Тази позиция изрази пред БНР Вени Марковски, съосновател на "Интернет общество". Според него "това е едно безкрайно странно поведение, тъй като доброто дело не може да зачеркне лошото. Лошото е първо по време".
"Тази позиция е разбираема в България, тъй като политиците много обичат да се хвалят с добри дела, за които нямат заслуга", смята Марковски.
Нито Живков, нито Борис III могат да бъдат наречени спасители, изтъкна той.
"Истината е, че това спиране на депортацията се случва под натиск – основно от Българската православна църква, от Димитър Пешев и други депутати, от опозиционни лидери, от общественици. Това е едно действително общонародно дело, действително чудо."
Историческите факти са важни, но още по-важна е интерпретацията им, посочи Марковски. По думите му днес интерпретацията в някои среди е "едва ли не, че държавната политика е била насочена за спасяване на евреите, което не отговаря на действителността".
Не е било тайна, че те отиват на сигурна смърт, категоричен е Марковски.
"Един от аргументите на привържениците на цар Борис III е, че българската държава през 1943 г.не е знаела къде отиват депортираните евреи, че ще бъдат убити и тя се е грижела много добре за тяхното имущество. Държавата не е очаквала те да бъдат върнати."
Депортацията е престъпление, без значение дали е извършена от старите предели на царството, от окупираните, присъединени или администрирани територии, както и без значение каква е съдбата на евреите след депортирането им, подчерта той.
Вместо да се срамуваме, притесняваме или страхуваме, че някаква част от тогавашната ни история не е в добра светлина, би трябвало да признаем това за факт, но да се отчете, че "след като това престъпление е извършено, останалите 48 000 души не са изпратени в Треблинка и са оцелели от ужасите на Холокоста", призова Вени Марковски.
В навечерието на 3-ти март Марковски коментира, че граф Игнатиев е сред имената в българската история, които се ползват "с незаслужена слава". По думите му "той е искал българското население да бъде послушно оръдие на руската политика".
Това каза в предаването "Хоризонт до обед" Димитър Драгнев, преподавател по история и латински език в няколко столични училища и в НБУ. Той е класически филолог, завършил е старобългаристика, специализирал е източни езици – арабски, персийски, библейски еврейски.
Националният празник е фиксиран в Кодекса на труда. Всяка от тези дати, които днес имаме като празници, е достойна, щом е изведена в този национален календар, смята Драгнев. В неговите представи 3-и март е "безспорна българска дата".
"Реферира към края на войната между Руската империя и Османската империя, но за мен акцентът винаги е бил България. За мен тази дата е много важна в моя личен календар."

Запитан за спора за Паметника на Съветската армия Димитър Драгнев посочи, че мотивът за освобождението не е на мястото си там.
"Там не е на място. За България Съветската армия трайно се установява по нашите земи и оказва желано за някои и нежелано за други негативно влияние върху нашата история."
Да остане, да се премахне или да се премести паметникът?
"По-скоро би трябвало да се премести. Колкото повече отлагаме решението на този въпрос, толкова по-труден става той."
Как да се гордеем с доброто дело – спасяването на 48 000 български евреи, при положение, че същевременно други 11 000 са качени на влаковете за депортация?
Преподавателят апелира да погледнем на случилото се в контекста на събитията в цяла Европа, "за да видим къде е доброто, кой го е извършил и съответно къде евентуално са престъпленията, кои са престъпленията, имало ли е Холокост по нашите земи и къде".
Двете мнения чуйте в звуковите файлове.

Журналистката от Програма "Хоризонт" на БНР и водещ на предаването "Нощен хоризонт" Станислава Пирчева бе отличена от Съюза на българските писатели с Почетна грамота в категория "За принос към съвременната българска литература". По повод Деня на народните будители - 1 ноември, най-старата писателска организация в Европа традиционно отличава автори,..
37 души са задържани след протестите снощи в Белград. Сред тях и баскетболната легенда Владимир Щимац. Според властите те са участвали в "нарушаване на обществения ред и мира и причиняване на инциденти по време на нерегистрирано публично събиране". Напрежението възникна по време на митинг в подкрепа на гладната стачка на Дияна Хърка, чийто син..
В автономното ни пространство за слушане “Изотопия” влезе The A·X·E Project, достойният представител на родната готик-метъл сцена. А основните поводи са два: На 31 октомври бандата пусна дългоочаквания си нов албум - "𝐈𝐕" . С песни от новия албум "Изотопия" отбеляза и Денят на българския рок - 30 октомври е рождената дата на известния български..
Проф. Николай Овчаров представя великите древни цивилизации на Америка в новата си книга. "Тази книга е правена около 15 години. Идеята възникна в Далечния Изток на Русия. Колкото и да е странно - говорим за Америка, а нещата започнаха от Владивосток", сподели археологът. През погледа му е показан един различен път на развитие на човешката..
В Сливен бяха раздадени наградите от националния конкурс "По стъпките на Сирак Скитник", иницииран от БНР и Националната художествена гимназия в "Димитър Добрович" Сливен. Обявяват победителите в националната изложба-конкурс "По стъпките на Сирак Скитник" "Конкурсът от локален, прерасна в национален, смятам да го разширим с нови категории,..
След т.нар. промени от 1989 г. България остана в ръцете на хората, които са я управлявали и преди това. Това мнение изказа пред БНР историкът и преподавател Александър Стоянов и коментира: "Разликата е, че сега те вече се маскират като някакъв политически плурализъм, а това не е плурализъм. Просто имаме замяната на един червен цвят с пъстра..
Документалният филм на режисьора Георги Тошев и Ема Константинова "Силви. Вартан. От любов", посветен на живота и кариерата на певицата Силви Вартан, предизвика голям интерес и адмирациите на зрителите. "От любов" е документален филм на Георги Тошев за живота и кариерата на Силви Вартан - родената в България звезда, покорила световните сцени. Тя..
След т.нар. промени от 1989 г. България остана в ръцете на хората, които са я управлявали и преди това. Това мнение изказа пред БНР историкът и..
Данък "дивидент" ще се увеличи от 5% на 10% , за да се спре сивата икономика. Имаме такава нагласа в Съвета за съвместно управление (ССУ). Това каза..