Преди седмица Европейският парламент одобри новите мерки за намаляване на емисиите на въглероден двуокис от нови леки пътнически автомобили и леки търговски превозни средства.
Една от мерките за намаляване на въглеродните емисии е спирането на производството на леки и лекотоварни автомобили с двигатели с вътрешно горене.
Мярката има екологични, икономически и социални цели, коментира българският евродепутат Петър Витанов, който е член на комисията по околна среда. По думите му от 1990 година, не са намерени устойчиви алтернативни решения за декарбонизацията в сухопътния транспорт.
Витанов изтъква, че в България живеем две години по-малко, отколкото средните европейци, заради качеството на въздуха.
"Страдаме от хронични респираторни заболявания в пъти повече от средния европеец, така че за нас това е важно да имаме някакви наистина смислени стъпки за декарбонизация на транспорта. Дори по най-консервативния прочит електрическите автомобили замърсяват три пъти по-малко, отколкото конвенционалните, когато се вземе целият жизнен цикъл."
За разлика от дори нашите северни съседи като румънците, които са сериозни автомобилни производители, Унгария, Чехия и Словакия, която е номер едно по производство на автомобили на глава от населението, Германия, Франция, Италия и редица други производители, ние нямаме автомобилна индустрия, сочи още евродепутатът.
"Има немалко хора, които са ангажирани в автомобилния сектор, но няма компания, която да се занимава с части, които са свързани с двигатели с вътрешно горене. Много от компаниите се занимават с производство на софтуер, с производство на друг тип продукти, които биха дори имали възможност да повишат своя капацитет и възможности след тази електрификация. По данни на самия български бизнес клъстер се очаква тази промяна в законодателството да доведе до между 50 и 80 000 нови работни места - високоустойчиви, високоплатени, така че от бизнес гледна точка за България също е добре."
Форсирането на това законодателство ще доведе първо до рязък спад в цената на електрическите автомобили, които дори и без това законодателство към 2025 - 2026 година ще се изравнят с цената на конвенционалните автомобили, отбелязва Петър Витанов.
"Дори при ултраконсервативни прогнози, към 2026 година се очаква цената на електрическия автомобил да достигне цената на конвенционалния и нещо повече - колкото повече по-бързо се създаде този пазар за електрически автомобили, толкова по-бързо ще се създаде пазар за втора употреба, толкова по-бързо тези цени ще могат да бъдат по-достъпни за българския гражданин. Това няма да предотврати ситуацията, в която България е гробница за старите европейски автомобили. Който си обича дизелчето, ще може да си купува втора употреба откъдето пожелае и след 2035 година."
В някои държави се предвижда правителствата да подпомогнат финансово този преход.
Видинчани подхождат доста скептично по темата за възможността в недалечно бъдеще да сменят автомобила си с електрически, показва анкета на БНР.
"Държим си на автомобила, бензиновия, защото стара кола няма, има лоша поддръжка."
"Тя, държавата, не е направила детска болница, ще подпомага гражданите да си купят електрически автомобили! Не мисля, че е това бъдещето. Доказано е, че електрическите автомобили също имат вреди за околната среда, особено батериите им."
"Никога не бих си сменил колата с електрическа, защото нямат тази сила. Няма тяга и затова: газ, бензин."
Зрителите на "Аз, морето – Живот в мълчание" ще видят кадри, които иначе само водолазите могат да видят . Това каза пред БНР Кремена Ватева, координатор на кампанията "Живо Черно море" на "Грийнпийс"– България. Филмът насочва вниманието към уникалността на живота в Черно море. В него са включени невиждани досега кадри на живота в..
Сюжетът на сериала "Вина" показва и значението на местното вино като културно наследство. По инициатива на продуцента на филма Надежда Цветкова в центъра на Сандански беше организирана публична прожекция, която привлече много хора от различни краища на страната. А след успеха на сериала, чрез който видяхме живописната природа, традиционната..
В Кипър по европейски проект ще бъдат засадени 18 000 дървета, образуващи 30-километров жив плет, за борба с климатичните промени и риска от превръщането на земеделски райони в пустиня. С две големи акции днес се открива новият залесителен сезон на острова, който продължава до края на януари. Около 7000 устойчиви на суша дървета и храсти ще бъдат..
Ново финансово споразумение за подпомагане на най-уязвимите държави беше постигнато на 29-ата климатична конференция на ООН в Баку, предадоха световните агенции. Целта е то да помогне на най-засегнатите правителства да се справят с последствията от глобалното затопляне, но сумата, която те ще получават всяка година, вече беше разкритикувана като..
Младежи от няколко училища в Смолянско създават благотворителни и еко каузи по проект "Активни младежи в Родопите" по Програма "Еразъм+". Той е насочен към възможностите за младежко участие в разработване на политики за подрастващите от общините Смолян, Девин и Рудозем. Проектът предвижда семинари за обучение на младежи във всяка от трите..
Лондон е сред първите градове, които се индустриализират. За 100 години британската столица се превръща в един от най-големите градове в света. Интензивната индустриализация в комбинация с увеличаващия се брой на домакинствата, които се отопляват с изгаряне на дървесина, довеждат до силно замърсяване на атмосферния въздух. През 1952 г., заради..
" Много са поводите за притеснение , когато човек погледне към това как се управляват отпадъците в България. Сякаш има паралелна реалност ". Това каза пред БНР Евгения Ташева от екип "Нулеви отпадъци" в Екологичното сдружение "За Земята", която представи изводите от доклад, разкриващ слабостите и нуждата от реформа на управлението на битовите..
За планирано масово изселване на българи от Дуисбург, Германия, алармира неформалната мрежа "Столипиново в Европа". "Това, което се случи, е,..
По-добре избори, отколкото правителство на всяка цена . Коментара направи пред БНР социологът Кънчо Стойчев и уточни, че изборите са демократична..
Пеевски е човекът, с когото Борисов води разговора, а не с ПП-ДБ . Това каза пред БНР Арман Бабикян, ПР експерт и бивш депутат от "Ние идваме". "..