Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Държавите по външните граници се чувстват неразбрани от държавите във вътрешността на Съюза"

Д-р Ане Кох: Обща миграционна политика в ЕС е трудно постижима

Според нея конструктивният диалог по темата е трябвало да се проведе преди отново да се засили миграционният натиск към Европа

Когато миналия месец австрийският канцлер Карл Нехамер дойде в България, за да подчертае колко важна тема е борбата с нелегалната миграция и че налагането на вето върху българското членство в Шенген, консерваторът гордо обяви, че именно той е настоял в Брюксел да се проведе специална среща на върха, посветена на миграцията. Причината: с над 50 на сто се е увеличил броят на подадените молби за убежище в ЕС за една година, без да броим украинските бежанци.

Тази седмица лидерската среща се състоя, но някак напълно засенчена от бляскавата визита на украинския президент Володимир Зеленски. И решенията на 27-те по щекотливата тема с мигрантския натиск останаха на заден план. В интерес на истината, те не са революционни, но пряко засягат България: Два пилотни проекта – един в Румъния, един в България – трябва да укрепят граничната охрана с технически средства. За финансиране на огради по европейските граници и дума не може да става. Не и в официалния заключителен документ. Срещата на върха отново показа, че обща миграционна политика в ЕС е трудно постижима, да не кажем илюзорна. С това се съгласи и следващият ни събеседник в „Събота 150“ – миграционният експерт от института за международна политика и сигурност в Берлин д-р Ане Кох

Опустошителното земетресение в Турция и Сирия ще предизвика ли нова бежанска вълна към Европа?

"В скоро време не очаквам голяма бежанска вълна, най-малкото защото разрушенията са толкова големи, че дори придвижването е невъзможно. Има много разрушени пътища, няма как да бъде напуснат районът на бедствието. Но в бъдеще не е изключено хора от засегнатите райони, загубили всичко – дом, семейство, имущество, да мобилизират всички сили и да се опитат да се доберат до Европа".

Смятате ли, че Европейският съюз би реагирал също толкова бързо и без излишна бюрокрация както при приемането на украинските бежанци, след като Русия нахлу в Украйна?

"Вероятно е възможно, защото видяхме, че когато има политическа воля, както беше при нахлуването на руската армия в Украйна, Европейският съюз е в състояние да действа бързо. В същото време обаче трябва да кажа, че сега става дума за природно бедствие и нуждите на пострадалите са съвсем различни. Сега те имат нужда от спасители, от хуманитарна помощ, от храна и дрехи, а на по-късен етап – от възстановяване на домовете им. В този смисъл двата случая трудно могат да бъдат сравнявани".


Поводът за нашия разговор е срещата на върха на ЕС, която първоначално беше посветена на миграцията, макар че беше засенчена от визитата на украинския президент Володимир Зеленски. Като погледнете резултата от лидерската среща – какъв беше най-малкият общ знаменател, около който 27-те успяха да се споразумеят на този етап? Успя ли Швеция, ротационният европредседател, която от скоро е управлявана от много консервативно правителство, да се наложи с възгледите си за по-строг граничен контрол, за повече ограничения и отблъскване на нелегалните мигранти?

"В крайна сметка да, въпреки че тази тенденция не е нова. Единственото, за което страните-членки от години успяват да се споразумеят, са мерки за охрана на външните граници и за връщане на мигранти, които нямат право на закрила. Сегашната среща на върха беше класически пример за това, как всички форуми на тема миграция се развиват по един и същи начин. И че по темата солидарно разпределение на бежанците по държави няма никакъв напредък".

Споменахте охраната на външните граници. В заключителния документ не се споменава отпускането на европейски средства за изграждането на огради, както поискаха Австрия, Гърция и България. Но там се говори за финансирането на инфраструктура по границата. Как тълкувате тази формулировка?

"Тази формулировка е много витиевата. В заключителния документ пише, че ще бъдат засилени мерките и способностите за охрана на външните граници. Говори се за охрана по въздух и земя, за видеонаблюдение, за модерни технологии, които се използват по границите. Така че да, не става дума за финансирането на огради, а за обезпечаването на граничната охрана със скъпо струваща техника".

Става дума и за използването на всички възможни лостове за оказване на натиск върху страните по произход да приемат обратно гражданите си, които нямат право на закрила в Европейския съюз. Има сключени такива споразумения с някои африкански държави. А сега Брюксел иска да използва търговската и визовата политика, за да ги принуди да съдействат. Ще сработи ли този метод?

"Не мисля, че това е правилният път. Освен това опити за оказване на натиск е имало и в миналото, но без особен резултат. За кратко ограничаването на търговията или затягането на визовия режим доведоха до по-голяма готовност на държавите по произход да приемат обратно гражданите си, които нямат право на убежище в Европа. Но наистина за кратко.

Връщането на мигрантите не е основният проблем. Страничният ефект от по-строга политика спрямо държавите по произход е далеч по-опасен за Европа. Когато използваш търговските отношения с бедни държави като лост за оказване на натиск, всъщност обричаш местното население на още по-голяма бедност. А това е основната причина за тези хора да търсят по-добър живот в Европа. Или с други думи – така бихме увеличили мигрантския наплив".

Част от решенията на срещата на върха е разработването на механизми за легална миграция. Това ли е решението?

"Разширяването на легалните възможности определено е по-доброто решение, но не ме разбирайте погрешно – това не е панацея. Ако има разработена схема за легална миграция, това със сигурност ще намали натиска по външните граници на ЕС и опитите за криминално преминаване на границата, което обикновено е свързано с голям риск за хората.

В същото време повечето страни от ЕС изпитват недостиг на работна ръка, т.е. нуждаят се от трудова миграция. Този потенциал трябва да се използва. Разбира се, не е реалистично да се очаква, че ЕС ще разработи схема за легална миграция, която да може да се приложи от днес за утре. И която с един замах да елиминира нелегалния приток на хора. Но със сигурност може да помогне за овладяването на миграционния натиск. Освен това има добри практики в други части на света, които могат да послужат за пример. А също така и възможността за граждани от Западните Балкани да работят в страни-членки на ЕС".


През 2020 година Европейската комисия представи пакт за миграция, който предвижда въвеждането на обща процедура за предоставяне на убежище и солидарното разпределение на пристигащите бежанци в страните-членки. Но този пакт така и не сработва. Възможно ли е изобщо Европейският съюз да има обща миграционна политика?

"Ако под обща миграционна политика разбираме солидарна политика, която включва поемането на тежестта от всички страни-членки на ЕС, тогава и аз вече мисля, че тя е непостижима. В прекалено много европейски столици управляват правителства с участието на крайнодесни партии, които не искат и да чуят за конструктивен разговор по темата миграция. Вместо това те отстояват идеите си за възпиране не само на мигрантите без право на закрила, но дори и на търсещите и имащите право на убежище.

Това обаче не означава, че ЕС не може да се обедини около общи действия. Както видяхме и този път, обединение около рестрикции е възможно. Проблемът е, че групата държави, които смятат, че проблемът трябва да намери солидарно решение между всички страни-членки на ЕС, вместо да се разширява, намалява. В тази група е Германия и тя има все по-малко съмишленици".

Тези съмишленици не на последно място ги обединява географското положение. Сред тях е например Люксембург, добре скрито в сърцето на Европа Велико Херцогство, чийто премиер Ксавие Бетел коментира преди срещата на върха темата за ограда по външната граница с думите, че построяването на огради в Европа с европейски пари би било срамота, и че това не е Европа, в която той би искал да живее. Испанците, италианците, гърците, пък и българите, които живеят на външната граница на ЕС, вероятно също мечтаят за друга Европа. Но те са оставени сами да се справят с този проблем.

"Няма лесни решения. Миграцията е много комплексен феномен, който влияе върху много сфери. Но това не означава, че която и да е държава в ЕС трябва да бъде оставена сама да се справя с този проблем. Не мисля, че страните по външните граници на Евросъюза са единствените потърпевши, защото броят на миграните във вътрешността на Съюза също се увеличава. Например в Нидерландия или Германия.

Но въпреки това сте права – в Европейския съюз няма разбиране за позицията на другия. Държавите по външните граници се чувстват неразбрани от държавите във вътрешността на Съюза. И трагичното е, че това е така от години и няма изгледи за промяна. Дори относително намалелият брой на нелегалните мигранти в Европа по време на пандемията не помогна за по-добро разбирателство между 27-те, за провеждането на конструктивна дискусия. Сега, когато броят им отново расте, нещата не изглеждат никак добре".

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Вчера, 30 юли 2025 г., в Киев отново имаше протест срещу ограничаването на автономността на антикорупционните органи.

Върховната рада върна независимостта на антикорупционните органи

Украинският парламент одобри ключови антикорупционни законови поправки. Депутатите във Върховната рада гласуваха за възстановяването на независимостта на две ключови антикорупционни агенции. С тази стъпка Киев прави решителна крачка за разрешаване на най-сериозната политическа криза в страната след руската инвазия, която започна през февруари 2022..

публикувано на 31.07.25 в 13:55

Борислав Сандов: Българските институции ненавиждат реформите и не желаят да се модернизират

При ежегодните пожари през лятото на първо място липсва добра координация и няма пряка отговорност към тези въпроси. Българските институции ненавиждат реформите и не желаят да се променят, няма желание за модернизация . Това каза в интервю пред БНР Борислав Сандов, вицепремиер и министър на МОСВ в кабинета на Кирил Петков, и учредител..

публикувано на 31.07.25 в 13:47
Д-р Данаил Мартинов

Безплатни консултации за двойки с репродуктивни проблеми в Пловдив

Специалистите са категорични, че  броят на двойките с репродуктивни проблеми се увеличава . За съжаление, точна статистика у нас няма, но се предполага, че  са около 250 хиляди. Едно е сигурно - във време на демографски срив трябва да се прави всичко възможно, за да получават тези семейства повече шансове за мечтаната рожба.  За да са..

публикувано на 31.07.25 в 13:40
Гинтаутас Палуцкас

Премиерът на Литва подаде оставка

Министър-председателят на Литва Гинтаутас Палуцкас подаде оставка. Литовският президент Гитанас Науседа, съобщи, че премиерът го е потърсил по телефона тази сутрин, за да го информира за решението си. По-рано коалиционният партньор в правителството Демократичният съюз "За Литва“, заплаши да напусне управляващата коалиция, ако социалдемократът..

публикувано на 31.07.25 в 13:30

Законопроект предвижда 80% български млечни продукти в големите търговски вериги

50% от месото, яйцата, меда и олиото, предлагани в големите търговски вериги трябва да са български. За млякото, сиренето и кашкавала изискваният дял българска продукция е 80%. Това е записано в законопроекта за веригата на доставки на земеделски продукти и храните, публикуван за втори път за обществено обсъждане. Агроминистърът Георги Тахов..

публикувано на 31.07.25 в 13:30

Депутатите отхвърлиха ветото на президента, връщат лимитите в болниците

С гласовете на ГЕРБ-СДС, "ДПС-Ново начало", БСП, ИТН и независимите депутати, напуснали групата на АПС, ветото на президента върху Закона за здравното осигуряване беше преодоляно. За повторното му приемане гласуваха 124 народни представители, 85 бяха против, трима се въздържаха. Д-р Николай Болтаджиев: Лимитите ограничават избора и..

публикувано на 31.07.25 в 13:01
Президентът Румен Радев приема почетния строй преди тържествената церемония за връчване на дипломите на офицерите от випуск 2025 „Сливнишко-Драгомански“ на Военната академия „Г.С. Раковски“, 31 юли 2025 г.

Румен Радев: Противопожарна техника трябва да се купува не за МВР, а за ВВС

Президентът Румен Радев заяви, че противопожарна техника трябва да се купува не за МВР, а във военновъздушните сили, където вече има създадени организация и екипаж. "Управляващите най-сетне трябва да вземат решение дали да се започне от нулата в МВР и тепърва там да се градят способности, което ще бъде много много по-бавно - минимум 6-7..

публикувано на 31.07.25 в 12:59