"Новини с добавена стойност" с Г-н Балев: Пилигрими и циници: моята молитвена закуска

Сигурно сте чули, скъпи съучастници, че главният прокурор беше на пилигримско посещение в Съединените щати, за да вземе участие в т.нар. Молитвена закуска.

Пилигримите, това са пътуващи богомолци, тръгнали към някоя светиня, за да ѝ се поклонят. Обикновено ги рисуват с пилигримска тояжка и кратунка за вода.

Нашият главен прокурор отиде в Щатите без тояжка, дори без бухалка, само по гола кратунка без каскет, за да блести като златно кубе на катедрала.

Старият мислител и дипломат Хенри Кисинджър има една известна максима: Интелектуалците са цинични, а циниците никога не са построили катедрала, казва той. Тука има заигравка с киниците - сократовска школа философи, които действително не са строили катедрали, защото са философствали още в Старата ера, когато никой още не е строил такива църковни имоти.

Хенри Кисинджър, като някакъв Оскар Уайлд, обича да говори с афоризми. Бай Кисинджър е цяла епоха в американската дипломация. Водил е например Стария Буш на поклонение при Мао в Китай. Буш тогава бил посланик в Китай, но фактически всички врати му отварял Кисинджър, който бил много о̀правен по комуникациите. Това е било преди около 50 зими.

Джордж Буш Старши в мемоарите си споделя един анекдотичен разговор от срещата си с Мао. Китайският ръководител вече бил доста стар и казал, че краката вече не го държат, но главата още е наред. Буш го попитал каква е тайната на това дълголетие на разсъдъка. Мао отговорил: слушам съветите на доктора!

Това пък било закачка с мигач към Кисинджър, който е доктор по философия.

Кисинджър, тоя свидетел на епохата, още е жив, вече на 99 години, Господ здраве да му дава и кристално ясен разсъдък, защото още го виждам сегиз-тогиз да раздава геополитически акъл по CNN. Примерно какво да се прави в Украйна или в Сирия. При него журналистите ходят като на поклонение, защото старият Кисинджър сам по себе си представлява една малка катедрала, а не ботуш.

Пилигрими са наричали също и едни от първите бели заселници в Северна Америка - отците пилигрими, които основали Плимутската колония, днешния град Плимут, Масачузетс. Те пък били религиозни дисиденти, недоволни от политиката на Англиканската църква.

Тия дни с една манекенка дисидентка станахме рано-рано да си направим молитвена закуска.

Тя тази манекенка е политически бежанец, избяга от Путинова Русия, защото не е съгласна с т.нар. СВО - специална военна операция в Украйна.

И с правосъдната реформа в Руската федерация не е съгласна моята приятелка, както и с равнището на свобода на изразяване. Там такава правосъдна реформа направиха, че и на нашия пилигрим Гешев да му падне каскетът. Има например такъв и такъв член, че който нарече войната - война, ужким дискредитира армията и разпространява фалшиви новини. И за това се полага строго наказание.

Тука, вика манекенката, в България свободата е по-голяма, а свободата е най-голямото човешко благо, както е казал Дон Кихот!

Отварям фактологична скоба - никъде в романа “Дон Кихот” няма фраза, че “свободата е на върха на копието”. Ето тази популярна максима всъщност е напълно фалшив цитат, а не да наречеш войната с нейното грозно име.

Скочихме значи с манекенката да правим закуска - и тук настана объркване, защото на руски думата закуска означава мезе. Тяхното сутрешно хранене се нарича по друг начин, а пък мезето знаете за какво се използва.

Както се казва - някои мезят от мъка, други от радост, а трети още от молитвената закуска, което е жив цинизъм.

Който мези от сутринта остарява като ботуш, не като катедрала!

Ох, викам, г-це манекенка, никак не е християнска тая работа, ала нали за свобода се борим, като в поезията и делото на Христо Ботев и Мигел де Сервантес.

Какво да се прави - закусихме с разни мезета и каквото Господ дал. И почнахме да пеем хайдушки и рицарски песни рано-рано.

Христо Ботев пишел стихотворения, да речем “Моята молитва”, по механите и кръчмите, когато си постоплел пръстите. Понеже със замръзнали пръсти под воя на ветровете нищо не можеш да напишеш, ако ще да си най-големият поет. И не се занимавал с молитвени закуски, защото свободата не иска пилигрими, иска Караджата.

Пилигрими, пилигрими,

катедрали и циници.

Говори ми, говори ми

на закуска със мекици.

Твойта лъскава кратунка

е кубе на катедрала.

И се правиш на маймунка,

за реформа полудяла.