Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Николай Христанов:

Нидерландия - водеща сред българските кандидат-студенти

Снимка: БГНЕС

Нидерландия е най-желана дестинация за българските кандидат-студенти. Това заяви пред БНР Николай Хистанов - мениджър "Програми висше образование в чужбина" в "Интеграл образователни програми". 

"В последните 1-2 години най-предпочитани продължават да са Нидерландия - тя все още е водеща сред кандидатите след Брекзит и след като се промениха условията във Великобрания, особено в последната година набюдаваме засилен интерес към Белгия и Италия, Германия и Австрия са сред дестинациите, които предлагат доста разнообразие от програми на немски и английски език. Великобритания също, въпреки по-високите такси, предизвиква желание на кандидатите. Там драстично намаля интересът след 2020 г., след излизането на страната от ЕС, но кандидатите търсят престиж и университети на Оксфорд, Кеймбридж и други", посочи той в интервю за предаването "Хоризонт до обед".

По думите му интересът към Нидерландия е на база на няколко фактора

"Единият от тях е политиката на държавата да намалява таксата наполовина - от 2000 евро за първата година студентите плащат 1000 евро. Втората причина е, че има доста програми на анлийски език и всеки може да намери нещо за себе си. Третата причина е, че университетите в Холандия са два типа - практически и академични, което означава, че отново спрямо желанията на кандидатите и сферите, в които искат да се реализират, могат да намерят най-подходящото учебно заведение за тях. Имат възможности да карат стажове по време на следването. Ръстът на българските студенти през последните няколко години е голям". 

Образованието в скандинавските държави е безплатно, което компенсира по-високия стандарт на живот, обясни Николай Хистанов. По думите му издръжката на един студент в тези страни е межди 900 и 1200 евро месечно.

Той е категоричен обаче, че не е задължително високата семестриална такса да определя престижа на учебното заведение. 

Христанов посочи и предимствата на висшето образование в чужбина

"Дори и базите на университетите предоставят възможност на студентите да практикуват по време на обучението. Те могат да се докоснат до практическата част на преподаването. В последствие в комбинация с възможностите и взаимоотношенията на университетите с различни компании ги правят много по-конкурентни на пазара на труда. Стандартно повечето университети, които са на челни места в класациите, имат над 80%, в някои случаи 90% студенти, които 6 месеца след завършването са си намерили работа в същата сфера. От обратна връзка на студенти, които ние имаме, голяма част от тях успяват да се реализират". 

Съотношението на завръщащите се в България и тези, които остават в чужбина, е 50:50, отбеляза Николай Христанов. Според него предимствата на тези, които се връщат с образование от чужбина, са уменията, практиката, контактите и начинът на мислене. 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20