Така звучи творческата тревога на Думисани Карамански, победител в категория "Визуално изкуство" на тазгодишните Награди за полет в изкуството на фондация "Стоян Камбарев".
Той е роден във Ваймар в семейството на българка и зимбабвиец, но не е бил в Зимбабве. Живял е 4 месеца в Германия, помни детската градина в София. Майка му е архитект. Той самият е изучавал "Живопис", дипломирал се е при Андрей Даниел. 12 дни е бил част от арт резиденция в Лещен, организирана от галерия Little Bird Place.
"Този огромен чардак – разкрива ти се цялата Пирин и Родопа пред тебе, ти седиш, по цял ден си рисуваш или си си качил краката и четеш книга...", споделя художникът в пространството на предаването "Изотопия".
"За да стане трикът на вълшебното усещане за зрителя и за теб самия, да изглежда правдоподобно за теб самия, защото една картина си има нейния си чар – когато за артиста е правдоподобна и му харесва, и го мъчи, и го интересува, то си е вид процес, "мазане". Търсиш начин да стане интересна картината, за теб самия първо."
"Магическият реализъм е сюрреализъм. Всичко – от любови до проблеми с кръста. Всяко нещо, което ме е засягало. Първоначално ме интересуваше расата ми и това, че съм от смесено семейство – исках да изкарам това като демон от себе си. Да носиш цвят и да си различен винаги си има собствената отговорност, то те човърка, физически е неотлъчно от теб, когато си навън, когато си сред хора – ти си част от това да бъдеш посочван, да искат да разговарят с тебе", разказва Думисани пред БНР.
Когато рисува картина, изобразяваща него самия или неговите представи за света, след завършването ѝ иска да забрави за нея.
"То е като брака. "Оженил" си се за една картина за един период от време, караме се, обичаме се, моля ѝ се, падам на колене, "тя" ми се сърди – това платно, и накрая съумяваме да се разберем за попечителството – над това, което сме изградили един с друг, и как да приключим брака."
Винаги има за дорисуване, казва Думисани Карамански. По думите му границата е тънка и все още се учи.
Думисами е бил рисуван на много картини, предимно учебни. Забавлява се да вижда себе си през очите на други творци. Има го например изобразен като Веласкес, "само че с плочки", като държи "огромна дамаджана с вино".
Не обича да дава имена на картините си – "винаги са твърде поетични", например "Тихо е на Луната". Не крие, че повечето имена са леко подигравателни към него самия, с идеята зрителят да иска да познае това, което вижда. И признава, че това съдържа доза свръхегоцентризъм.
Думисани приключва картини за първата си самостоятелна изложба. Засега я нарича галено "Мавзолеят на маминото синче", защото порастването е много сложно, разкрива още той, с желанието да приключи тази фаза – "на 27 трябва да си вече достатъчно пораснал, малко по-отговорен непораснал". Ще я покаже в галерия "Кредо Бонум" през септември.
Художникът се ориентира към скулптурата, мечтае да режисира, да снима филми на 16-милиметрова лента – "защо не?". Отвъд живописта, медията като изкуство е начин да направиш нещо интересно, вярва Думисани, който се е снимал в клипове. Ролите – от това да "пляска" момичета с лалета, до това да бъде в раница на великан.
Името му означава "бъди обичан, бъди уважаван".
Повече за Думисани Карамански чуйте от интервюто в звуковия файл.
Романът на Ирина Папанчева "Брюксел, разголен" е сред заглавията в лятната кампания "1 град, 19 книги" на обществените библиотеки в Брюксел. Българката живее в Белгия и има шест романа, детска книга, пише и разкази. За първото си пътуване до столицата тя си спомня: "То беше през февруари 2003 г., когато отидох на стаж в Европейския..
Преподава италиански език, танцува балет, занимават я проблеми с околната среда, различни изкуства са част от живота й. Това е Гергана Дилова, с която ви срещаме отново след поредното й пътуване в Африка. Този път то е различно, защото не става дума само за пътешествие, а за кауза. Там тя се чувства свободна и помага на икономиката, на..
"Най-важното за мен е , както на мен са ми подали ръка преди време, някой да повярва в теб ! Да ти каже, че можеш да успееш, че можеш да го направиш, да ти даде този първоначален тласък, който да ти даде тази увереност, че ти може да успееш . Това е особено важно за децата . На "Цветен Камертон" се изявяват толкова талантливи деца. Жалко е,..
Португалският писател Жозе Луиш Пейшото става известен с романа си "Ни един поглед" . Една история за скромни хора с библейски имена, в която творесъществува, но Творецът отсъства. Определят Жозе като едно от най-изненадващите открития на Португалската литература . Жозе бе гост и в България, за да представи историята си, ето какво разказа за БНР и..
Художникът Петър Станимиров е специален гост на "Нощен Хоризонт" . За себе си казва - " Животът ми е посветен на илюстрацията и комиксите , а любимата ми награда е ГРАВИТОН от 1998 година, мотото на която е "За добро въображение и доброта на въображението". Като дете нашият гост е бил невинна душа, която гони вятъра и иска, като..
На 9 юли се навършиха 175 години от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов. Пуснаха сребърна монета за 175 години от рождението на Иван Вазов В Берковица продължават инициативите за 175-ата годишнина от рождението на Вазов "Душеспасително е делото на патриарха, за да оцелее българския дух, да имаме..
" Самоубийството може да бъде израз на много неща , но като че ли на първо място бих могъл да кажа, че самоубойството е израз на екзистенциална..
"Фактът, че се приеха три от законопроектите с идеята да се намери общо решение за откриване на начин да се постигнат въпросните заплати, които се..
Имам документ, в който ми се обяснява, че един съдия не е написал делото си 13 месеца – повече от година, защото е трябвало да отговаря на народния..