Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Научих се да съм си аз, да не се преструвам на друга, да не играя", пише Калина Ковачева

80 години от рождението на поетесата Калина Ковачева

Калина Ковачева

Днес се навършват 80 години от рождението на поетесата Калина Ковачева (1943-2010).
"За първи път се запознах с Калина Ковачева, когато ме назначиха във в. "Народна младеж". Тя завеждаше там отдел "Култура", а аз я познавах като име, харесвах поезията й, тя вече беше известна. Не си я представях точно така - мислех, че е по-възрастна, а тя беше тогава 30 годишна", разказа в "Нощен Хоризонт" писателят и сценарист Владо Даверов.

На въпрос защо са се разделили с Калина Ковачева Даверов отговаря, че никога не са се събирали:

"Това беше необмислена докрай постъпка от страна и на двама ни, но...Живяхме около година заедно и узаконихме сина ни, когото обичахме и двамата еднакво.

Калина го боготвореше, тя не вярваше в Бог, а в своето малко божество - Владко, кръсти го на мен, не знам защо...Поживяхме известно време заедно, един странен колектив, а после след месеци просто се оттеглих. Движехме се в различни орбити...аз тъкмо се бях върнал от казармата, живота ме влечеше, аз не съм и имал намерение да създавам семейство...", спомня си още Даверов.

" Владо, липсва ми твоята прекрасна проза, която отсъства от нашия книжен пазар, която е образец за високо майсторство как трябва да се пише по бълагрски", каза за БНР Румен Леонидов.

"С Калина се запознах, когато бях много млад, още ученик. Тя беше в "Народна младеж".

Тя ми напарви мнго силно впечатление още тогава, тя беше много различина от останалите, от всичко, което се пишеше тогава. И графично, и поетично, имаше стране вид изповедност, нямаше дежурната възхвала на властта, ангажимент с политиката, и тези странни стихове без заглавие, а първият ред с главни букви. Аз се заразих от този начин на изложение върху листа.

Тя си отиде рано и в хаосът, който настъпи последните години, сякаш я забравихме, а тя трябва да бъде преиздадена сега. Наред с Катя Йосифова, Рада Александрова, Живка Балатаджиева бяха образци на модерност, не търсена или привнесена, или повлияна отвън, а поезия с определено български характер. С такт 3/4 , това беше модерна поезия за времето си, а съм сигурен съм и сега...


Жалко, че я няма тя, за да разкаже за онези си години...Сигурен съм, че и поезията й ще допадне и сега на младите хора", каза още в "Нощен Хоризонт" Румен Леонидов.

Защото това е Калина Ковачева, която когато се завръща от поредното пътуване до Хималаите, казва, че те са я променили така:

"Научих се да съм си аз, да не се преструвам на друга, да не играя. Откакто се върнах последния път от там, през 1998 г. съм си забранила да играя, забранила съм си да казвам неистини, за да се харесам на някого или да направя впечатление, или да изглеждам по-умна или по-талантлива. Това при мен е строго забранено", из нейно интервю пред в. "Сега".

Още по темата в звуковия файл.

Калина Ковачева е родена на 9 февруари 1943 година в с. Божурлук, Плевенско. През 1972 излиза първата ѝ поетична книга  - "Трябва да те има". През 1975 се ражда синът ѝ Владимир, който понастоящем живее в Лондон, и излиза от печат книгата ѝ "Бюлетин за времето". Започва работа в списание "Лада" (1978). През 1981 г. е издадена книгата ѝ "Лични стихотворения", две години по-късно, през 1983, излиза документалната ѝ повест "Моята Сара". През 1985 се състои първото ѝ пътуване до Хималаите, второто е през 1987, а на следващата година изминава сама в Хималаите над 550 километра. Стихосбирката "Аз" е отпечатана през 1993, две години по-късно излизат книгите ѝ "Да не забравя" (поезия) и "Имах приятел просяк/ По хималайските пътеки" (проза). Стихосбирката "Какво за любовта" е издадена през 1999 година. "Стихотворения" е с две издания - през 2001 и 2004. Поетичната антология "Докато ме няма" е отпечатана през 2005. В 2008 излиза "В планината на голямата маймуна", проза. Преводач (заедно с Екатерина Йосифова) от руски на български език на "Криптограми на Изтока" от Елена Рьорих (1996). Превежда също романа на Иван Шамякин "Търговката и поетът" (2005), както и стихове от руски, френски и английски. Сценарист е на филмите "Търси се съпруг за мама" (1985) и "Три Марии и Иван" (1986).

По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Израелската опера в Тел Авив

Преди премиерата на “Турандот“ в Телавивската опера

Заради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на..

публикувано на 21.07.25 в 15:29

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В осмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Разговор със сопрана Красимира Стоянова, диригента Павел Балев и продуцента Георги Еленков за звукозаписната работа по предстоящия моцартов албум на българската оперна прима със Симфоничния оркестър..

обновено на 21.07.25 в 15:01
Деница Тодорова

Художничката Деница Тодорова: Гледайте съвременно изкуство! Купувайте млади автори!

Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен.  От 20 години..

публикувано на 19.07.25 в 08:05

На големия екран тръгва филм за певицата Милена Славова

От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят.  Милена е запазила чистотата си...

публикувано на 18.07.25 в 16:56
Да запазим Корал: Безполезни изкопаеми 2025

Изкуството в подкрепа на плаж "Корал"

В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..

публикувано на 17.07.25 в 12:00
Лято в музея 2025 в Плевен

"Лято в музея 2025" с нови изненади в Плевен

Специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен готвят изненади за поредното издание "Лято в музея 2025".  То ще се проведе от 21 до 25 юли. За заниманията разказва Елвира Конова , ръководител отдел "Връзки с обществеността и медиите". "Децата ще могат отново да се вживеят в професията на археолога, в професията на летописците, като..

публикувано на 16.07.25 в 13:55

Светослав Драганов: Атанас Киряков е документирал историята съвсем честно и прилежно

В Дома на киното днес - 15.07, ще бъде почетена паметта на един от най-значимите български документалисти – Атанас Киряков. Гилдията "Режисьори" на СБФД е  организирала  специална прожекция на 35-милиметрова лента, която ще събере пет от неговите кратки, но въздействащи филми, заснети между 1988 и 1990 година. "Атанас Киряков е..

публикувано на 15.07.25 в 13:30