Проф. Фолкер Квашнинг: Връщането на Германия към ядрената енергетика в обозримо бъдеще е изключено

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Весела Владкова с проф. Фолкер Квашнинг

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Енергийните ни източници трябва да са климатично неутрални. Искаме сами да си произвеждаме електричеството и да не сме зависими от внос на ток. Отдавна сме взели решение, до 2050 година да преминем изцяло към възобновяеми енергийни източници. След ужасната авария във Фукушима трябваше да преосмислим ролята на атомната енергия и затова решихме да се откажем от нея до края на 2022 година. Това е огромно предизвикателство за Германия. Но същевременно отваря огромни възможности за бъдещите поколения. Ние сме първата голяма индустриална страна, която поставя началото на новото хилядолетие на възобновяемите енергийни източници."

Когато през 2011 Меркел гордо изпраща в историята ядрената енергетика, не е подозирала, че Русия ще нападне Украйна, че войната ще принуди Запада да преосмисли енергийната си политика и че зеленият преход отново ще бъде поставен под въпрос.

• Германия се раздели с ядрената енергетика

• Германия изключва последните си три атомни централи

Темата за отказа на Германия от ядрената енергетика коментира за БНР проф. Фолкер Квашнинг от Техническия университет в Берлин.

Германия изпраща ядрената си енергетика в историята Снимка: ЕПА/БГНЕС

"Няма връщане назад - това е невъзможно както от правна гледна точка, така и чисто технически. Решението за закриването на ядрените централи е на повече от 10 години. Имаше достатъчно време да се подготви извеждането им от експлоатация. Не са провеждани повече инспекции и ремонти. Не е купувано ядрено гориво." 

Темата с отказа от ядрените реактори занимаваше Германия месеци наред. Извеждането от експлоатация беше забавено с три месеца след обявения от Меркел краен срок 31-ви декември 2022 година. А след като в неделя последните три реактора спряха работа, министър-председателят на Бавария Маркус Зьодер - отявлен критик на това решение, заяви, че иска да запази спрения реактор "Изар 2" в Бавария. Зьодер не знае ли, че няма връщане назад?

"В Бавария тази есен има избори. Енергийната криза и покачващите се цени на тока разтревожи хората. Това е разбираемо. И Зьодер използва тези страхове за предизборната си кампания. Така че за мен неговият призив не е нищо друго освен популизъм по време на избори. Извеждането от експлоатация на трите ядрени блока приключи без особени проблеми за енергийния пазар на Германия. Цените на борсата почти не помръднаха. Ако някой изобщо беше допускал възможността централите да продължат да работят, трябваше да се извършат инспекции, модернизации, да се достави ядрено гориво и т.н. Всичко това би отнело няколко години, така че за мен връщането към ядрената енергетика в обозримо бъдеще е изключено. Освен това Германия залага много на възобновяемите енергийни източници и ако запазим сегашното темпо, след 2-3 години няма да има смисъл от атомни електроцентрали."

• Проф. Уве Юн: Въпреки войната в Украйна, климатът остава водеща тема за германците

Въпреки това, разбирате ли критиците на това решение, които казват, че насред енергийна криза и затруднения на индустрията да замени евтиния руски газ не е най-подходящият момент да закриеш работещи реактори?

"Както казах - борсовите цени на електроенергията почти не реагираха, така че не виждам проблем. Освен това делът на тока от ядрените електроцентрали в енергийния микс на Германия с годините беше сведен до минимум, до около 6 процента, така че не очаквам затруднения. А и електроенергията е само част от енергията, която захранва индустрията. По-скоро смятам, че Германия трябва да реши проблема с твърдите горива, защото техният дял в енергийния микс все още е прекалено голям - общо 80 процента за въглища, газ и петрол. Това е предизвикателството и съвсем няма да лесно."

По време на резкия скок на цените на енергоизточниците заради недостиг на енергия в Германия бяха реактивирани въглищни мощности Снимка: ЕПА/БГНЕС

Как напредва изграждането на нови ВЕИ мощности?

"В Германия сме склонни да правим нещата излишно сложни. Близо 10 години отнема завършването на процеса от планирането до построяването и въвеждането в експлоатация на един вятърен парк. Само разрешителното за строеж се бави с години. Причината са сложните законови ограничения заради притесненията на хората от изграждането на ветрогенератори в близост до населени места, което пък политиците използват като параван и не улесняват мудните разрешителни процедури. В този смисъл Маркус Зьодер, за когото стана дума, е типичен пример.

Преди десетина години предишното правителство на практика замрази изграждането на нови мощности. Например в експлоатация бяха въведени близо 80 процента по-малко фотоволтаици. Сега липсата на тези мощности се усеща много болезнено. Сегашната управляваща коалиция се опитва да ускори темпото. Заместването на ядрените централи няма да отнеме много време, най-много една година. Проблемът са въглищните централи, както и потреблението на природен газ, който е скъп. Плановете са, до 2030 година делът на възобновяемите източници в енергийния микс да достигне 80 процента."  

Смята се, проф. Квашнинг, че вятърни паркове трябва да се изграждат на север, а фотоволтаици - на юг. Това обаче изисква гъста преносна мрежа, нали така?

"И в южна Германия има смисъл да се строят вятърни генератори, просто в по-високите части. Освен това, ако ограничим добива на вятърна енергия само до северна Германия, а строим фотоволтаици само на юг, ще трябва да изградим много гъста преносна мрежа в цялата страна, което на практика е невъзможно. Затова мощностите трябва да са разпределени из цяла Германия."  

Какви други алтернативи има електроенергията от спрените ядрени блокове? Някои казват, че водородът е бъдещето. Все по-често се обсъжда газифицирането на въглищните централи с опция да ползват в бъдеще и водород за производство на ток.

"Водородните централи безспорно са алтернатива, но основно като заместител на вятърната и слънчевата енергия, защото все още са прекалено скъпи. Дори Германия не може да си позволи да замести природния газ с водород за производството на електроенергия. В момента това е възможно само за кратки периоди, когато вятърните и соларните паркове не могат да произведат достатъчно ток."  

Говорим за спрените ядрени реактори, но в обозримо бъдеще, до 2030 година, Германия иска да спре и въглищните централи. В същото време потреблението на електроенергия расте - домакинства преминават на термопомпи, електроавтомобилите заместват двигателите с вътрешно горене, индустрията трябва да се откаже от твърдите горива. Няма ли да се стигне до затруднения, проф. Квашнинг?

"В момента около половината от потреблението на електроенергия в Германия идва от възобновяемите енергоизточници. Но не така добре стоят нещата при топлинната енергия или при използваните горива в транспорта. Ако Германия иска да спази срока 2030 година трябва сериозно да увеличи темпото при изграждането на нови мощности.  

• Проф. Юрген Фалтер: Младите избиратели ще продължат да подкрепят Зелените, дори да симпатизират на радикалните еко-движения

Ако обаче политическият натиск срещу възобновяемите енергоизточници по примера на Бавария расте, Германия ще се сблъска със сериозни трудности. Дори индустрията зове политиците да ускорят темпото на енергийния преход. Икономическият министър Роберт Хабек от Зелените си е поставил за цел да увеличи броя на новите мощности четири пъти за една година. Според мен тази цел е реалистична, но само ако не губим повече време."

Високи температури, суша, топене на ледниците - миналата година е била година на тревожните рекорди за климата на Европа. Лятото на 2022 е било най-горещото откакто се води статистика. Последните данни на Службата на ЕС за изменение на климата "Коперник" сочат, че миналата година е била с градус и половина по-топла от средната температура в периода между 1990 и 2020 година. А само за последните пет години средната температура се е покачила с над два градуса в сравнение с прединдустриалния период. Енергийният преход е отговорът на Европа на тази тревожна тенденция. Какво е значението на отказа на Германия от атомните електроцентрали за постигането на климатичните цели, проф. Квашнинг?

"Тъй като Германия сведе до минимум дела на ядрените централи в енергийния микс, спирането на последните три блока няма кой знае какво значение за климата. Или с други думи - за да изпълни Германия климатичните цели, трябва да намали дела на въглищата и газа."