Той гостува в България по покана на София Филм Фест. Новият му филм „Изпепеляващи дни“ бе част от балканския конкурс на фестивала.
Екин е наречен „турският Киану Рийвс“. Той е едно от най-популярните лица в турския шоубизнес. В социалните мрежи има над 1 милион последователи. Макар и професията на актьора да не е първият му избор, напълно неочаквано за Екин, той се оказва добър актьор.
"Това въобще не беше моя план. Беше план на някой друг за мен. Подготвях се за изпити в университета. Моя роднина ми дойде на гости. Не я познавах до тогава. Тя бе категорична, че трябва да стана актьор и да се преместя в Истанбул. Имаше познати сред звездите там. Известни актьори. Тя познаваше и хора в академия по актьорско майсторство, където да ме приемат. В първия момент не исках да ходя в Истанбул. Не харесвам града. Не си се представях и като актьор. Оказах се обаче в Истанбул.
И все още не харесвам града. Много хаотичен е. Няма никакви правила. Всъщност, има, но никой не ги спазва. Хората там правят каквото си решат, животът ми в тази атмосфера се оказа труден", сподели още актьорът.
Първата роля на Екин Коч е в сериал с фентъзи елементи. Макар и в началото да има затруднения, Екин бързо успява да тръгне по пътя на звездите.
"Започнах с главна роля в този сериал. Беше голямо предизвикателство за мен. Не се чувствах нервен, когато започнах, но имах много технически проблеми на снимачната площадка. Чудех се как трябва да застана на камерата. Екипът ти казва какво да правиш, но ти трябва време, за да се адаптираш. Гледах все встрани на камерата. Всички се чудеха защо го правя. Не знаех, трябваше ми време. След втория епизод разбрах какво се очаква от мен. След това нямах подобни проблеми".
Каква е ролята на музиката в живота на Екин Коч?
"Музиката е една от големите ми страсти. Винаги съм я обичал силно. В последните пет години се опитвам да развия тази си страст. Учих хармония, имах и повече практика. Научих се да композирам, взех и някои уроци. Вече имам и сертификати. Работих повече, бях по-сериозен. Свирех и с банди. Това, от което се притеснявам е, че музиката ми може да се превърне в бизнес. Не съм сигурен, че искам това да се случи. Всичко е свързано с пазара.
Ако искам да правя музика с приятели, трябва да осигуря и финансирането им. За да правиш пари ти трябват хора, които биха били готови да платят, за да те чуят. Имаш нужда и от място, където да правите концертите си. В един момент се оказваш част от бизнес организация. Това може да нарани честните ти чувства към музиката. В момента се опитвам да ги опазя. Искам музиката да си остане нещо много лично за мен. Да я правя така, както я разбирам. Не за публиката, а за себе си. И това е проблем", смята Коч.
"Не познавам шоубизнесът в другите страни, не мога да сравнявам. Предполагам, че не е по-различно от всеки друг подобен сектор. Продаваш имиджа си. Таланта си. Дори и личният си живот. Правиш това, за да увеличиш капитала и престижа си".

В България, Екин Коч е най-известен с ролята си на султан Ахмед във сериала „Великолепният век: Кьосем“.
"Беше международна продукция. Отне години. Не помня вече колко сезона. Беше голям опит за мен. Бях много млад, когато станах част от сериала. Трудностите идваха от това че графикът ни бе много натоварен. Особено моят и на главната актриса Берен Саат. Работихме усилено, прекарвахме страхотно. Особено през първите шест месеца. Смеехме се много. Взел съм си от проекта само хубави спомени.
Вървяхме, облечени в тези исторически костюми. Определено не бяхме себе си. Все пак живеем в модерни времена. Беше интересно да се види как хора в старинни дрехи използват някоя съвременна технология. Пушехме в много смешни пози. Имам една много забавна снимка. Аз, облечен в костюм на падишах, носещ тъмно червени очила, с цигара в устата. Сякаш бях някоя рок звезда", спомня си Екин Коч.
Както Великолепният век, така и много други турски сериали събират пред екраните ентусиазирани зрители не само в България, но и по света. Защо?
"Често ме питат, нямам никаква представа. Наистина – не знам. Ако разберете – кажете ми, смее се той.
В България Екин Коч представи филма „Изпепеляващи дни“. Копродукцията между Турция – Франция – Германия – Нидерландия – Гърция – Хърватия, разказва историята на млад прокурор, замесен в политически скандали.
"Историята на „Изпепеляващи дни“ проследява един прокурор, който се мести в нов град. Той започва неравна битка с корупцията там. Минава през доста затруднения. Аз играя журналист. Ние сме на страната на опозицията. Опитваме да се преборим с тамошните власти.
Ролята е създадена по начин, по който много трудно можеш да я представиш за реалистична. Героят ми се появява изневиделица някъде. Той ти говори от много близо. Понякога си мислиш – никой не би се държал по този начин. Режисьорът ми ни каза, че не е важно филмът да е реалистичен. Когато напрежението в дадена сцена трябва да се покачи, героят ми трябваше да се приближава до човека, с когото разговаря. Моето предизвикателство бе да намеря баланс между начина по който се държи героя ми и начинът по който комуникираме в ежедневието си. Исках героят ми да е истински. Да е личност. Не просто елемент от историята. Той е част от града. Исках да намеря баланса между това да бъда естествен, но и непредсказуем и мистериозен. Да представя историята по начина, по който режисьорът ми пожела.
„Изпепеляващи дни“ е филм, който ни подсеща, че, понякога, трябва да търсим отговори от властите и да ги държим отговорни за бездействието им, смята актьорът и добавя:
"Мисля, че това важи за всяка страна, която има проблеми с властта. Независимо дали става въпрос за властта в културата, в семейството или в правителството, или историята на страната. Всичко се върти около проблемите с властта. Мисля, че филмът е точно за това".

Стигаме и до въпросът за съвременните лидери. Онези, които диктуват поощренията и наказанията:
"Имаме нужда от лидери, които не се държат отчаяно за позицията си. От лидери, които, когато времето дойде, са готови да предадат поста си на някой друг.
Като част от обществото те трябва да са готови да припознаят нов човек като техен наследник. И да му дадат шанс. Не говоря само за Турция. Но и за много други авторитарни страни. Където хората виждат един и същи човек от телевизорите си. Където, на националния им празник, се появява онзи, който ги управлява повече от 10 – 15 години. Това е цяло поколение. Някои млади хора не са виждали никой друг. Като например Турция. В същата позиция са и много подобни държави", изтъкна още пред БНР турският актьор.
И по темата за времето след разрушителните земетресения в Турция и Сирия, Екин Коч сподели:
"Разбира се, хората се обединиха след земетресението. Има обаче и толкова много тъжни събития около това. Групи от престъпници се възползват от ситуацията и плячкосват руините. Това ни показа и колко силна е корупцията в страната ни. Може би в последните 20 – 30 години. Почти всички нови сгради се срутиха. Разбрах, че никой не се е интересувал за живота на хората. Никой. Може би по това време са били построени и хубави сгради. Имало е и хора, които са си свършили работата. Оценяваме го. По-важното е обаче, че множеството са взели пари и не са проследили стандартите за един качествен строеж. Това погуби толкова много хора.
Какво би пожелал на света Екин Коч?
"Иска ми се да имаме повече свободи. И да ги оценяваме!"
Още по темата в звуковия файл.

Книгите му са преведени на повече от 50 езика. Продадени са в над 60 милионен тираж. Ю Несбьо е известен като "Краля на скандинавския ноар" . Негова емблема в криминалния жанр е инспектор Хари Хуле, а в България писателят дойде, за да представи романа си "Кръвни връзки". Продължение на успешното заглавие "Кралството", новата книга..
Отваряме страница, в която думите са преживени . Страница, през която ще се опитаме да навлезем в един свят, където поезията е житейската съдба е изстрадана и осветена отвътре. Гост на БНР е Надя Попова - поетеса със силен вътрешен глас, преводач с изключителен усет към нюанса, редактор, който десетилетия пази и пренася литературната памет . Един..
Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..
В рубриката " Горещи сърца" ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал", казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..
През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг. След смъртта на княз Александър I..
В "Нощен Хоризонт" ви срещаме с изявения български джаз музикант Тодор Стефанов . Той е завършил Кралската консерватория в Брюксел - специалност "Поп и джаз музика". От 23 години гради музикална кариера в Белгия - свири в клубове, участва в джаз фестивали, композира и преподава музика в British School в Брюксел. "За тези, които..
В рубриката „Горещи сърца“ гостува Жулиета Нелова, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите. Някога журналист, сега тя е помощник-частен съдебен изпълнител. Обрати бележат професионалния и житейския път на 60-годишната жена. Тя започва да работи като журналист в местен вестник във Враца в началото на 90-те години. Идва в родния град на..
Борбата е кой да контролира администрацията! Новата структура на Столичната община ще се обсъжда в комисии Така архитект Васил Василев,..
В професионалната общност на юристите има едно разбиране за това, че системата е подчинена. За съжаление професионалната общност няма енергията и..
Документът за мирното споразумение за спиране на войната в Украйна няма да бъде подписан в настоящата редакция, сподели в интервю пред БНР доц...