Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Журналисти и медийни експерти обсъдиха проблема с автоцензурата

Снимка: Ани Петрова

Съветът за електронни медии организира дискусия на тема "Автоцензурата – проблем на българската журналистика?". Популярни журналисти обсъдиха предизвикателствата пред професията заедно с медийни експерти. Форумът се организира от медийния регулатор по предложение на председателя на СЕМ Соня Момчилова.

Последното проучване за свободата на словото на Асоциацията на европейските журналисти от миналата есен отчете ръст на автоцензурата.

Работа на Съвета за електронни медии ли е да се захваща с темата за автоцензурата в журналистиката? Това не е ли вътрешен проблем на професията? Каква е степента на солидарност в гилдията? Не трябва ли да се разграничават обществените от търговските медии в тази проблематика? Това бяха част от въпросите, които съпровождаха обсъжданията по зададената от СЕМ тема на дискусията.

И не на последно място – на фона на многото проблеми в медийния сектор как да се подобри законът, за да се даде максимално свобода, и да се ограничат лостовете за влияние върху журналистите.

Многократно е подчертавано в различни анализи, че политиците, държавните институции, бизнесмените и рекламодателите традиционно упражняват най-силен натиск върху работата на журналистите. Не бива да се забравя и финансирането, което също е фактор за засилване на автоцензурата.

Председателят на СЕМ Соня Момчилова:

"Над 70% автоцензура, самодекларирана, осъзната от страна на журналистите. Това е тревожен симптом от една страна. С днешна дата го намирам за много окуражаващ, защото познаваме рицарския принцип – след самоосъзнаването, след самопризнанието следва осмеляването".

Илия Вълков от Асоциацията на европейските журналисти коментира относно последното проучване на организацията за свободата на словото сред 204 души, което не е представително за цялата професионална общност, но подчерта:

"Притеснително е, че при последните две изследвания се оказва, че вътрешният натиск в самите медии е устойчиво голям. Медиите, и като бизнес организации, се опитват да се съобразяват със средата, с новите участници в политическия живот на страната, с рекламодателите. Много сериозно расте ролята на търговските отдели в медиите. Често рекламните отдели държат сметка на журналистите какво и как да пишат/говорят".

Вълков добави, че картината е по-мрачна в медиите в по-малките населени места.

Журналистът от програма "Хоризонт" на Българското национално радио Диана Янкулова подчерта, че в БНР нямаме забранени теми, въпроси или участници:

"Това е наше право, вътрешното ни разбиране за свобода, което е извоювано с много жертви през всичките години на Прехода. Напоследък ми прави впечатление, мислех, че сме го погребали в края на 90-те години, отношението на политическите партии към обществените медии. Позволява си пресцентърът на една партия да ни търси сметка и както те се изразяват – държавната медия трябва да отразява само официалнияна партията и да не кани вътрешнопартийните опозиционери. Моделът на работа през пресцентровете наричам по-фина цензура от онази, която преди години беше – обажда се политикът Х на генералния директор и казва "този водещ сутрин да не го чувам, защото ме дразни и се порязвам, докато се бръсна". Не може да се казва – вие се издържате от нашите данъци и ще правите онова, което ние смятаме, че е в кръга на вашата работа".

Журналистът на свободна практика Весислава Антонова акцентира върху така наречените "дела шамари", които са силен инструмент за натиск:

"Това е силен инструмент на държавата да притиска медиите, да им пречи да си вършат работата си. Когато посегнеш да правиш по-задълбочена разработка, пред теб има сериозна опасност да те закрият, не само да ти затворят устата".

Съвременната цензура не функционира на базата на ограничаване на гласове, коментира медийният експерт Георги Лозанов. И даде примери с раждането на конспиративни теории, които се налагат в режим на постистина. Според него начинът за противодействие е в ръцете на всеки журналист.

Участници в дискусията коментираха предаването "Политически НЕкоректно", и по-специално единия от неговите водещи – Петър Волгин. Те бяха призовани от членове на СЕМ коментарите да не се фокусират върху него, тъй като не това е темата на днешната дискусия.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Лозина Владимирова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кристин Лагард: Гласът на България ще бъде чут в ЕЦБ

Гласът на България ще бъде чут на заседанията на Европейската централна банка, увери управителят на Европейската централна банка Кристин Лагард след първото заседание след лятната ваканция. На него за първи път гуверньорът на БНБ Димитър Радев участва като наблюдател, а от 1 януари след въвеждането на еврото у нас, той ще има пълноправно..

публикувано на 11.09.25 в 17:31

Великотърновският съд остави в ареста обвиняем за домашно насилие и закани за убийство

Районният съд във Велико Търново остави в ареста насилник, който заплашвал жена си, че ще я запали и убие, а към отзовалите се полицаи отправил обиди и заплахи за убийство.  Съдът постанови най-тежката мярка за неотклонение по искане на Великотърновската районна прокуратура за 65-годишният мъж, който е обвиняем за причиняване на лека телесна..

публикувано на 11.09.25 в 17:22
Марчела Абрашева

Марчела Абрашева: До някаква степен МВР губи битката за общественото мнение

Много важен детайл е кои ще са хората, с които ще работи Ахмед Доган . Това обясни пред БНР Марчела Абрашева, регионален директор на международната социологическа агенция "Кантар", след като стана ясно, че той  създава нова партия след разцеплението в ДПС.  Името на втория му политически проект е "Алианс за права и свободи".  Вече е сформиран..

публикувано на 11.09.25 в 17:20
Народен театър „Иван Вазов“

Народният театър с 13 премиери през новия сезон

Новият сезон на Народния театър "Иван Вазов" включва 13 премиери и участие в 10 международни фестивала. Първата премиера е във вторник (16 септември) - "Последният час на Мерилин Монро" с участието на Деян Донков, който е и режисьор, и младата актриса Анна Кошко. Текстът разказва за последната среща на американската филмова икона с нейния..

публикувано на 11.09.25 в 16:55

Общини обмислят протести в защита на ВиК дружествата си

Общините заплашват с протести в защита на своите ВиК дружества. Управители на общинските предприятия и представители на общинските съвети се обявиха срещу законопроектът за ВиК, който предвижда окрупняване на активите и обединяване на управлението в сектора. Освен че не решава проблемите, законопроектът на Министерския съвет ще доведе до поскъпване..

публикувано на 11.09.25 в 16:50
Иван Гавалюгов

Иван Гавалюгов: Хроничен е проблемът с недостига на служители в полицейското управление на Ботевград

Група младежи на около 14 години са пребили свои връстници в парка на Ботевград . Инцидентът се е случил във вторник вечерта. Две от пострадалите деца са били откарани в спешното отделение на местната болница. "Констатирани са извършителите. Има видеонаблюдение, има и осветление" , обясни пред БНР кметът на града Иван Гавалюгов. Той..

публикувано на 11.09.25 в 16:25

ЕЦБ запази нивото на лихвите

Европейската централна банка запази нивото на основните си лихвени проценти на приключилото двудневно заседание на институцията. Така лихвата по депозитното улеснение, която банките получават, когато депозират средства овърнайт при ЕЦБ, остава на ниво от 2 на сто. Това е водещият показател, задаващ паричната политика на централната банка на..

публикувано на 11.09.25 в 16:03