Брекзит - три години по-късно

Британският премиер Риши Сунак защити Брекзит като "огромна възможност", но Обединеното кралство отбеляза третата годишнина от излизането си от съюза в мрачно настроение: от една страна, преживяващо социална криза, а от друга, все повече съжаляващо за това свое решение, казва социологът Джеймс Джонсън.

„Няма съмнение, че за повечето хора развитието е лошо. Около 60% са на мнение, че икономиката е по-зле отколкото са очаквали, голям процент са на същото мнение за обществените услуги, вноса и износа. Това обаче не означава, че са готови да отворят кутията с червеи отново. Да, смятат, че Брекзит е бил погрешна стъпка, но не са готови да се върнат в ЕС или да се проведе нов референдум.“

От месеци инфлацията във Великобритания надхвърля 10 процента и поскъпването на живота логично предизвика социално напрежение.

Британската политика също преживява бурни времена: през последната година трима души се смениха на премиерския пост; Северна Ирландия е без правителство, а Лондон се опитва, засега безуспешно, да убеди Брюксел да се съгласи на преразглеждане на статута на тази британска провинция.

Въпреки обещанията за контрол по границите и ограничаване на имиграцията, все повече нелегални мигранти прекосяват Ламанша. Миналата година броят им е надхвърлил 45 хиляди.

Обещанията, дадени от привържениците на Брекзит, британците да преоткрият свободата си след 47 години в ЕС също изглеждат далеч от сбъдването си.

На този фон коментатори започнаха да говорят за "Брегрет" - съжаление за Брекзит на английски. Общественото мнение, което дълго време бе разделено по въпроса, вече клони към това да съжалява за решението, което взе на референдума през 2016 г.

„Случилото се е пълно бедствие. Мислех, че ще се съвземем след година, най-много две, Обединеното кралство пак ще си е наше и ще сме сред най-богатите икономики, но не би.“

Икономическите щети от Брекзит са налице, макар да трябва да се признае, че ситуацията беше влошена от ковид пандемията и войната в Украйна.

Великобритания се разграничи от основния си икономически партньор, от който внася голямата част от храните, които потребява. С изтеглянето от общия пазар и митническия съюз, се увеличиха проверките и документацията за редица стоки. И макар търговията да се е възстановила до нивата от преди пандемията, експерти смятат, че обемът й щеше да е много по-голям, ако не беше Брекзит.

Привържениците на Брекзит обещаваха по-малко имигранти и повече работни места за самите британци. Вместо това недостигът на работна ръка се влоши, тъй като за гражданите на ЕС вече е по-трудно да се установят в страната.

„Краят на свободното движение в евросъюза означаваше триста и тридесет хиляди по-малко работници в Обединеното кралство. Това е само един процент от работната ръка, но в някои сектори се отрази сериозно – те се равняват на 8% от служителите в транспорта, четири на сто в хотелиерството и три процента в търговията, което доведе до недостиг. И това вероятно е една от причините британската да е единствената богата икономика, която е по-малка и бедна от преди пандемията.“

Студентите от страни от ЕС, постъпващи в британските университети са намалели наполовина през последната академична година – от близо 67 хиляди на 31 хиляди души. Спадът се дължи най-вече на по-високите такси, които учебните заведения обявиха за студенти от общността, които може да са до три пъти по-високи от тези на британските им колеги.

Операторът на железопътната линия под Ламанша Евростар твърди, че влаковете пътуват с една трета по-малко запълнени места. През 2019 с Евростар между Великобритания и Франция са пътували около 19 милиона души годишно, за миналата година броят им е малко над 14 милиона. По-бавните паспортни проверки водят до намаляване на пътнико потока.  

Според Ананд Менон от Института „Великобритания в променяща се Европа“, Лондон няма и не е имал ясна визия за бъдещето си извън общността.

„Един от проблемите с Брекзит е, че правителството не състави ясна стратегия каква трябва да бъде британската икономиката извън Европейския съюз. Докато не направим това, много трудно ще се възползваме от каквито и свободи да ни дава Брекзит.“

Вече няма връщане назад, дори за водещите политически партии във Великобритания, подчертава Менон.

„Брекзит промени политическия дебат и сега прекарваме много време да говорим за неравенството, за разликата между бедните и богатите региони на страната. Освен това Брекзит накара хората да се заинтересуват от политика, което не беше така преди.“

Лейбъристите имат двуцифрена преднина в социологическите допитвания по-малко от две години преди следващите редовни парламентарни избори и остават убедени, че с пренебрегване отрицателния ефект на Брекзит управляващите няма да постигнат обещаното светло бъдеще, казва депутатът Анджела Ийгъл.

„По-зле сме, с по-малко възможности за много хора, британците бяха подлъгани. А брекзитиърите в правителство сега разбират, че не могат да изпълнят оптимистичните си обещания. Трябва много внимателно да обмислим ролята на страната си, след като се откъснахме от общността, в търговски и икономически смисъл, така че да имаме растеж вбъдеще.“

Консерваторите, начело с премиера Риши Сунак остават непоколебими привърженици на излизането от Европейския съюз и смятат, че са постигнали огромен напредък, възползвайки се от свободите, предоставени от Брекзит. Депутатът консерватор Андреа Лийдсъм продължава да е уверена в правотата на решението.

„Бях убедена и продължавам да съм, че бъдещето на Великобритания е извън Европейския съюз. Беше удоволствие и привилегия да убедя британците в това, вложих много страст в кампанията за напускане. Смятам, че е най-доброто решение, което сме взимали, просто се изисква време, особено с пандемията, агресията на Путин в Украйна, поскъпването на живота и енергията.“

На този фон британският министър на финансите Джереми Хънт представи план за икономически растеж, който има за цел да се възползва от възможностите след Брекзит и залага на "зелените" енергии, биотехнологиите, инфраструктурата, дигиталните и творческите индустрии.

Джереми Хънт заяви, че амбицията му в дългосрочен план е да предостави на Великобритания "най-конкурентния данъчен режим сред водещите страни". "Трябва да превърнем Брекзит в катализатор", подчерта Джереми Хънт.

„Истинските доходи не се вдигнаха колкото е възможно. Увереността в бъдещето обаче започва с откровеност в настоящето. Искаме да сме една от най-проспериращите държави в Европа и имам план за постигането на тази цел. Планът ни за растеж е наложен и захранен от Брекзит. Желанието да се превърнем в икономика с високи заплати и високо квалифицирани работници се споделя от всички. Трябва да превърнем Брекзит в катализатор на смели решения и да се възползваме от гъвкавите възможности, които ни предоставя.“