1 година явен Сблъсък на цивилизациите

Световно известният експерт по геополитически и икономически риск Иън Бремър не очаква прекратяване на огъня или край на войната, чийто икономически ефект, по думите му, се усеща в целия свят:

„Мисля, че по същото време следващата година отново ще говорим за Русия. Но не знам дали ще говорим толкова много за Украйна. Възможно е военните действия да намалеят. Двете страни ще се изтощят, може би подкрепата за Украйна ще отслабне. Допускам го. Но въпреки това Русия ще остане най-силната изолирана държава на световната сцена, а това е невероятно опасна позиция. И именно този е най-важният въпрос.“

Кой ще мигне първи? Русия, Украйна, съюзниците на Киев? Отрицателно за Украйна би било западните страни да „охладнеят“ в подкрепата си при засилване на „ядрената реторика“ от страна на Кремъл. Нещо, до което един трети мощен играч – Китай, не би искал да се стигне и което заявява в разпространения тази седмица от Пекин план за уреждане на конфликта. Доцентът от факултета по обществена политика в националния университет на Сингапур Алфред Ву коментира:

„За нещастие се върнахме към времена, наподобяващи Студената война. Световната сигурност не е неосъществима мечта или нещо измислено. Много страни трябва да са много внимателни в подхода си, защото става въпрос за два големи „ядрени отбора“. Русия и Китай са ядрени сили, както и САЩ и някои от техните съюзници. Ясно е, че рискът от бъдеща война всъщност се покачва, а не спада.“

В контекста на войната в Украйна Западът трябва да помисли и за отношенията си с другите играчи на геополитическата сцена като Турция, страните от Персийския залив, Индия и Бразилия. Тяхната позиция и икономически зависимости не трябва да бъдат пренебрегвани, защото, дори и географски далеч от горещата точка, може да окажат съществено влияние върху развитието на конфликта, подкрепяйки или отхвърляйки определени санкции например.

Една година офанзиви и контраофанзиви между двете страни, борещи се за надмощие. Разкази от първо лице на Тамара и Олена от Киев и на Виктор, който е хирург на фронта в Донбас:

„Първите няколко дни бяха най-трудни, защото хората бяха много объркани и уплашени. Всички бяха много притеснени и разтревожени. Родителите се страхуваха за децата си.“

„Войната се води от девет години. Но през осем от тях не засягаше живота на всички хора. Вече присъства във всекидневието на абсолютно всеки. Нашите деца са деца на войната. Научихме се да ценим всеки миг.“

„Бих искал мир, това е основното. Бих искал окупаторите да напуснат земята ни. Това, което се случва, е недопустимо за XXI век. Да възстановим Украйна, да се върнем при семействата си, при роднините си, да живеем в мир.“

А какви са настроенията в Москва една година след началото на т.нар. „специална военна операция“ в Украйна?

Екатерина: „Състоянието на духа ми се промени, по-тревожна съм. Не е ясно какво ще донесе бъдещето, а това много ме плаши. Студенти сме, много от нас искаха да учат магистратура в чужбина, а това вече не е възможно. Това са основните неща: страх от бъдещето и обща емоционална нестабилност.“

Григори: „Всички се опитват да продължат напред. Повечето от хората, които познавам, гледат собствените си грижи въпреки всичко. Адаптират се, така да се каже.“

Галина: „Лично аз не усещам конфликта. Но го чувствам в душата си, в сърцето си, в главата си. Как може някой да остане безразличен към случващото се? Много съм разтревожена. Синът ми е на 40 години и може да получи повиквателна, зет ми също.“

Людмила: „Жалко е, че хора умират и не успяха да се разберат по мирен път. Но, в общ план, не искам ракети на НАТО да бъдат разположени близо до границите ни.“

Най-силната болка обаче е загубата на близък човек. Такива случаи има и от двете страни. Какво се промени в живота на 75-годишната Валентина от Киев през последните 12 месеца?

„Погребах сина си, който умря в армията. Погребах и съпруга си. Останах сама и ми е много, много трудно. Дано подобно нещо като войната никога да не се повтаря!“

Миналия февруари се оказва повратен и за Олга от град Джерджинск в руската Нижегородска област, която е загубила 23-годишния си син Александър:

„Изглеждаше сякаш всичко ще приключи бързо. Вероятно го беше страх да отиде в Украйна, нас също ни беше страх, защото се водеха сражения, макар и не най-интензивните. Когато си говорехме нямах какво друго да му кажа освен: „Ако не отидеш ти, кой ще иде? Войници сте, положили сте клетва и трябва да изпълните дълга си.“

В ежедневието си приемаме, че политиката и дипломацията са като игра на шах. Без значение кой играе играта, гледайки полето – той мисли трезво и разсъждава, преди да вземе най-доброто решение. Но случващото се в Украйна показа, и то не за първи път в исторически план, че всъщност всяка държава пречупва през своето национално самосъзнание войната. Стратегията на политическо лавиране се провали. И политиката, която трябва да се основава на обективни факти, не е изцяло рационален процес, а се обуславя и от социокултурни концепции. Войната в Украйна е предупредителен сигнал не само на европейско равнище, а и на световно, че десетилетията на политическа наивност и оптимизъм приключиха.

Снимки: www.pexels.com