Алберик Монгрение: Европейските лидери имат усещането, че Съединените щати ги тласкат към нова търговска война

Интервю на Марта Младенова с Алберик Монгрение

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Макар и съюзници в безусловната си подкрепа за Украйна, Съединените щати и Европа са на прага на нова търговска война помежду си – този път заради „зелените субсидии“. През седмицата председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи Индустриален план за зелената сделка в опит Европа да отговори на мащабния Закон за намаляване на инфлацията, представен по-рано през годината във Вашингтон. Целта и на двата документа е да стимулират инвестициите в чисти технологични решения.

Европейският съюз, който си е поставил за цел да бъде въглеродно неутрален през 2050 година, иска да бъде глобален лидер в борбата с климатичните промени. Представеният от администрацията на президента Джо Байдън план в Съединените щати обаче притесни Брюксел, че ще изгуби инвеститори, тъй като те ще намерят по-благоприятни условия за развитие на бизнеса с „чисти технологии“ от другата страна на Атлантика.

Търговското противопоставяне трябва да се разглежда като част от общата борба за икономическа доминация, в която водеща роля има Китай, заяви в интервю за „Събота 150“ Алберик Монгрение, ръководител на департамента за енергетика, мобилност и устойчивост в базирания в Брюксел Център за европейски регулации. Експертът обърна внимание, че представеният от фон дер Лайен план не се прима еднозначно и в Европейския съюз.

-Много хора критикуват плана по много различни причини. Ще започна с това, че този нов план е опит на Европейския съюз да отговори на американския Закон за намаляване на инфлацията, който е създаден, за да инжектира около 370 млрд. долара в проекти за т.нар. „чисти технологии“. Идеята му е да привлече зелени инвестиции, съответно производство в Съединените щати. Това може да повлияе негативно на европейското производство.

В този план има три основни аспекта. Първият са данъчни облекчения и субсидии за чисти технологии. Също така има идея да се облекчат регулациите за зелените технологии в Европейския съюз. В този вид планът предизвиква критики в три направления. На първо място е, че така Европейският съюз провокира глобално наддаване за по-голямо субсидиране на зелените технологии, което може да се окаже опасно, особено когато е насочено към съюзници. Буди и притеснение у партньорите в Азия – например Япония и Южна Корея, които вече изразиха тревогата от американския план и от потенциалните реакции срещу него.

На второ място идва притеснението, че не можем да победим в състезанието, което започваме. Много хора смятат, че няма достатъчно средства за директно субсидиране и за изгодни заеми при по-добри условия, за да бъде достатъчно силен отговор на американския план. На практика това са рециклирани средства от други планове, като този за справяне с Covid кризата - не са свежи пари. И на трето място идва критиката, че с облекчаването на правилата ще се облагодетелстват онези държави, които имат дълбоки джобове – основно Франция и Германия.

-Това напомня за плана „Юнкер“ в предишния състав на Еврокомисията – и тогава имаше притеснение, че най-развитите държави могат да предложат много по-добри проекти и практически да привлекат лъвския пай от субсидиите към себе си.

-Така е. Ако се облекчат определени регулации вътре в Европейския съюз, независимо, че говорим за конкретен сектор – в случая чистите технологии, най-голям ефект ще усетят страните с най-голяма „огнева мощ“ във финансовото подпомагане и на държавно ниво, така че да привличат повече инвестиции към себе си. Нормално е някои да се притесняват. Знаете, че скандинавските държави не са особено доволни. Дори Германия има притеснения. В Централна Европа също изпитват тревога. Италия директно предупреди, че подобен план ще обогати само Франция и Германия.

Притеснително е да има надпревара вътре в единния пазар. Така или иначе трябва да се постигне някакъв компромис. Със сигурност ще има преговори, но не знам как биха могли да се споразумеят страните членки. Има тенденция постоянно да се удължават временни мерки за по-облекчен режим. Първо беше заради Covid кризата, след това заради войната срещу Украйна, сега – заради американския план за намаляване на инфлацията, като говорим за удължаване до 2025-а – т.е. за още две години. Тази игра не може да продължава вечно. „Временно“ трябва да означава наистина „временно“.

-Това не ни ли връща към въпроса за Европа на няколко скорости – феномен, който уж трябваше да бъде избегнат?

-Именно. Ясно е, че Франция и Германия могат да се придвижват много по-бързо в сравнение със страните от Централна и Източна Европа, както и държавите на север. Единият начин за преодоляване на това е да се извадят още пари. Трябва да се внимава обаче да не се окаже, че става дума за твърде много пари. Все пак мисля, че страни като Германия и Нидерландия ще се противопоставят на прекалено голямо харчене в това направление. И въпреки това може би именно там се крие компромисът – да се намерят още пари, които да бъдат по-справедливо разпределени между държавите, за да се компенсират по-облекчените регулации.

-Сега ли е моментът да се тръгва към надпревара със Съединените щати, когато на границите на Европа и НАТО се води война?

-Всичко това се случва в много сложна геополитическа ситуация. Навлизаме в ера на яростно икономическо противопоставяне – между Съединените щати и Европейския съюз, между Европейския съюз и Китай, между Съединените щати и Китай и много други. Търговските отношения се затягат и не можем да прогнозираме колко ще продължи този период. Разбира се, трябва да разгледаме този феномен в условията на възстановяване след кризата с пандемията, на войната в Украйна и енергийната криза в Европа, предизвикана от тази война, както и надпреварата за по-мащабно субсидиране.

-Европа направи ход преди година, когато сложи на масата европейския акт за чиповете. Струва ми се, че това се случи през февруари, когато бяха определени 40 милиарда евро за субсидиране на индустрията с полупроводници. Няколко месеца по-късно последва подобен акт и в Съединените щати, където обаче бяха отделени около 50 милиарда долара. И тук не говорим само за пари, а и за търговски забрани. Само преди няколко дни Китай въведе рестрикции за силиций, който е ключов за производството на соларни панели. Знаете, че Европа иска да ускори това производство през следващите няколко години, но засега Китай е много по-напред – най-големият производител е в света.

-Това началото на една нова търговска война на полето на чистите технологии ли е и кой всъщност откри огъня на този фронт?

-Не зная кой стреля първи. Европейските лидери имат усещането, че Съединените щати ги тласкат към нова търговска война. Темата е изключително чувствителна. Когато говорим за нова търговска война, все още всички оръжия не са на фронта и много се надявам да не се стигне до там. Вдига се много политически шум, медиите се интересуват силно от американския Закон за намаляване на инфлацията и от ответната реакция на Европа, но ако погледнем в перспектива, този закон няма да убие европейската индустрия. Независимо от политическите призиви да има много решителен отпор, ще се стигне до разумен реципрочен отговор, който обхваща реалния ефект върху европейската индустрия от американския план.