Проф. Дънкан Мороу: Все повече хора говорят за обединена Ирландия, отколкото преди референдума за Брекзит

Ангажирани са и двете страни в конфликта. Тези, които са за обединение на Ирландия, са предимно католици и се наричат Ирландска републиканска армия. Срещу тях въоръжени групировки организират онези, предимно протестанти, които са за оставане на Северна Ирландия в Обединеното кралство. По време на безредиците са убити повече от 3500 души. Голям контингент британски войници е разположен в провинцията.

За мнозина все още е трудно обяснимо как в Страстната седмица преди 25 години заклетите врагове юнионисти и републиканци загърбиха страстната си вражда със съдействието на правителствата в Лондон и в Дъблин, както и на американския президент Бил Клинтън.

На този съдбовен 10 април в Стормонт, Белфаст, лидерът на Шин Фейн - политическото крило на Ирландската републиканска армия, заявява:

"Шин Фейн има визия за бъдещето - Ирландия, свободна от разделение и конфликт, с общество, в което всички граждани са равни и в което всички да живеят заедно в мир. Вярваме, че можем да го постигнем докато сме живи."

"С това споразумение смятаме, че лекуваме раните в обществото ни и че осигуряваме взаимно уважение на различните ни традиции. И че така полагаме основите на здрава и енергична демокрация, която да замени стагнацията, разочарованието и безсилието от последните три десетилетия. Вярвам, че народът на Северна Ирландия ще оползотвори този шанс и ще загърби насилието и омразата", изтъква лидерът на Ълстърската юнионистка партия Дейвид Тримбъл.

В споразумението има един много съществен момент за запазването на мира: бъдещото управление на провинцията да се гради на основата на равнопоставеност и подялба на властта между основните политически играчи.

Бившият британски премиер Тони Блеър, който навремето допринесе за постигане на споразумението, заяви тази седмица, че то си остава пример за решаване на наглед нерешими проблеми. Но макар и в Северна Ирландия вече да не се говори за междуобщностно насилие и безредици, провинцията посреща годишнината с увеличено ниво на заплаха от тероризъм по препоръка на МИ-5.

Темата коментира за БНР с проф. Дънкан Мороу от Ълстърския университет в Белфаст:

Професор Мороу, Северна Ирландия е доста сложен казус, но дали бихте могли в две изречения да обобщите какво представлява Спорзумението от Разпети петък и как беше постигнато то?

"Споразумението от Разпети петък беше постигнато след дълги преговори, които отнеха доста години, и по принцип е договореност да се сложи край на насилието и опит да бъде създадена политическа система, която да доведе до повече стабилност в Северна Ирландия. Това е много важен момент в северноирландската история, защото за първи път става дума за споразумение, постигнато между партиите в самата провинция."

И ето, че се случи Брекзит и напреженето между юнионисти и републиканци отново се засили...

"Големият политически въпрос тук е дали Северна Ирландия да принадлежи на Великобритания или на Ирландия. Така че въпросът с границата винаги е бил много чувствителен. Споразумението от Разпети петък решава проблема с границата с постановката "ние сме в Обединеното кралство, но имаме много близки отношения с Ирландия". И докато бяхме в Европейския съюз беше много лесно, защото имаше отворени граници и мащабно сътрудничество. Брекзит обаче създаде коренно различна атмосфера. Великобритания и Ирландия станаха преговарящи партньори, на моменти имаше високо напрежение в преговорите, границата отново се превърна в голям проблем и доведе до голям хаос в сегашната северноирландска политика."

Знаем, че Северна Ирландия има дълга история на тероризъм и насилие. Миналата седмица нивото на заплаха от тероризъм в провинцията беше увеличено от "значително" на "сериозно" по препоръка на вътрешното разузнаване. Това последва опит за убийство на висш следовател, занимаващ се с дела за тероризъм, за което отговорност пое полувоенизираната групировка "Нова ИРА", но това едва ли е единствената причина?

"Не, не е. Мисля, че има голямо напрежение в северноирландското общество, което се наблюдава вече доста години. Освен заплахите от "Новата ИРА", има и усещане за поляризиране в политиката, каквото нямаше преди. От друга страна трябва да кажа, че споразумението между Обединеното кралство и Европейския съюз също създаде нова атмосфера, защото много от хората, ангажирани в икономиката - бизнесмените и производителите - са доволни от него, така че е много по-трудно за онези, които са против, да продължават да се противопоставят на споразумението. Една от трудностите е, че нашата политическа система не функционира. Парламентът не заседава, не се вземат големи решения, защото една от групите - тази на юнионистите - бойкотира парламента. Големият въпрос е колко дълго ще продължава това преди да се нормализират нещата. Определено нивото на напрежение остава високо, особено сред юнионистката общност - тези, които искат да останем в Обединеното кралство."

Какво знаем за групировки като "Нова ИРА". Има ли и други активни полувоенизирани групировки?

"В Северна Ирландия отдавна имаме такива групировки и банди, които действат с оръжия и заемат политически позиции. Навремето голямата Ирландска републиканска армия понякога действаше по този начин, но се отказа преди 15 години. Части от нея се отцепиха и създадоха нови групи и този процес продължава и до днес в някои райони.

От протестантска страна - юнионистите и пробританската общност - също има групировки, които действат по същия начин. Има такива групировки, които са активни сред общностите и често упражняват престъпна дейност, за да могат да продължат да съществуват. Не сме постигнали голям напредък в премахването на тези групировки, както бихме желали, което означава, че те могат да се върнат в играта по всяко време."

Споменахте вече за кризата с подяблата на властта в провинцията. Демократичната юнионистка партия продължава да се противопоставя на Протокола за Северна Ирландия, уреждащ търговията след Брекзит, и подобрения му вариант, известен сега като "Рамката от Уиндзор". Какви са шансовете Стормонт, мястото където беше подписано Споразумението от Разпети петък, отново да заработи?

"Мисля, че има един голям въпрос. Първо, до момента юнонистите казват, че няма да участват в работата на Стормонт, докато не получат каквото искат. Сега имаме "Рамката от Уиндзор". Част от юнионистите обаче продължават да са против нея и продължаваме да нямаме нов парламент. Но нуждата да се вземат управленски решения става все по-наложителна и в крайна сметка трябва да се вземат решения. Не знаем обаче какво ще предпочетат юнионистите.

Възможните решения са три. Едното е юнионистите да решат да се върнат в правителството и то да заработи. Другото е британското правителство да реши да вземе нещата в свои ръце с налагане на пряко управление от Лондон. И третото е британското правителство да реформира конституционната система, така че да няма изискване всяка партия да бъде представена в правителството в Белфаст и да се промени изобщо начинът, по който функционира Северна Ирландия. До този момент обаче няма нищо сигурно и британското правителство не е предприело никакви действия, така че чакаме."

Виждаме как в Шотландия като че ли каузата за независимост бележи отстъпление, поне това показват последните проучвания на общественото мнение за подкрепата за независимост. Как стои в Северна Ирландия въпросът с евентуално обединение с Република Ирландия?

"Към момента продължава да има достатъчно голямо мнозинство за оставане в Обединеното кралство. Но групата на юнионистите всъщност се състои от две отделни групи. Едната е много отдадена на съюза в кралството и напълно се идентифицира с него. Те са тези, които отхвърлят "Рамката от Уиндзор". Другата група е от по-умерени хора, на които не им допада много нестабилността, и заради Брекзит все повече се отдалечават от твърдолинейните юнионисти. Не е сигурно в дългосрочен план дали тези хора биха продължили да гласуват за Обединеното кралство, но към този момент повечето смятат, че референдум за обединение на Ирландия би бил дестабилизиращ. Със сигурност обаче се усеща промяна в нагласите, защото все повече хора говорят за обединена Ирландия, отколкото преди референдума за Брекзит."

От 11 април започва четиридневно посещение на американския президент Джо Байдън (горд с ирландските си корени), в Северна Ирландия и Република Ирландия именно по повод 25-ата годишнина от Белфасткото споразумение. Поне 22-ма американски президенти имат ирландски корени, а преобладаващата част от тях са свързани точно със Северна Ирландия и най-вече с графство Антрим. Тук попадат имена като Андрю Джаксън, Андрю Джонсън, Гроувър Кливланд, Теодор Рузвелт, Ричард Никсън и Джими Картър - всички те имат връзки със северноирландското графство. В дългия "ирландски списък" са и други големи имена като Уудроу Уилсън, Хари Труман, Джон Кенеди, Роналд Рейгън, Джордж Буш-старши и Джордж Буш-младши, Бил Клинтън и Барак Обама.