Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спомен за Ирина Щиглич

Ирина Щиглич (в средата) и проф. Васил Арнаудов със Софийския камерен хор "Л. Пипков"

 На 9 март преди 90 години е родена забележителната българска музикантка Ирина Щиглич - пианистка, хорова диригентка, вокален педагог и изключителен познавач на ренесансовата и бароковата музика. Тя беше акомпанятор от висока класа - съпровождаше не само на пиано, но и на орган или чембало. Беше много ерудирана личност - истинско удоволствие беше да се беседва с нея. Беше очарователен събеседник - убедителна, респектираща със своите знания и в същото време много естествена, достъпна и лъчезарна.

Трудно е началото на жизнения ѝ път: Родена е през 1933 г. и от малка учи пиано. Приемат я в Музикалното училище, предвещават ѝ блестяща кариера като пианистка, но я изключват от училището и ѝ забраняват в следващите 12 години да учи и да се изявява. (Ако си спомняте, в онези тежки времена - 40-те - 50-те години на отминалия век, човек можеше да бъде преследван и унищожаван под предлог, че родителите му са „врагове на народа“, че произходът му е „буржуазен“.) Това е причината Ирина Щиглич да бъде унижавана, но тя има борчески дух - продължава да свири, да акомпанира на различни музиканти и хорови състави, да участва в камерни състави. 

Сериозно внимание ѝ обръща именитата ни клавирна педагожка проф. Люба Енчева. Докато работи като пианистка на хора на БНБ, Щиглич се запознава с младия многообещаващ диригент Васил Арнаудов. Като разбиране за музиката те много си допадат, започват съвместна работа в Хора на Софийските учителки, а през 1966 г. създават Софийския камерен хор “Любомир Пипков“, по-късно приел името на своя диригент Васил Арнаудов. Нова е състав еталон на женското хорово пеене не само у нас, но и по света - за това говорят многото му награди от престижни хорови конкурси, гостувания, концерти, многобройни записи.

Техните концерти бяха  истински  празници - такова съвършенство на интерпретацията рядко можеше да се чуе. Гениален диригент и хор, реагиращ емоционално на всеки жест на своя ръководител - музиката се раждаше пред очите на публиката. А зад това съвършенство се криеше упорит, детайлен труд, който се ръководеше от асистентката на диригента - Ирина Щиглич, станала по-късно художествен ръководител на състава, а след смъртта на Арнаудов и главен диригент. 

Докато работи с Васил Арнаудов, тя го съпровожда и в чужбина, по-специано в Португалия за курсовете му по хорово дирижиране, където му асистира като пианист акомпанятор и преводач, а в същото време и учи трудната диригентска професия. Завършва Държавната музикална академия като студентка на Арнаудов. През 1987 г. създава хор „Пасторал“ при читалище „Славянска беседа“, с който има редица концертни изяви.

Ирина Щиглич почина на 10 септември 2007 г. В Златния фонд на БНР се съхранява обширно интервю с нея от 2003 г. - чуйте откъс в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Из празничните истории: Любовта е това, което е на сърцето

„Дали любовта е „сляпа“ или е от „пръв поглед“ – това могат да кажат хората, които виждат. За нас любовта е това, което е на сърцето и на душата“. Така незрящият актьор Андриян Асенов описа любовта в предаването „Любими празнични истории“. Заедно с него беше любимата му Радостина Павлова, преподавател по пеене и пиано, също незряща...

публикувано на 06.01.25 в 11:26
Бойко Ламбовски

Бойко Ламбовски: Може би на земния свят не му е съден да бъде божествен

Kак празниците осмислят живота ни , как ни свързват с традицията и ни дават сили да вървим напред. С поета Бойко Ламбовски разказваме за връзката между духовното и материалното , за литературата като прозорец към душата и как в творчеството можем да намерим утеха и вдъхновение. Бойко Ламбовски е поет, преводач и есеист, човек, който с думите си..

публикувано на 06.01.25 в 10:50

Актьорът Георги Ангелов: Когато нещо е направено със сърце и любов, зрителят го приема

"За всеки влак си има пътник, но когато нещо е истинско, когато е направено със сърце и любов, зрителят го приема ". Това каза пред БНР един от най-обичаните актьори в Плевен Георги Ангелов. "С годините театърът се е променял. Всяко поколение носи своето ново. Всяко поколение, което идва, носи новите изразни средства, новото виждане, но..

публикувано на 06.01.25 в 10:16

На 24 януари е премиерата на новия български игрален филм "Клас 90"

На 24 януари е премиерата на новия български игрален филм „Клас 90“. Наскоро излезе и трейлърът на лентата, в която участват все известни наши актьори.  Съученици, дипломирани от гимназията през 1990 г., празнуват годишнина от завършването си в малък хотел в планината.  Очакваният купон, на който да си спомнят младостта, за много от тях се..

публикувано на 05.01.25 в 07:49

Диригентът Георги Милтиядов изпраща успешна 2024 година

Музиката е неговият живот от четири годишен. Композитор, аранжор, пианист, певец, той е и един от най-известните диригенти днес у нас. Това е Георги Милтиядов , когото публиката винаги дълго аплодира на сцената. Всяка среща с неговото творчество е вълнуваща и се превръща в музикален празник.   През годините сме свикнали да го виждаме на..

публикувано на 05.01.25 в 06:42

Езиковата живопис в поезията на Христо Смирненски

Светла Тошева е литературовед, посветила много оригинална статията за поезията на Христо Смирненски. Заглавието е " Живописната палитра в поезията на Христо Смирненски" в седми том от " Известия н На Националния литературен музей". Гледната точка на госпожа Тошева, а и на други имена в литературата,цитирани от нея, е, че лириката на Смирненски се..

публикувано на 05.01.25 в 05:40
Маргарита Иванова и Гергана Хрисчева

Журналисти от различни медии с нов Сборник - "Око на времето"

Творчеството е проявата на висшето в човека, начинът му да предаде своето виждане за света, да го направи по-красив и да го сподели с другите. Затова и Маслоу в пирамидата на човешките потребности поставя творчеството като най-високото стъпало в нуждите на личността. Творчеството е различен начин да се свържеш с другите, да им покажеш част..

публикувано на 04.01.25 в 12:08