Виненият туризъм - неповторимо преживяване сред древна история, природа и кулинарна традиция

Както и да изглежда винената  индустрия в Европа днес , неотменим факт е, че  първите производители на божествения еликсир-траките, са отглеждали грозде в земята на България. На фона на глобалната битка за пазари, българските вина  се връщат  на картата на света  с добавена стойност . Виненият туризъм  у нас предлага неповторимо преживяване  с живите легенди, древна история, уникална природа , кулинарна традиция и гостоприемни домакини.  

Такива са и хората  от долината на Стримон, позната днес като Струма, които първи получиха своеобразния паспорт за винен маршрут.  

Преди седмица в Мелник министърът на туризма Илин Димитров връчи своеобразната карта на първия от 12-те  маршрута за винен туризъм и това никак не беше случайно. Богата и завладяваща история блика като извор от недрата на  тази долина, населявана от древните траки.  А най- опияняващата част от нея е свързана с  виното: 

„Беше прието винопроизводството да е част от нематериалното ни културно наследство. Виненият туризъм е част от устойчивия туризъм. Той помага на местните общности“

Потвърждават го и местните винопроизводители  Петър Димитров и Димитър Манолев: 

„Виното е било живота на Мелник“

„Нашето семейство се занимава само с това през последните 130 години“

Начинът , по който България ще се представя пред света като туристическа дестинация, ще бъде различен, обяви министър Димитров: 

„Ще разказваме истории и ще показваме чудесата на България по един по-различен начин“

А в Мелнишко-Санданския район истории за виното да искаш.  Като тази за намерената неотдавна мраморна плоча, изобразяваща сред лозята Бог Дионисий , който е заимствания от  древните гърци тракийски бог  Загрей. За първата си среща с него разказва кметът на Мелник Сашо Филипов: 

„Тази плоча е намерена в Мелник и сега се е в музея до Европарламента в Брюксел“

От Мелник за Западна Европа са тръгвали керваните с вино, натоварвани на кораби на пристанището в Кавала, разказва Петър Димитров, един от експертите по история в  най-малкия български град: 

„До 1912 година Кавала е като пристанище на Мелник за износ на вино. В целия регион се произвежда грозде“

За  вълшебното вино от широката мелнишка лоза , която вирее само тук, чува и самият Уинстън Чърчил, който в началото на 20 век често е посещавал тези земи: 

„През 1905 година Чърчил е дошъл тук и купил един тон вино за сватбата на сина си“

Преди повече от сто години дядото на Григор Солунов , който е бил военнопленник в Италия и е работил за винарите там, връщайки се в родното си село Хотово, засажда всичките си земи с лозя. И   виното му от Широка мелнишка лоза тръгва за Солунското пристанище. Бившият банкер Григор Солунов сега е управител на една от най-добрите винени изби в района, в която се снима и българския сериал „Вина“.  Тук посрещат почитатели на винения туризъм от цял свят- Израел, Турция, Румъния, Белгия, Швейцария, Германия, Швеция. Десетки кемпери и каравани опасват красивата котловина, за да се докоснат до тайната на сътворението на божественото питие: 

„Хората, които идват харесват, много харесват нашия район, особено когато е зелено. Близо е до Мелник и Роженския манастир. Съчетава се поклоннически и винен туризъм“

Тук залагат  предимно на българските сортове винени грозда защото: 

"Тъй като чужденецът се интересува предимно от местните сортове. Трябва да работим те да се предлагат и в заведенията, защото това е лицето на нашия район“

А кметът на Мелник не крие радостта си, че най- големите инвестиции в района са свързани с виното: 

„Едни от най-големите и хубави винарски изби са в нашия район“