Със скоростта на шамар към жълтия килим

Година по-късно Рок отвърна на удара със словесен шамар при стендъп шоу, а в Академията се кахърят и маят как да предотвратят подобни изцепки на предстоящата церемония и даже са спретнали т. нар. кризисен екип, който да се справя с инциденти в реално време. Направо е нереално докъде сме се докарали… "Изотопия" реши да припомни кратката история за кожата на шамаросания и шамаросващия в търсене на отговор какво се случва, когато изкуственият интелект определено задмине естествения...

Всичко започна с обидното чувство за хумор на Крис Рок по адрес на Джейда Пинкет-Смит, липсващата ѝ заради болестта алопеция коса и сравнението с героинята от филма "Редник Джейн", за който Деми Мур обръсна главата си, пресъздавайки Джейн О'Нийл, постъпила в тренировъчен лагер на американските тюлени.

След това Смит се извини на няколко пъти и се оттегли от Американската филмова академия, която – след дъжд качулка – му наложи десетгодишна забрана да присъства на връчването на "Оскар"-ите. 

"Крис, бих искал да ти кажа, че ти се извинявам. Поведението ми беше неприемливо. До мозъка на костите си съм убеден, че това не беше правилният начин да овладея чувството си на обида и неуважителното отношение."

Смит знае, че Рок не желае да обсъдят шамара лично, но е готов да му се извини и лице в лице.   

Рок пък мълча до 4 март, когато се качи на сцена в Балтимор за стендъп шоу, излъчвано на живо в Netflix. То, разбира се, започна с канонада по повод миналогодишното награждаване.

Рок се похвали, че приел удара, "сякаш е боксьорът Мани Пакиао". И добави, че много хора го питали защо не е отвърнал на удара. Не отвърнал, защото родителите му го учили да не се бие пред бели хора... И още от твърденията на Крис Рок: "Всеки, който казва, че думите нараняват, просто не е бил удрян в лицето". А шамарът бил толкова силен, че чул Summertime да звучи в ушите му.

Става въпрос за церемонията през 2016 г., когато Рок отново беше водещ, но Пинкет-Смит бойкотира събитието, защото нямаше номинирани чернокожи актьори. Сега той заговори и за нейни изневери, които според Рок би следвало да болят повече от шамара, получен, за да бъде защитена честта ѝ. Всъщност в Интернет вече напомниха, че първата си остра шега към Джейда Крис отправя през далечната 1997 г., а хуморът на гърба на чернокожи жени е типичен за него.

Опашки се извиха за шоуто на Крис Рок, което бе и първото, стриймвано на живо от платформата Netflix. Дали изборът да се излъчи малко преди 95-ото награждаване на Американската филмова академия е донесъл много пари на Netflix и Рок? Бъдете сигурни. Поне за Рок се твърди, че е получил 40 млн. долара от Netflix.

Дали Рок не е начесал езика и върху други гърбове – и в това не се съмнявайте. С публиката той обсъди цените, херцогинята на Съсекс, семейство Кардашиян, абортите, нахлуването в Капитолия и "най-тежката зависимост на Америка: нуждата от внимание". "Преди искахме любов, а сега искаме единствено харесвания", каза Крис Рок, макар че това би следвало да важи с не по-малка сила и за него. 

Основната цел обаче е една и тя личи от името на шоуто – Chris Rock: Selective Outrage ("Избрани моменти от възмущението на Крис Рок").

За тези, които се смеят на шегите на Крис Рок, Уил Смит е опасен човек с проблематичен контрол над гнева. За жената, която понесе историята не на гърба, а на главата си, при това буквално, още преди месеци ситуацията трябваше да се реши така: 

"Най-голямата ми надежда е тези двама интелигентни, способни мъже да имат възможността да излекуват раната, да изговорят проблема и да се помирят."

Вероятно това вече изглежда много отвъд добрия тон, но само помислете за българската ретроверсия на онлайн насилието върху екрана на компютъра – играта Kill Кондьо ("Да убиеш Кондьо"), в която чалга певецът и боксьор Кондьо бута пазарска количка по екрана, а върху него падат бомби... Можете и да го отстреляте с мишката, докато не се превърне в купчина тор, от която да поникне цвете.  

Ако не помните, Кондьо беше осъден на затвор и глоба за трафик на жени и склоняване към проституция. А играта, в която го наказвате другояче, е побългарена версия на Kill Saddam. Е, помните и кой Садам, нали?

Ако ви се струва, че сме попрекалили, помислете за истинските състезания по шамаросване по света. За последно се присетихме за тази въпиюща простотия с видео през януари, когато на победителя в Лигата на шамарите Сорин Комса не му се разбираше нищо от подутините, но не защото говори на румънски. 

Лигата на шамарите се проведе на 18 януари в Лас Вегас, след като получи одобрение от Атлетическата комисия на Невада, въпреки критиките на лекари и спортисти от опасността за здравето при подобно начинание. То не може да бъде наречено спорт, а чисто и просто бой – безсмислен, но за пари. 

Може би си казвате, че надали има хора с достатъчно естествен интелект, които да се забавляват от такива форми на насилие, докато не чуете как в Балтимор се кефят на лафчетата на Крис Рок, че гледал филма "Еманципация" с Уил Смит само с една цел – да види как ще пребият Смит.  

"Еманципация" разказва историята на избягал роб, опълчил се на собствениците на плантации. В ролята, както става ясно, влиза Уил Смит. Филмът е вдъхновен от снимка от 1863 г., която показва поробен човек с тежки наранявания по гърба. Тя обрисува твърде красноречиво нелечимите следи на робството.

За играта си Уил Смит спечели първа награда за най-добър актьор от миналогодишните "Оскар"-и насам. Смит, който е и продуцент на лентата, получи приза на Асоциацията на афроамериканските филмови критици на първи март. "Искам да благодаря на всички вас в тази зала за това, което правите, за да запазите историите ни живи." С тези думи той посвети наградата си на всички, борили се за свобода и равенство в миналото. Благодари и на целия екип на филма за отдадеността. В края на речта си Смит, който не присъстваше на церемонията, насърчи всеки да продължи да се бори за справедливост и да използва думите, за да променя събитията.

Иначе наградите почитат постиженията на афроамериканците в литературата, музиката, киното и телевизията. Смятат се за стимул към социална справедливост и разнообразие.

Кои са нашите хора и дали наистина са наши – ще разберем, когато чуем имената на наградените. А поне дотогава нека си повтаряме едно от посланията на филма с най-много номинации "Всичко, навсякъде, наведнъж": да водим битките си с добро носи много по-голям успех и по-важното – има много повече смисъл.

Снимки: ЕПА/БГНЕС