в Пловдив отбелязва 120 години от основаването си

Читалището е символ на стремежа към образование, духовно просвещение и национално единство. Ролята на читалищата в чествания като 24 май е изключително важна, защото именно те организират различни мероприятия, които подчертават значението на българската азбука, книжовност и културно наследство. За празника и ролята на читалищата в него, които..

публикувано на 27.05.24 в 14:58

В България проблемите на хората с хемофилия са неглижирани

Нужен е консенсус в решенията за повсеместно въвеждане на иновативните терапевтични подходи при децата с хемофилия за осигуряване на сигурна и щадяща профилактика на заболяването по време на тяхното израстване. Ключови сгради в страната светнаха в червено за Световния ден на хемофилията - 17 април. Време е здравните власти да обърнат внимание..

публикувано на 26.05.24 в 07:05

Българската хранителна банка спасява храна, за да я дарява на хората в нужда

Българската хранителна банка е спасила над 169 хиляди килограма храна през миналата година, която е на стойност над 2.2 милиона лева. Това съобщи пред БНР изпълнителният директор на фондацията Цанка Миланова. "Ние сме единствената лицензирана организация у нас, която прави необходимото поне част от храната да бъде спасена, за да достигне до хора..

публикувано на 26.05.24 в 05:30

България отпразнува 24 май

Президентът: Не може да си позволим да загърбим потенциала на нашите учени и преподаватели В седмицата, в която посрещнахме празника на българския език и славянската писменост, в цялата страна бяха организирани тържествени прояви и шествия. Празничното шествие в София започна от Министерството на образованието и науката, където стотици..

публикувано на 26.05.24 в 04:30

20 години памет за Христо Христов

Регионалният исторически музей „Стою Шишков“ се включи в Европейската нощ на музеите със специалното събитие – отбелязване на 20 години от изкачването на Еверест и гибелта на смолянския алпинист Христо Христов . На събитието бе прожектиран филма „Талай Сагар – между светлината и сянката“ – представящ успешната експедиция в Хималаите и покоряването на..

обновено на 26.05.24 в 04:21

Отец Генадий от град Арциз: Хората ми задават тежки въпроси, душата ми вадят!

"Имаме близки и познати, които воюват на фронта или лежат ранени в болница, имаме и загинали приятели във войната в Украйна, това е изпитание и за духовенството, и за всички останали , каза за "Хоризонт" отец Генадий от град Арциз, Украйна .  "Когато е в мирно време, проповедите на свещениците са едни, във военно време е необходима лична..

публикувано на 21.05.24 в 10:45

След LUNAR нека бъде светлина и в Нощта на музеите

Десетки разнообразни културни и научни институции се включват в Европейската нощ на музеите (галерии на открито и закрито, национални и градски музеи, научни и културни институти, архиви, къщи-музеи на големи български писатели и поети, съвременни пространства за изкуство и култура). Над 60 обекта се включват в инициативата "Нощ на..

публикувано на 18.05.24 в 11:53