Така звучи творческата тревога на Думисани Карамански, победител в категория "Визуално изкуство" на тазгодишните Награди за полет в изкуството на фондация "Стоян Камбарев".
Той е роден във Ваймар в семейството на българка и зимбабвиец, но не е бил в Зимбабве. Живял е 4 месеца в Германия, помни детската градина в София. Майка му е архитект. Той самият е изучавал "Живопис", дипломирал се е при Андрей Даниел. 12 дни е бил част от арт резиденция в Лещен, организирана от галерия Little Bird Place.
"Този огромен чардак – разкрива ти се цялата Пирин и Родопа пред тебе, ти седиш, по цял ден си рисуваш или си си качил краката и четеш книга...", споделя художникът в пространството на предаването "Изотопия".
"За да стане трикът на вълшебното усещане за зрителя и за теб самия, да изглежда правдоподобно за теб самия, защото една картина си има нейния си чар – когато за артиста е правдоподобна и му харесва, и го мъчи, и го интересува, то си е вид процес, "мазане". Търсиш начин да стане интересна картината, за теб самия първо."
"Магическият реализъм е сюрреализъм. Всичко – от любови до проблеми с кръста. Всяко нещо, което ме е засягало. Първоначално ме интересуваше расата ми и това, че съм от смесено семейство – исках да изкарам това като демон от себе си. Да носиш цвят и да си различен винаги си има собствената отговорност, то те човърка, физически е неотлъчно от теб, когато си навън, когато си сред хора – ти си част от това да бъдеш посочван, да искат да разговарят с тебе", разказва Думисани пред БНР.
Когато рисува картина, изобразяваща него самия или неговите представи за света, след завършването ѝ иска да забрави за нея.
"То е като брака. "Оженил" си се за една картина за един период от време, караме се, обичаме се, моля ѝ се, падам на колене, "тя" ми се сърди – това платно, и накрая съумяваме да се разберем за попечителството – над това, което сме изградили един с друг, и как да приключим брака."
Винаги има за дорисуване, казва Думисани Карамански. По думите му границата е тънка и все още се учи.
Думисами е бил рисуван на много картини, предимно учебни. Забавлява се да вижда себе си през очите на други творци. Има го например изобразен като Веласкес, "само че с плочки", като държи "огромна дамаджана с вино".
Не обича да дава имена на картините си – "винаги са твърде поетични", например "Тихо е на Луната". Не крие, че повечето имена са леко подигравателни към него самия, с идеята зрителят да иска да познае това, което вижда. И признава, че това съдържа доза свръхегоцентризъм.
Думисани приключва картини за първата си самостоятелна изложба. Засега я нарича галено "Мавзолеят на маминото синче", защото порастването е много сложно, разкрива още той, с желанието да приключи тази фаза – "на 27 трябва да си вече достатъчно пораснал, малко по-отговорен непораснал". Ще я покаже в галерия "Кредо Бонум" през септември.
Художникът се ориентира към скулптурата, мечтае да режисира, да снима филми на 16-милиметрова лента – "защо не?". Отвъд живописта, медията като изкуство е начин да направиш нещо интересно, вярва Думисани, който се е снимал в клипове. Ролите – от това да "пляска" момичета с лалета, до това да бъде в раница на великан.
Името му означава "бъди обичан, бъди уважаван".
Повече за Думисани Карамански чуйте от интервюто в звуковия файл.
"Формите, които Бог е създал са най-благоприятни и възприемчиви за човешкото око" споделя врачанинът Георги Цветков. Той е на 37 години и се занимава с добив и преработка на прочутия врачански варовик. Фирмата, в която работи е на семейството му. Компанията е на международните пазари и изнася продукция за целия свят. "В природата има уникални..
До Съединението Русе е не само най-големият, но и най-развитият български град , продължител на реформаторските тенденции в Дунавския вилает. Отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия Градът пази спомени за дипломати, общественици, културни дейци и царски особи. За връзката между Русе и княз..
След многото политически битки, словесни и понякога юмручни, след все по-ясно поставените полюси в световната политика и желанието за надмощие, в деня на Съединението пред нас отново, както всяка година на дневен ред е въпросът: За 140 години успяхме ли да тръгнем ние българите заедно в една пътека, от която да направим широк път за нашите..
Популярният български писател Емил Минчев наскоро издаде финалната част от поредицата си за детектива – вълколак Бънк Ромеро. Историите, започнали с динамичните криминални събития, развиващи се на фона на едно футуристично бъдеще в "Нюх", завършват с книгата "Мрак". Премиерата е в четвъртък, 4-ти септември, от 18.30 часа в клуб "Грамофон"...
Ангелина Грозева е журналистка и актриса. Познаваме я от атрактивното ѝ присъствие в Детското БНР, гледали сме я в постановката "Клюки от Ада". За ролята на изкуството в човешкия живот и новите проекти Ангелина разказа повече в предаването "Нощен Хоризонт". Преди години тя работи по страницата "Културата – къде я откриваме?". В нея, с помощта на..
От известно време фотографът Иво Хаджимишев замени прохладата на Витоша планина и шума на трамваите с горещия беломорски бриз на град Кавала. Какво го заведе в южната ни съседка? Ниските цени на имотите, корените на предците му или любовта му към фотографията и културната ни памет. "На тази възраст ме заведе на първо място работата, но не на..
В поредното издание на "Нощен хоризонт" гостува Васил Георгиев, легендата на българската блус и рок сцена. Васко Кръпката разказва за старата с група "Старт" и за сцената преди 1989 година. Откъде тръгнахме и докъде стигнахме след 36 години преход? "В трудните времена се ражда блусът, така се и роди онази песен на "Подуене блус бенд" - "Ден след..
Протестът на 13 септември е само началото , обеща пред БНР лидерът на партия "Възраждане" Костадин Костадинов. "На 13 септември организираме..
Съединението не е просто обединение на територии, а на кръв, съдби и усилия. Това отбеляза пред БНР Николай Милчев, бивш учител и поет. Той сподели,..
Проблем е, че има много версии за бития директор на ОДМВР на Русе. Този проблем се дължи до голяма степен на реакцията на ръководството на МВР,..