Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Срина ли се българският пазар заради вноса на украинско зърно?

Снимка: Алами/Ройтерс

На 22 юли 2022 г. ООН и Турция сключиха споразумение за откриване на безопасен морски хуманитарен коридор в Черно море. Чрез Черноморската инициатива за зърното около 800 кораба, пълни със зърно и други хранителни продукти, са напуснали три украински пристанища. Към март тази година са изнесени над 23 милиона тона зърно и други хранителни продукти, сочат данните на Съвета на Европейския съюз.

Почти 49% от товара са били царевица, делът на пшеницата е 28%, а на слънчогледовите продукти – 11%. Зърното основно е било за развиващите се страни, сочат данните на Съвместния координационен център на Черноморската инициатива за зърното.

Вносът на украинско зърно в България доведе до рязък спад в цените на пшеницата, царевицата и слънчогледа и българската продукция не може да бъде реализирана, казват българските зърнопроизводители, които излязоха на протести. 

Твърдение: Украинският внос на зърно срина българския пазар

Цените паднаха драстично, няма пазар за продукцията ни, коментираха протестиращите през март зърнопроизводители.

"Влиза украинската стока, ние не сме против тях. Трябваше да има коридор, а тя остава в България."

"В момента изкупната цена на продукцията ни е около 40% под себестойност. Измерено в слънчогледа, можем да говорим за загуби от около 800 милиона лева. В България за година се произвеждат около два милиона тона слънчоглед. Не повече от 5-10% от него е реализирано до момента."

По данни на системата за агропазарна информация, поддържана на сайта на Министерството на земеделието, преди украинския внос на пшеница средната цена на зърното у нас през миналата година е била от 515 лева за тон през януари до 705 лева за тон през юни. След това цените отново тръгват надолу и през октомври достигат 630 лева/тон, а през ноември – 644 лева/тон и през декември отново има спад до 570 лв./тон. (виж тук )

При маслодайния слънчоглед най-високата постигната цена е 1713 лева/тон през април миналата година, при начало на годината с ниво от 1117 лева/тон. Сривът след украинския внос в цената е през юли – 994 лв./тон, следват месеци с колебания и годината завършва със средна цена от 980 лева за тон слънчоглед (виж тук ).

При царевицата тенденцията е аналогична. Най-високата цена е през май – 624 лв./тон и до края на годината пада до 544 лв./тон (виж тук).

"Обезпокоителни са количествата зърно, съхранявани в складовете на територията на страната без възможност за реализация и липса на търговия", посочва в отговора си до БНР от 4 април тази година по Закона за достъп до обществената информация земеделският министър Явор Гечев (виж тук).

Пред протестиращите зърнопроизводители край Горна Студена на 21 март министър Гечев заяви:

"Половината от слънчогледа, който влезе в Европа, е в България. Не го казвам за оправдание, а напротив – защото Европейската комисия трябва да разбере, че солидарността е цялостна, тя не е поотделна. Твърдя, че държавите, които са по-близко до Украйна, до конфликта, плащат много по-висока цена". 

Данните от Съвместния координационен център на Черноморската инициатива за зърното към 4 април сочат, че общият украински внос на зърно е близо 26 милиона и 900 хиляди тона, като България е приела като крайна дестинация 68 800 тона, Румъния – 685 000 тона, Гърция – 156 000 тона (виж тук).

Данните на Агенция "Митници" и на Националния статистически институт, предоставени на БНР по Закона за достъп до обществената информация, показват, че най-голям е натискът от безмитния украински внос на зърно върху българския пазар при пшеницата. За първите три месеца на тази година украинската пшеница, внесена у нас, е 470 900 тона, което е 24 пъти повече от цялата минала година. При слънчогледа сме внесли 149 722 тона зърно, което е 16% от вноса за цялата минала година. Данните за царевицата показват, че тазгодишното количество на украинския внос е 2372 тона и представлява 14 на сто от количествата за миналата година украинска царевица у нас. 

След Черноморската инициатива за зърното българската държава е реализирала само една сделка за изкупуване на българско зърно, което може да се тълкува като подкрепа за българските зърнопроизводители. 

Предоставените по ЗДОИ данни от Държавната комисия по стоковите борси и тържища (виж тук) сочат, че за миналата година на Софийската стокова борса е сключен един борсов договор за доставка на хлебна пшеница. Той е бил на 5 октомври за 15 031 тона с цена от 719,50 лева за тон. Купувач е Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". Сделката е за 10,8 милиона лева.

Тази цена е значително над средната пазарна цена за октомври, когато пшеницата у нас се е търгувала за 630 лева за тон, сочат данните от Системата за агропазарна информация на Министерството на земеделието. 

Изкупната цена на пшеницата спада и към средата на март е 483,50 лв./тон, при средна цена от 605,40 лв./тон за същия месец на 2022 г.

Продължаваме да внасяме украински слънчоглед. Цената пада и средната за месец март е 885,00 лв./тон, като за същия месец на 2022 г. е била на ниво от 1662,00 лв./тон (вижте данните от Министерството на земеделието тук, и тук, и тук).

Заключение

Твърдението, че украинският внос на зърно у нас срина пазара, е ВЯРНО. Цените на царевицата, слънчогледа и пшеницата са по-ниски от месеците преди Черноморската инициатива за зърното, увеличени са и количествата на нереализираната българска продукция

--------------------

Този материал е изготвен по проекта "Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда" (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация "Калуст Гулбенкян" (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Роботите стават все по-достъпни в българската икономика

Роботиката представлява голяма планина, която участниците се учат да изкачват заедно . По време на това изкачване те учат много за екипната работа, за реалния свят – как когато свържем две жички, напишем малко код и натиснем един бутон, виждаме как това, което сме направили, може да помогне на останалите около нас. Това обясни в интервю за..

публикувано на 27.09.24 в 11:32

Румяна Киризиева: В по-малките населени места са по-отворени към спорта

Последният петък на септември е Европейски ден на спорта в училище. Идеята е да се съчетаят физическа активност и забавление . Това е десето, юбилейно издание на кампанията у нас, в която се включват все повече училища и спортни клубове, отбеляза пред БНР  Румяна Киризиева от пловдивското сдружение "Бъди активен". По техни данни близо 800..

публикувано на 27.09.24 в 11:00
Петко Стоев

Петко Стоев за ролята на технологиите в съвременния свят

За ролята на технологиите в съвременния свят има много какво да се каже. Те стават все по-важна част от нашето ежедневие.  "В момента технологиите се развиват като симбиоза между човека и иновацията , защото винаги целта е технологията да помага на човека да се справя по-добре, да работи по-комфортно, по-удобно, каза за "Нощен Хоризонт"..

публикувано на 26.09.24 в 15:11
 Владислав Николов

На 28 септември във Варна ще се проведе 11-то събитие за събиране на капачки

"Ние никога не сме си мислили, че ще превземем по такъм сърцат начин хората, идеята ни беше да направим нещо от себе си, което да бъде чисто, същевременно полезно, каза за БНР Владислав Николов, създателят на първата в България благотворителна кампания за събиране на капачки в помощ на недоносени бебета "Аз Вярвам и Помагам" .  Всичко започва през..

публикувано на 26.09.24 в 11:45

Студенти от Стопанския факултет на СУ, доброволци и общинари обновиха подлеза на спирка „жк. Изток“

Мръсен, тъмен и издраскан, сборно място на футболни агитки – така доскоро е изглеждал подлеза под бул. "Цариградско шосе" в близост до кръговото на четвърти километър. Случайни минувачи разказват, че подлезът от години е оставен без поддръжка. „Беше ужасно мръсен, всичко беше нарисувано“, каза случен минувач. „Не съм минавала много често..

публикувано на 25.09.24 в 12:02
Ели Маринова

Ели Маринова за суеверията български и мъченичеството на Йоан Кръстител

Искаме или не, есента ще напомня все повече за себе си и нощите ще стават студени . С идването на новия месец ще дойде и края на отпуските и ще трябва да се върнем отново в познатия ритъм. Есента е хубаво време, прибират се плодовете, прави се вино. Подготвя се къщата за по-хладните и къси дни. Това е времето на приказките, на митовете,..

публикувано на 25.09.24 в 11:00

Асаф Кенан е създал електронно приложение, което ограничава ползването на мобилни телефони

В Европа в много държави е забранено ползването на телефон в училище. В Израел възразяват срещу толкова категорична забрана. Преди войната дори имаше ученически демонстрации. На тях средношколците искаха изцяло смяна на концепцията за образование. Смятаха, че е отминало времето, когато учителят по хуманитарни науки да запознава възпитаниците..

публикувано на 22.09.24 в 10:33