Който и да победи на президентските избори в Турция, ще се сблъска с огромно предизвикателство в икономиката

Вдигане на заплатите, възстановяване на щетите от разрушителните земетресения и инфлация от 10% при много ниски лихви - така звучат най-важните точки от икономическата платформа на настоящия президент на Турция Реджеп Ердоган. Опозиционният кандидат Кемал Кълъчдароглу не е толкова щедър в обещанията си, но ще промени лихвената тенденция. Какъв би бил резултатът при осъществяването на всяка от двете платформи?

"Те предлагат два различни подхода. Настоящият лидер Ердоган, ако остане на власт, най-вероятно ще продължи сегашната си политика по запазване на много ниски лихви. Ако бъде избран опозиционният кандидат, най-вероятно той ще води "нормална" лихвена политика и ще пристъпи към повишения, защото инфлацията тук е огромен проблем", казва икономистът Юнай Тамгач, която припомня, че инфлацията удари около 70% през лятото, а сега тя е около 40%.

"В същото време има неправителствени организации, които правят свои собствени изчисления и твърдят, че поскъпването е двойно. Заедно с това върви още един проблем, а именно обменният курс на лирата. Той се контролира, въпреки че валутата е с плаващ курс. От известно време обаче наблюдаваме, че това не се случва по пазарните правила въпреки високата инфлация. Турската лира е надценена, което удря износа."

Професор Гюлчин Йозкан не вярва на официалните данни за инфлацията и смята, че тя е минимум два пъти по-висока от тях. За нея курсът на ниските лихви в Турция е в основата на огромните проблеми, довели и до ситуацията от тази седмица - негативни стойности на нетните резерви:

"Говорим за изчерпани резерви в чуждестранна валута, а те са много необходими, има остра нужда от чужда валута. Който и да победи на изборите тази неделя, ще се сблъска с много голямо предизвикателство в полето на турската икономика. Високата инфлация изисква покачване на лихвите, но е много малко вероятно настоящото правителство да прибегне до този ход. Всичко това се случва в един много сложен и предизвикателен глобален контекст."

Както и в много сложна вътрешнополитическа обстановка, в която Ердоган даде щедри предизборни обещания, които не са подплатени с наличен финансов ресурс, допълва Юнай Тамгач.

"Точно преди изборите бяха обещани много правителствени програми, които изискват допълнителни бюджетни разходи. Също така се налагат по-големи плащания за покриване на последиците от земетресенията. Всичко това тежи на хазната. До миналата година тя бе сравнително стабилна, но от началото на тази година се наложиха доста допълнителни разходи и това е проблем, с който следващият президент - без значение кой от двамата претенденти спечели - ще трябва да се справи."

Възможно ли е по този начин да се забави инфлацията до 10%?

"Не виждам как това ще е възможно с водените досега политики. В момента сме в условията на инфлационна спирала и предстоящи местни избори следващата година. Ако Ердоган спечели президентските избори, най-вероятно ще продължи покачването на заплатите, на други публични разходи и бюджетни трансфери, за да осигури победа на неговите кандидати и на местния вот. Малко вероятно е обаче да видим промяна в лихвената политика. В такава ситуация единственият вариант да се овладее инфлацията е въвеждането на ценови контрол. Той обаче не работи", коментира Юнай Тамгач.

Тезата застъпва и Гюлчин Йозкан:

"Земетресението беше опустошително за живота на много хора, но и възстановяването на щетите изисква много сериозен ресурс. Изграждането наново на домовете по последни изчисления ще струва около 50 милиарда долара. Който и да дойде на власт, това трябва да е сред основните му приоритети. Освен вътрешните предизвикателства пред турската икономика, остават и глобалните. Най-голямото предизвикателство пред всички развиващи се икономики, особено пред турската и нейното изключително тежко състояние, са капиталовите потоци към страната. Развиващите се икономики са много зависими от външното финансиране. В сегашната ситуация обаче има много висока инфлация, която кара централните банки да вдигат лихвите. Заради това капиталът не се насочва към развиващите се икономики."

Когато говорим за външно финансиране, не се визира единствено инвестиция в турски дългови книжа или друг вид инжекция към държавната хазна. Важно е самата икономика да заработи, изтъква Йозкан, като с разочарование отбелязва, че чуждите инвеститори нямат доверие на родната й страна и затова вече не правят бизнес в Турция.

"Това не беше изненадващо заради новия президентски режим, който бе въведен през 2018 година. След референдума властта се концентрира в централната власт, което доведе до влошаване в редица сфери на обществения живот. Това предизвика съмнения у чуждестранните инвеститори и те изтеглиха парите си от Турция. С президентската система на управление в Турция, въведена през 2018 година след референдум, беше премахнат премиерският пост, а президентът има право да назначава министри и магистрати, да издава укази със силата на закони, както и да разпуска парламента и да насрочва избори. Ето защо за западните инвеститори това означава еднолична власт, корупция и лоши управленски решения. Ако режимът на Ердоган се запази, няма причина да смятаме, че тенденцията ще се промени. Ако все пак се стигне до победа на опозиционния кандидат, колкото и малко вероятно да изглежда, можем да станем свидетели на обрат и доказателство за това видяхме в начина, по който пазарите реагираха при възможността опозицията да победи."

Колкото повече турската икономика се доближава до катастрофа, толкова повече настоящият държавен глава разчита на партньорските си държави за финансиране.

"Те спасиха Турция от възможността да се обърне към Международния валутен фонд за финансиране. Практически те заеха мястото му и това се наблюдава от няколко години. Турция може да разчита на финансиране от приятелските държави от Залива. Вече има няколко суапови споразумения между Турската централна банка и централните банки на държави като Обединените арабски емирства и Катар. Остава обаче неясно дали все още има място за маневри на този фронт", коментира проф. Гюлчин Йозкан.

Суаповите споразумения са вид инструмент, при който ако има необходимост от подкрепа за допълнителни чуждестранни валутни резерви, те могат да бъдат осигурени от партньорската банка чрез кредитна линия. Въпреки това те не могат всеки път да "спасяват положението", смята тя.

Според нея Турция е огромна държава с огромен потенциал, а турската икономика нямаше да е в това състояние, ако не е бил въведен президентският режим.