Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великолепие и разруха - ще се превърне ли остров Св. Кирик и Юлита в център за изкуства?

Снимка: архив

Помощник-генералният директор на ЮНЕСКО Ернесто Отоне и началникът на отдел "Европа" Берта де Санкристобал ще посетят созополския остров Свети Кирик и Юлита. На място те ще се запознаят с проекта за изграждането на Световен център за изкуства на острова.

Миналата година по инициатива на областния управител на Бургас Мария Нейкова се актуализира статутът на Св. Кирик и Юлита като историческа недвижима културна ценност с "национално значение".

"Очакваме да бъде забелязана историческата ценност и стойност на остров Св. Кирик и Юлита. Там има хилядолетна история, има наслоявани множество култури. Единствено с подкрепата на ЮНЕСКО може да бъде превърнат в световен културен център. (…) За да бъде забелязана тази красота, всичко онова, което нашите предшественици са оставили", коментира пред БНР областният управител Мария Нейкова.

С помощта на 300 000 лева, осигурени от служебното правителство, вече се укрепва една от сградите на острова – рибарското училище.

Нейкова е оптимист, че островът има бъдеще като културен център. Тя изрази очакване да се търсят възможности за финансиране и по европейски фондове. 

Каменни котви са открити от водолази от подводна експедиция на Националния исторически музей. Древното пристанище е било  разположено западно от остров Св. Кирик и Юлита край Созопол. Формите на котвите свидетелстват, че са използвани през ХV-ХІІ век пр. Хр. от крито-микенски, карийски или финикийски мореплаватели в епохата преди Троянската война. Снимка: БГНЕС

Трябва да се погрижим за нашето културно наследство, категорична е Мария Нейкова. По думите ѝ България е сред страните с най-голямо културно богатство, но е проявявала престъпно бездействие спрямо него.

"Там доста артефакти бяха намерени. Идеята е да стане средище от музеи и галерии. Има и присъдружни сгради, които ще се развиват. Всичко е във фаза, в която все още вървят идеи", коментира кметът на Созопол Тихомир Янакиев.

Свети Кирик и Юлита е единственият български остров, свързан със сушата чрез вълнолом. Счита се, че на острова е бил разположен най-древният град по българките земи и че там е било сърцето на Аполония. Археологическите разкрития дават основание на учените да смятат, че островът е изпълнявал ролята на Акропол на древния гръцки град–държава Аполония Понтика. През Средновековието там е издигната първата базилика у нас, а по-късно се е помещавал и един от най-важните за региона манастири, носещ името на двамата светци. Като територия островът е 82 декара. Сега там има рушащи се, изоставени сгради. Една част от него е военноморска база с отпаднала необходимост, сред другите сгради е старо рибарско училище. От 1965 година островът е паметник на културата.

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04