"Енергийните ни източници трябва да са климатично неутрални. Искаме сами да си произвеждаме електричеството и да не сме зависими от внос на ток. Отдавна сме взели решение, до 2050 година да преминем изцяло към възобновяеми енергийни източници. След ужасната авария във Фукушима трябваше да преосмислим ролята на атомната енергия и затова решихме да се откажем от нея до края на 2022 година. Това е огромно предизвикателство за Германия. Но същевременно отваря огромни възможности за бъдещите поколения. Ние сме първата голяма индустриална страна, която поставя началото на новото хилядолетие на възобновяемите енергийни източници."
Когато през 2011 Меркел гордо изпраща в историята ядрената енергетика, не е подозирала, че Русия ще нападне Украйна, че войната ще принуди Запада да преосмисли енергийната си политика и че зеленият преход отново ще бъде поставен под въпрос.
Темата за отказа на Германия от ядрената енергетика коментира за БНР проф. Фолкер Квашнинг от Техническия университет в Берлин.
"Няма връщане назад - това е невъзможно както от правна гледна точка, така и чисто технически. Решението за закриването на ядрените централи е на повече от 10 години. Имаше достатъчно време да се подготви извеждането им от експлоатация. Не са провеждани повече инспекции и ремонти. Не е купувано ядрено гориво."
Темата с отказа от ядрените реактори занимаваше Германия месеци наред. Извеждането от експлоатация беше забавено с три месеца след обявения от Меркел краен срок 31-ви декември 2022 година. А след като в неделя последните три реактора спряха работа, министър-председателят на Бавария Маркус Зьодер - отявлен критик на това решение, заяви, че иска да запази спрения реактор "Изар 2" в Бавария. Зьодер не знае ли, че няма връщане назад?
"В Бавария тази есен има избори. Енергийната криза и покачващите се цени на тока разтревожи хората. Това е разбираемо. И Зьодер използва тези страхове за предизборната си кампания. Така че за мен неговият призив не е нищо друго освен популизъм по време на избори. Извеждането от експлоатация на трите ядрени блока приключи без особени проблеми за енергийния пазар на Германия. Цените на борсата почти не помръднаха. Ако някой изобщо беше допускал възможността централите да продължат да работят, трябваше да се извършат инспекции, модернизации, да се достави ядрено гориво и т.н. Всичко това би отнело няколко години, така че за мен връщането към ядрената енергетика в обозримо бъдеще е изключено. Освен това Германия залага много на възобновяемите енергийни източници и ако запазим сегашното темпо, след 2-3 години няма да има смисъл от атомни електроцентрали."
Въпреки това, разбирате ли критиците на това решение, които казват, че насред енергийна криза и затруднения на индустрията да замени евтиния руски газ не е най-подходящият момент да закриеш работещи реактори?
"Както казах - борсовите цени на електроенергията почти не реагираха, така че не виждам проблем. Освен това делът на тока от ядрените електроцентрали в енергийния микс на Германия с годините беше сведен до минимум, до около 6 процента, така че не очаквам затруднения. А и електроенергията е само част от енергията, която захранва индустрията. По-скоро смятам, че Германия трябва да реши проблема с твърдите горива, защото техният дял в енергийния микс все още е прекалено голям - общо 80 процента за въглища, газ и петрол. Това е предизвикателството и съвсем няма да лесно."
Как напредва изграждането на нови ВЕИ мощности?
"В Германия сме склонни да правим нещата излишно сложни. Близо 10 години отнема завършването на процеса от планирането до построяването и въвеждането в експлоатация на един вятърен парк. Само разрешителното за строеж се бави с години. Причината са сложните законови ограничения заради притесненията на хората от изграждането на ветрогенератори в близост до населени места, което пък политиците използват като параван и не улесняват мудните разрешителни процедури. В този смисъл Маркус Зьодер, за когото стана дума, е типичен пример.
Преди десетина години предишното правителство на практика замрази изграждането на нови мощности. Например в експлоатация бяха въведени близо 80 процента по-малко фотоволтаици. Сега липсата на тези мощности се усеща много болезнено. Сегашната управляваща коалиция се опитва да ускори темпото. Заместването на ядрените централи няма да отнеме много време, най-много една година. Проблемът са въглищните централи, както и потреблението на природен газ, който е скъп. Плановете са, до 2030 година делът на възобновяемите източници в енергийния микс да достигне 80 процента."
Смята се, проф. Квашнинг, че вятърни паркове трябва да се изграждат на север, а фотоволтаици - на юг. Това обаче изисква гъста преносна мрежа, нали така?
"И в южна Германия има смисъл да се строят вятърни генератори, просто в по-високите части. Освен това, ако ограничим добива на вятърна енергия само до северна Германия, а строим фотоволтаици само на юг, ще трябва да изградим много гъста преносна мрежа в цялата страна, което на практика е невъзможно. Затова мощностите трябва да са разпределени из цяла Германия."
Какви други алтернативи има електроенергията от спрените ядрени блокове? Някои казват, че водородът е бъдещето. Все по-често се обсъжда газифицирането на въглищните централи с опция да ползват в бъдеще и водород за производство на ток.
"Водородните централи безспорно са алтернатива, но основно като заместител на вятърната и слънчевата енергия, защото все още са прекалено скъпи. Дори Германия не може да си позволи да замести природния газ с водород за производството на електроенергия. В момента това е възможно само за кратки периоди, когато вятърните и соларните паркове не могат да произведат достатъчно ток."
Говорим за спрените ядрени реактори, но в обозримо бъдеще, до 2030 година, Германия иска да спре и въглищните централи. В същото време потреблението на електроенергия расте - домакинства преминават на термопомпи, електроавтомобилите заместват двигателите с вътрешно горене, индустрията трябва да се откаже от твърдите горива. Няма ли да се стигне до затруднения, проф. Квашнинг?
"В момента около половината от потреблението на електроенергия в Германия идва от възобновяемите енергоизточници. Но не така добре стоят нещата при топлинната енергия или при използваните горива в транспорта. Ако Германия иска да спази срока 2030 година трябва сериозно да увеличи темпото при изграждането на нови мощности.
Ако обаче политическият натиск срещу възобновяемите енергоизточници по примера на Бавария расте, Германия ще се сблъска със сериозни трудности. Дори индустрията зове политиците да ускорят темпото на енергийния преход. Икономическият министър Роберт Хабек от Зелените си е поставил за цел да увеличи броя на новите мощности четири пъти за една година. Според мен тази цел е реалистична, но само ако не губим повече време."
Високи температури, суша, топене на ледниците - миналата година е била година на тревожните рекорди за климата на Европа. Лятото на 2022 е било най-горещото откакто се води статистика. Последните данни на Службата на ЕС за изменение на климата "Коперник" сочат, че миналата година е била с градус и половина по-топла от средната температура в периода между 1990 и 2020 година. А само за последните пет години средната температура се е покачила с над два градуса в сравнение с прединдустриалния период. Енергийният преход е отговорът на Европа на тази тревожна тенденция. Какво е значението на отказа на Германия от атомните електроцентрали за постигането на климатичните цели, проф. Квашнинг?
"Тъй като Германия сведе до минимум дела на ядрените централи в енергийния микс, спирането на последните три блока няма кой знае какво значение за климата. Или с други думи - за да изпълни Германия климатичните цели, трябва да намали дела на въглищата и газа."
В Румъния предстои триседмичен изборен маратон – президентски и парламентарни избори. Новината за пълноправното членство на Румъния в Шенген е чудесен предизборен кампаниен подарък за румънския премиер Марчел Чолаку - главно действащо лице в преговорите и с австрийците, и с унгарците, които са начело на европредседателството. Това каза..
На 11 ноември само бързата и адекватна реакция на шофьор на училищен автобус предотврати тежка трагедия с 19 деца в Свищовско. В следобедните часове тир с румънска регистрация, движещ се с несъобразена скорост, навлезе в насрещното платно на завой в село Вардим и секунди го деляха от челен сблъсък с ученическия автобус. Шофьорът на ученическия..
Над 100 000 деца и възрастни у нас имат затруднения в говора и комуникацията . Това са хора с ДЦП, аутизъм, афазии, деменция, интелектуални затруднения и други състояния. Допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) помага на хиляди невербални хора по света да общуват и да се развиват. "Темата е много важна. Тя касае много хора, които..
Семейство Галина Герасимова и Андрей Грива разказват за ерата на Водолея - за човека между технологичния напредък и непреходните човешки ценности . Тя е историк, богослов, режисьор и издател, а той е музикант и лектор по теми за живота и словото на Учителя Петър Дънов. И двамата са изкушени от астрологията и имат много познания в..
Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..
От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..
Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги. С въвеждането на системата ще има..
Тежки обвинение към посланика на България в Украйна - Николай Ненчев, е отправила бившата вече служителка в мисията - преводачката Олга Хвостенко. В..
Кълнях се, че ние ще сме различни от другите партии, а се оказа, че на някои нива - вземане на решения, нарочване на тези, които не са съгласни - не е..
Живеем в свят, в който не физическото оцеляване е на преден план, а емоционалното . Това заяви пред БНР д-р Ирина Лазарова, председател на Българската..
Разкъсана облачност