Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бежанците у нас година след началото на войната - едни остават, други мечтаят за завръщане

Хиляди украински бежанци преминаха през област Добрич от началото на войната в Украйна. По данни на Областния съвет на БЧК само те са подпомогнали над 53 000 души. Много малка част от тези предимно майки, деца и възрастни хора останаха в България, а още по-малко се установиха в област Добрич, особено след приключването на летния туристически сезон и намаляването на възможностите да намират работа. Все пак не липсват примери и на украинци, които вече работят, а децата им посещават детска градина и училище. Как се адаптират към новия си начин на живот, ще останат ли в България за постоянно или планират да се върнат един ден в Украйна?

Юлия Митева от Одеса идва в България с трите си деца през месец март миналата година. Разказва, че е тръгнала сама с децата си, защото обстановката в Одеса е била несигурна. По това време пътят бил изключително натоварен от изоставени автомобили, множество автобуси и хора. Пристигнала в България, без да знае къде ще бъде настанена, притеснена и уплашена. Спомня си, че във Варна, където я закарва автобусът, просто се разплаква и към нея се приближава човек, който я пита с какво да й помогне. Настанява се в хотел в Балчик и оттук започва дългият й път по установяване в страната ни.  

"Дълбок поклон на всички, които бяха до нас в този момент. Всички бяха дружелюбни, никакъв негативен елемент нямаше."

Децата на Юлия – петгодишно момиченце и тригодишни близнаци момиченце и момченце, вече посещават детска градина в Балчик. 

Голямата й дъщеря вече говори свободно български език и Юлия планира тази година да я запише в училище. Въпреки че в Украйна Юлия е работила като лекар педиатър, тук се оказва, че за да получи това право, трябва да измине почти невъзможен път по легализация на документите, както и да покрие изключително сложен изпит по български език. Затова започва работа в една от частните лаборатории в Добрич.

"Отношението просто е супер. Много е сложно, защото не владея езика. С някои колеги се сприятелихме, на рождените им дни ме канят. Всичко с времето си." 

Игор Слезовски и семейството му идват в България на 4 март миналата година. Съпругата му е бременна в деветия месец с петото им дете и ражда малката Мария в болницата в Добрич. В продължение на два месеца Игор е доброволец на Граничния пункт "Дуранкулак" и подпомага посрещането на украинците и дейността на БЧК. Така и получава предложението да започне работа към организацията.

"В Червения кръст помагаме на нашите бежанци. Сега за Турция и за Сирия също събирахме кутии, дрехи, обувки." 

Когато работата е много, в помощ идва и големият му син. За децата Игор разказва, че бебето си е вкъщи с майка си, едно от децата посещава детска градина в Балчик, следващото по възраст учи в Основното училище „Кирил и Методий“ също в града, а двете големи деца учат онлайн в училищата си в Украйна, защото чакат да се освободят бройки за тях в гимназия с подходящ профил в Добрич. Заради липсата на контакти именно за по-големите деца адаптацията е по-трудна, докато малките вече са свикнали с новия начин на живот, признава Игор. 

"Малките по-бързо се адаптират, привикват, социализират се, общуват и се намират приятели. Надявам се сега да решим въпроса с езиковата гимназия за по-големите деца. Иначе ходят на спорт, на рисуване, посещават компютърни кръжоци. Доволни сме, затова оставаме. Ще живеем, ще се учим, ще се трудим, ще помагаме на хората. В Червения кръст идва да помага цялото семейство."

Юлия обмисля да си вземе жилище в Балчик и когато войната в Украйна свърши, да си идва тук временно, но да се върне в родината си. Игор, съпругата му и петте им деца обмислят да останат тук завинаги, независимо от развитието на войната в страната им. 

"Аз искам да се върна в Украйна, защото там е домът ми, близките, роднините, мама. Може би ще бъде тежко в първите месеци след войната, но на душата ми ще е леко", размишлява Юлия.

"Вече съм склонен и настроен да остана в България, защото ми харесва страната, хората. Благодаря на България и българите за големите сърца, за добрата душа, за всичко. Благодарим", споделя Игор.

Хиляди са украинците, преминали през област Добрич през изминалата 2022 година. Сред тях лекари, учители, икономисти, медицински сестри, хора с опит в туризма, от които нашата страна не успя да се възползва. Христо Желев, който с месеци се грижи за настанените в хотела му бежанци, с болка споделя, че сме единствената страна в ЕС, в която броят на излезлите украинци е много по-голям от този на установилите се тук

"Не знам дали държавата или бизнесът не реагира навреме, но създадохме твърде много пречки. Като че ли идеята беше колкото може по-бързо тези хора да ги изпратим от страната. Наблягаме на една демагогия. Даже сме загубили финансово-икономически смисъл да търсим в нещата, освен чисто човешкия фактор", коментира Желев.

Чуйте повече детайли в звуковия файл. 

Снимките са от личен архив на събеседниците

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изложба на икони с образа на Света Богородица в къщата на Ванга

Изложба на икони с изображения на Света Богородица е разположена в къщата на Ванга в Петрич , която от 2008 г. е превърната в къща музей. Иконите са подарени на пророчицата от благодарни хора и са част от наследството, останало като свидетелство за уважението към нея. "Тези икони са ценни с енергията, която е вложена в тях от жените, които са ги..

публикувано на 15.08.25 в 14:32

Плевен е домакин на първата олимпийска школа по математика

Плевен е домакин на първата по рода си олимпийска школа по математика.  40 от най-добрите ученици в решаването на задачи, под ръководство на преподавателите на официалните ни национални отбори по математика, избраха града за своята 10-дневна олимпийска подготовка. Школата се осъществява от Сдружението на олимпийските отбори по природни науки в..

публикувано на 12.08.25 в 16:16

"Оркестърът на народа" - в ритъма на историята

Наричат ги "Оркестърът на народа". В него свирят едни от най-добрите музиканти. Той е сред най-разпознаваемите символи на държавността .Свързан е с историята на българската армия и славните ѝ битки. Освен церемониални функции оркестърът участва в международни фестивали. Каква е историята на Гвардейския представителен духов оркестър? Те..

публикувано на 12.08.25 в 11:48
Д-р Весела Атанасова

Д-р Весела Атанасова събира древните митове и легенди за Египет в книга за деца - "Окото на Ре"

Известният български египтолог д-р Весела Атанасова с нова книга за Египет, но този път тя е за малката аудитория. Казва се "Окото на Ре" и е събрала древни митове и легенди.  "В "Окото на Ре" се описва ежедневната битка между Ре /Слънцето/ и лошата змия Апопи, която иска да превземе Земята, светлината на хората и да убие Слънцето, да го унищожи...

публикувано на 11.08.25 в 12:44

Потомци на Сирак Скитник посетиха БНР

Седем поколения по-късно, духът на Сирак Скитник се върна там, където започна всичко - в сърцето на Българското национално радио. Потомци на легендарния Панайот Христов - първия директор на Радио София и една от най-светлите фигури в българската култура,  прекрачиха прага на институцията. Праправнучките на Панайот Христов - Лина и Алис,..

публикувано на 11.08.25 в 11:01

Сливенският митрополит Арсений посети село Кости по повод празника му

На 2 август 2025 г., в първата събота на месец август, е празникът на с. Кости. В празничната утрин в храма „Св. св. Кирил и Методий“ бе отслужена Архиерейска света Литургия. Богослужението бе оглавено от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений в съслужение с архимандрит Димитрий – протосингел на Сливенска митрополия,..

публикувано на 10.08.25 в 05:30

Дрехата - кодът на нашата история, вярвания, социален статус и естетика

В един свят на бързо сменящи се моди и глобализирани стилове, традиционното българско облекло остава като свидетелство за нашата културна памет и идентичност.  То не е просто дреха – то е код, вплитащ в себе си история, вярвания, социален статус и естетика.  Какви са основните характеристики на традиционното българско облекло, как се е..

публикувано на 09.08.25 в 09:15