Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кой и защо изсече дървета около водоем край благоевградското село Дъбрава?

Снимки на десетки отсечени дървета около водоем в района на благоевградското село Дъбрава, който от години не функционира като такъв, предизвикаха масово негодувание в социалните мрежи. Това е любимо място за почивка сред природата за стотици жители на община Благоевград, които подкрепят и местната инициатива за превръщането на района около селото в туристическа дестинация. Кой изряза дърветата и защо?

Един от възмутените жители на община Благоевград, който публикува в социалните мрежи и снимки от района с изрязаните дървета, е Росен Георгиев, председател на Асоциацията за европейско развитие на българското село и бивш кмет на село Дъбрава. Той констатирал масовата сеч навръх Великден, когато излязъл на разходка със семейството си. 

"Това е водоем, който се намира на съвсем малко разстояние на село Дъбрава, от остатъчните активи на АПК. Този водоем приличаше на естествено езеро с прекрасна растителност. Дърветата бяха на повече от 50-60 години", разказа Георгиев пред БНР. За него е странно, че "водоем, който не се експлоатира, бива почистван".

"Повече от 30 години този водоем не е използван. Той няма естествен приток на вода. Единственият начин за пълненето му е чрез помпена станция на река Бистрица, която отдавна не функционира. Цялата съпътстваща инфраструктура е разрушена. Поливната система е напълно разграбена, занемарена и струва милиони да бъде възстановена."

Почистването на водоема и района около него е било извършено от Предприятието за управление и стопанисване на язовирите. От там обаче настояват, че е премахната растителността само във водоема и че той е годен за ползване.

Това е само един от общо 182 язовира и водоема, предадени на държавното предприятие, което има ангажимент да ги направи безопасни и да ги приведе в действие при необходимост.

"Ние го приехме от общината този водоем, той на практика е язовир, и започнахме да го експлоатираме. Там е недопустимо по язовирната стена да има дървета, храсталаци, които пречат да вижда дали може да се появи някаква филтрация, някакъв теч. Язовирната стена е почистена, около нея нищо не е рязано", твърди директорът на поделението за Югозападна България Харизан Тамахкяров. По думите му преливникът е почистен.

"В момента той се пълни, по довеждащ канал приижда вода. Ще се напълни, колкото е необходимо."

"Ние отговаряме за безопасността на този язовир. Ако не го експлоатираме съгласно изискванията, на нас ще ни бъдат наложени санкции от проверяващия орган", коментира директорът.

На всичките предадени 182 язовира са били направени обследване, техническа документация, програми за технически контрол, уверява Тамахкяров.

"За тези язовири, които сме приели, правим всичко възможно да бъдат безопасни, да бъдат извършени съществени ремонти, за да се ползват, когато е необходимо."

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Фестивал на динения маджун се проведе в село Смилец

В Силистренското село Смилец времето сякаш е спряло върху една сладка и топла традиция – варенето на динен маджун. Тази година тя бе отбелязана по особен начин – с десетото, юбилейно издание на Фестивала на маджуна. Диненият маджун е спомен, запазен от предците, пренесен през поколенията и възроден в съвремието. През 2015 година идеята за..

публикувано на 01.09.25 в 17:08

Празник на рибената чорба в село Попина

В силистренско село Попина за трета поредна година кипна аромат и веселие – празникът на рибената чорба събра жители и гости от близо и далеч. На самия бряг на Дунава майстори приготвяха прочутата чорба, подправена не само с тайните на добруджанската кухня, но и с много настроение и народна музика. Фестивалът не е само за вкусната рибена..

публикувано на 01.09.25 в 17:03

Студенти представиха проект за обновяване на парк „Академик“

Прeз сeдмицатa сe състоя прeдставянeто нa идeйния проeкт зa обновяване нa парк ,,Акадeмик”. Слeд мeсeци работа, срeщи с институции и доброволчeски акции, Инициативният комитeт за спасяване на парка показa своятa визия зa модeрно, зeлeно и достъпно пространство зa спорт, отдих и културни събития. Каузатa e подкрeпeнa от над 4000 подписa срeщу..

публикувано на 01.09.25 в 13:39
Българско неделно училище в Кавала

Дружество "България" съхранява българската културна идентичност в Гърция

Станка Колева от Дружество "България", основано от българите, които живеят в Гърция, вече от 9 години живее в южната ни съседка. "Всъщност заминах не е точната дума, защото няколко лета преди да се установя тук, трайно идвахме на почивка лятото в Гърция като по близка дестинация до София, но окончателно се преместих през 2017 година. Бях с..

публикувано на 01.09.25 в 11:38
Сергей Белалов

Сергей Белалов: Световните игри за трансплантирани са празник на живота

Две години след трансплантация на черен дроб български атлет успя да завоюва четвъртото място в дисциплината бягане на 200 метра на Световните игри за трансплантирани, които се проведоха миналата седмица в Германия.  Подготвил се самостоятелно, Сергей Белалов влезе и сред най-добрите осем на дългата дистанция от 5 километра. Мъжът е на 51..

публикувано на 29.08.25 в 16:06

Христо Цветков: Българите от Беломорието са измъчвани, гонени, убивани - историята трябва да се помни

Христо Цветков е от онези млади хора, които избират да учат извън България. След като завършва във Франция, се прибира, намира работа у нас и остава да живее в родината си. Интересът му към родното преминава отвъд границите на страната ни, откъдето идват и двата му рода - Северна Гърция. Предците на Христо Цветков и по майчина и по бащина линия..

публикувано на 27.08.25 в 16:37

Максим Караджов: Асимилацията на коренното население е бил проблем, както на българи, така и на гърци

„Родена във въздуха“ е документален филм, който повдига завесата над една малко позната страница от българската история – репресиите и насилствената асимилация на българското население в Северна Гърция. Лентата е посветена на съдбата на народната певица Любка Рондова и над 20 хиляди български деца, изселени по време на Гражданската война през 1948..

публикувано на 27.08.25 в 16:18