"Америка - илюзии и реалности": Огнян Тододров - с четка и с ноти в Чикаго

Огнян Тододров - Оги е художникът, който рисува и прави вътрешен дизайн на сгради, с длето вае фигури, понякога кара такси, а в малкото си свободно време композира музика за отмора, и дори печели награди. За 27-те години, преживени в Чикаго, той има 12 изложби - самостоятелни и общи. Показвал е свои творби и в Ню Йорк, а в Европа това се е случвало 25 пъти. 

Преди да прелети океана, за да тръгне към американската си мечта, познава САЩ най-вече от телевизията, а сега отблизо я вижда и усеща доста по-различна: 

"Америка е като всяка друга обикновена държава със своите си проблеми. Важното е да се вместиш вътре. На мен ми харесва, защото можеш да имаш работа, да направиш нещо. Хората са различни. Приемат ни нас, чужденците, като интересна твар. Когато направиш дадена изложба по съвсем друг начин, те започват да гледат на нещата и по-този начин. Аз съм щастлив, че можем да дадем българска линия, която те да видят като план в изкуството". 

• "Америка - илюзии и реалности": Стенд-ъп комедията среща Джулия Стоянова и Доналд Макнайр

Кога откри художника в себе си?

Майка ми ме удари с един дневник по-главата, който беше надраскан с малки войничета и аз потънах в тресавището на изкуството. 

На колко години беше тогава?

На 4 - 5 години може би. 

Никога ли не те е привличало нещо друго да правиш?

Привличало ме е, разбира се, но когато започнеш да рисуваш, ти просто не можеш да го смениш с другия свят. 

Като какъв художник се определяш?

Във всичко. Аз обичам и реализма, обичам дърворезбата, орнаментиката, пластиката. Всичко, което ме развълнува, обичам да го правя. 

Какви техники използваш? Имам чувството, че обичаш да експериментираш, че непрекъснато търсиш нещо ново, различно... 

Да, той и животът те увлича по този начин, защото, например, ако започнеш да правиш дизайн на някакво заведение или ресторант, те кара по-съвсем различен начин да мислиш и да ръководиш нещата. Там вече нещата са съвсем други, със съвсем друг материал, а иначе, в моите графики е стандартното рисуване с перо, с туш и съответно с печат, цинкография, която е много специфична и много интересна, защото, когато правиш цинкография, рисуваш точно обратното на фотоснимката. Което е черно, трябва да бъде бяло и малко е трудно, но успявам да се справя. Със суха игла се прави. Иначе пробвам с живописта. Много ме е влякла дърворезбата, затова и направих "Св. Иван Рилски". 

Дърворезбата ли е голямата ти любов?

Ако погледнем реално в исторически план, преди да започнат да правят големите скулптури, хората са започнали да правят орнаментика по бойните копия, по къщите, които са строели. След това вече започват да правят скулптурите и големите неща, които стават в Египет, в Сирия, Вавилон, Рим. 

Освен с четка и с длето, ти работиш и с музика, с ноти. От къде тази страст към музиката?

Не мога да я обясня. Просто сядаш и твориш. Тя се появи, когато навремето в пионерските домове ходехме да играем. Майка ми беше хореограф. Играехме народни танци. Като останеше време, аз се промъквах, имаше пиана в страничните стаи, и започнах дрън-дрън-дрън, та до ден днешен. Просто ми идва отвътре. Не мога да ти кажа как, но даже съм щастлив, че бях направил музика за филм и спечелихме награди. Аз спечелих 3-то място. В Сеул. Режисьорът, който прави филма, спечели първо място за режисура, а на нас ни дадоха 3-та, 4-та награда за грим и музика. 

Продължаваш да композираш?

Да. По-малко, защото тук толкова си разпилян. Някой път, когато има време - да! 

Кое е било най-приятното ти преживяване тук, на американска земя? 

Най-приятното ми преживяване са тези изложби, които правим, защото там се събираме много хора и американци, и емигранти, които оценяват нашето изкуство.  

Приемаш ли, че Америка е станала съдбата ти? 

Ами то стана, защото няма накъде. Когато дойдеш и живееш малко повече години. Приблизително същите години, които си живял и в България. И когато дойдеш от един малък град. Чикаго си е Чикаго. Просто един огромен град, който има изненади, има всичко, но то това е красивото. Да свикнеш с него, да се приспособиш към града, да живееш, да работиш и просто да успяваш. 

Допускаш ли, че някой ден можеш да се върнеш?

О, разбира се. Всеки го крепи това. Един ден, да, разбира се, ще се върнем. Защото аз никога няма да заменя природата на Сините камъни, на красотата на боровете, на вековните букове. България си е красива. Сливен е един много интересен град с доста мургави хора там, обаче е интересен като фолклор. Аз просто си харесвам България. Не може да не се върнеш. Трябва да се върнеш! 

снимки: Личен архив