Камерната женска вокална формация „Б-фолк“ за музиката, с която дишат и живеят

Камерната женска вокална формация „Б-фолк“ към Народно читалище „Искра – 1964“ е създадена преди пет години. Вече имат над 30 песни за тези пет години.

Нейният основател и художествен раководител, маестро Балтаков залага в музикалната формация разнообразие на стилове – градски народни песни и включва фолклорни инструменти.

"Аз не деля музиката на самодейна или на професионална. Или правиш музика или не правиш. Старая се всичко да бъде на професионално ниво. Сега се занимава само с камерна музика и "Б - фолк"", разказа пред БНР в "Нощен Хоризонт" маестро Балтаков.

Самият проект надхвърля рамките на самодейността към читалището, защото ансамбълът участва в концерти, телевизонни предавания, записва професионално и прави видеоклипове на своите песни. Певиците пеят ансамлово, но и като солистки.

Певиците имат различни професии, но любовта към музиката ги стимулира да работят усърдно и в тази сфера.

Латинка Христова е палеонтолог и геолог. Василка Доцева работи в център за деца - Монтесори. Тя е завършила джаз и поп-изпълнителско изкуство в Пловдивския университет. С народната песен, както и Латинка Христова, е свързана от дете. Веселина Лилова работи към "Човешки ресурси" в Националния природо - научен музей. Даниела Дичева е инжинер и работи в търговска фирма, но е закърмена с музиката на Родопите. Пяла е още като студентка в народни хорове, а срещата с маестро Балтаков й разкрива възможностите на народната музика да звучи в съвременен вариант.

"Певиците пеят основно на три гласа, но понякога и на четири, на пет. Камерната музика е доста по-трудна, по-капризна. За да се случат нещата, освен че певиците трябва да са високо качество, трябва и самите им гласове да пасват като тембри. Подборът е доста по-сложен, а при нас се получи само с една корекция.

Как традиоционната народната музика може да звучи в съвременен вариант? В началото на 90 - те започнаха да се правят едни "небивали" промени в Ансамбъла на строителни войски, когато съкратиха Ансамбъла и махнаха Народния орекстър, а оставиха народните певици. Тогава имаше и един джазов оркестър на Александър Бразицов, извикаха ме и ми дадоха оркестъра и народните певици и ми казаха - пиши музика. И така стана. Съчетах двата вида музика. После започнах да сменям и с испанска китара, ренесансова лютня или бароково чембало.

Дадох простор на душата си и на фантазията си и така станаха много интересни песни и проекти", каза още маестро Балтаков.

Певиците споделиха, че народните песни - родопските, шопските носят огромна енергия, това са антистрес песни. Маестрото винаги се допитва до тях по песните, иска им мнението, самочувствието расте с всяка песен и удоволстиве, че можеш да запалиш хората за тази музика - народната в съчетание със съвременни обработки, инструменти, идеи. Сценичните им костюми също са осъвременени, макар и в народен стил.

Защото песена е послание към хората, категорични са певиците.

Маестро Балтаков е ръководил и ансамбъла за македонски песни „Илинден“, ансамбъла за народна музика „Гоце Делчев“ и  детска вокална група „Светулки“.

Още по темата в звуковия файл.