Дрънкане на ядрени оръжия от Русия, разбита терористична група в Гърция и обвинения за Тръмп белязаха седмицата

Нова карта от ядреното тесте изигра Русия през изминалата седмица. Владимир Путин обяви, че страната му ще разположи тактически ядрени оръжия в Беларус. Путин подчерта, че Съединените щати от години разполагат ядрени оръжия на територията на свои съюзници. В ефира на предаването “Москва, Кремъл, Путин” руският президент увери, че всички договорености между него и беларуския лидер Александър Лукашенко ще бъдат изпълнени. Путин уточни, че Русия е помогнала на Беларус да преоборудва 10 самолета, които вече могат да използват такъв тип оръжие и че е предала на съседната страна ракетен комплекс Искандер, който също може да бъде носител.

Няколко дни по-късно беларуският лидер Александър Лукашенко заяви, че е готов да приеме стратегическите ядрени оръжия от Русия. Няма да се спрем пред нищо, за да защитим нашите страни, нашите държави и нашите хора, каза Лукашенко в телевизионно обръщение към нацията.

Какви бяха реакциите....

Говорител на Алианса заяви, че Москва използва "опасна и безотговорна" ядрена реторика. Евросъюзът предупреди Беларус за опасност от допълнителни санкции. А външното министерство на Украйна поиска спешна среща на Съвета за сигурност на ООН по темата.

В позицията на украинското външно министерство се казва, че с тези свои намерения Русия подкопава основите на Договора за неразпространение на ядрените оръжия, архитектурата на ядреното разоръжаване и системата на международната сигурност като цяло.

Според Киев тези действия на Русия ще превърнат Беларус в заложник на Кремъл и това ще доведе до катастрофални последици за бъдещето на бившата съветска република.

А началникът на канцеларията на украинския президент Михайло Подоляк заяви, че Путин се страхува от загуба и затова прибягва до тактика на "сплашване".

А според украинския президент Володимир Зеленски плановете на Кремъл да разположи стратегически ядрени оръжия в Беларус показват неуспех на разговорите на Путин с китайския му колега Си Дзинпин.

През седмицата Владимир Путин утвърди новата външнополитическа концепция на Русия. Москва определя политиката на Вашингтон като главен източник на рискове не само за своята, но и за международната сигурност.

„Руската федерация възнамерява да даде приоритет на премахването на остатъците от господството на Съединените щати и други неприятелски страни в световната политика“, се казва в състоящия се от 42 страници документ.

"Никой не знае дали Путин няма да натисне ядреното копче".  Това каза в интервю за Би Би Си носителят на Нобелова награда за мир и главен редактор на "Новая газета" Дмитрий Муратов.

По повод на твърденията на Русия, че разполага с модерни уникални оръжия, които могат да унищожат всеки враг, Муратов отбелязва, че това е показателен пример как държавната пропаганда подготвя хората да мислят, че ядрената война не е нещо лошо.

Журналистът казва, че младото поколение е прекрасно и добре образовано. Близо един милион са напуснали страната, много от останалите са категорично против това, което се случва в Украйна.

За поредна седмица обобщаваме продължаващата руска офанзива срещу Украйна.

Вторият по големина град в страната Харков беше подложен на руски ракетен обстрел през седмицата. Според информациите са били използвани ракети С-300.

Нови сигнали за въздушна тревога имаше в Запорожие. А генералният щаб на украинската армия съобщи, че неговите войски са отблъснали няколко руски атаки, извършени по едно и също време, в различни точки на източния фронт.

400 дни война отбеляза украинският президент Володимир Зеленски в традиционното си видеообръщение и изрази увереност, че победата над руските нашественици е само въпрос на време.

Зеленски посети през седмицата град Буча, станал печално известен с масовите и брутални убийства на мирни граждани - сцени, потресли целия свят. Той бе там заедно с лидерите на четири страни от Централна и Източна Европа - Молдова, Хърватия, Словакия и Словения.

Година след освобождаването на Буча Киев смята, че над 1400 са мъртвите цивилни в града и района му по време на руската окупация. От тях жертвите само в град Буча са 637.

Хелзинки вече е на крачка от влизане в НАТО. Турция стана последната страна от Алианса, която ратифицира членството на Финландия във военния съюз. Това стана с единодушно гласуване на парламента в Анкара. Финландският президент Саули Нийнистьо благодари на 30-те страни членки на НАТО, че са подкрепили кандидатурата на страната. "Финландия ще бъде силен и способен съюзник, ангажиран със сигурността на Алианса", обеща той. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг приветства ратифицирането и заяви, че (цитирам) "това ще направи цялото семейство на НАТО по-силно и по-безопасно".

 Хелзинки и Стокхолм обявиха кандидатурите си заедно пез май миналата година - след десетилетия на военна необвързаност и като реакция на започнатата от Русия война срещу Украйна. 

Турция обаче поиска от Финландия и Швеция, в замяна на одобрение, да предприемат конкретни действия срещу смятаните за терористични организации - кюрдската въоръжена групировка ПКК и организацията ФЕТО на проповедника Фетхуллах Гюлен, сочен от Анкара за организатор на опита за преврат в Турция през 2016 г.

След подписан тристранен меморандум и серия от срещи, Швеция прие закон срещу тероризма миналия ноември. Новият закон, който влиза в сила на 1 юни, ще позволи на властите да преследват лица, които подкрепят терористични групи. По-рано този месец Турция обяви, че ще одобри присъединяването на Финландия в Алианса, тъй като страната е направила необходимото, но Швеция я чака още работа.

Гръцката полиция разби предполагаема терористична мрежа, подготвяла атентат с много жертви. Арестувани са двама от заподозрените терористи. Те са на 27 и 29 години и са пакистанци.

Според цитирана в местните медии информация, идваща от полицейски служители, двамата са получавали заповеди от други пакистански граждани в Иран. Целта е била израелски ресторант в центъра на Атина, в популярния туристически квартал Псири.

Задържаните са търсили са и включване на още лица, за да се предизвика паника и да се увеличи броят на жертвите, смятат органите на реда в южната ни съседка.

В списъка с евентуални цели фигурират още няколко обекта, информират от Държавната агенция за национална сигурност на Гърция, която е действала съвместно с полицията.

По късно външното министерство на Израел благодари на гръцките власти за ареста на предполагаемите терористи.

Доналд Тръмп стана първият в историята бивш американски президент с повдигнати криминални обвинения.

Той беше призован да се яви пред прокурор идната седмица, след като голямото жури в Манхатън му повдигна обвинение след разследване, че през 2016 г. е платил на порноактрисата Сторми Даниелс, за да си осигури мълчанието й. Голямото жури, часто от правната система на Съединените щати, е съставено от група граждани, които преди процеса изслушват доказателствата от прокурора, могат да се запознават се с тях и да изслушват свидетели. След това гласуват тайно дали смятат, че има достатъчно доказателства, за да бъде повдигнато обвинение.

Според американски медии експрезидентът е изправен пред повече от 30 обвинения, свързани с бизнес измами.

Всичко започва през 2016 г. когато Сторми Даниелс, чието истинско име е Стефани Клифърд, предлага да даде публичност на историята си за сексуалната си връзка с Тръмп през 2006 г., докато той е женен.

По това време - 2016 г. той е кандидат за президент, екипът му се заема с потушаване на скандала. Адвокатите на Даниелс и Тръмп постигат споразумение бившата порнозвезда да получи 130 хил. долара, за да мълчи. Парите са дадени от адваката на Тръмп - Майкъл Коен. Това не е престъпление, но когато Тръмп му възстановява парите, те са записани като "правни разходи", а фалшифицирането на счетоводни документи е наказателно престъпление в Ню Йорк. Очаква се Тръмп да се яви в съда, за да се изправи пред обвиненията и да пледира в Ню Йорк следващия вторник. Той отрича да е извършил нарушение и аферата, като казва, че обвинението е "политическо преследване". Президентът Джо Байдън отказа да коментира случая.

Агенция Ройтерс отбелязва, че обвиненията може да променят хода на предизборната надпревара. По-рано Тръмп каза, че ще продължи да се състезава за номинацията на Републиканската партия дори ако бъде обвинен в престъпление.

Британският крал Чарлз III направи първата си задгранична визита откакто седна на престола. Монархът посети Германия заедно с кралицата-консорт Камила.

Визитата е част от усилията за рестартиране и укрепване на международните отношения на Великобритания след Брекзит. Първата чуждестранна визита на Чарлз Трети трябваше да бъде във Франция, но беше отменена заради протестите срещу пенсионната реформа. Чарлз и Камила бяха посрещнати от германския президент Франк-Валтер Щайнмайер и съпругата му Елке Буденбендер пред Бранденбургската врата в сърцето на Берлин.

А по-късно в германския парламент Чарлз Трети се объна към депутатите, като започна речта си на немски език, след което продължи на английски под овациите на присъстващите. За първи път британски монарх изнася реч в Бундестага. В обръщението си към Бундестага Чарлз Трети изрази подкрепата си за Киев във войната в Украйна. Монархът засегна връзките между Великобритания и Германия в областта на културата, технологиите, дори и във футбола, като спомена победата на женския футболен отбор на Англия с 2-1 срещу Германия на Евро 2022.

По-рано Чарлз се срещна с германския канцлер Олаф Шолц. А след речта му в Бундестага той посети център за настаняване на украински бежнаци, разположен на бившето летище Тегел в Берлин. А Камила посети Komische Oper - един от трите оперни театри в германската столица. В последния ден от визитата им кралската двойка пътува до Хамбург с влак заедно с президента Франк-Валтер Щайнмайер, където участва в серия от събития.