Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Денят на детето и цяла учебна година в страна, където не е твоят роден дом

Да си ученик и учител във време на война

Любов Енчева: Най-важното е децата да се чувстват в своя среда

Марта Стоянова, 7 клас, Ярослава Парамей, 3 клас, от Одеса, Арина Бородай, 5 клас от Мелитопол и Любов Енчева, учителка от с.Преслав, Запорожие на гости в Хоризонт до обед на 1 юни 2023
Снимка: Ирина Недева

Денят на детето в това издание на "Хоризонт до обед" е за децата, които не могат да живеят в родните си домове в Украйна, било защото са разрушени от руските атаки, намират се в окупираните от Русия територии или са в райони близко до фронтовата линия. Посвещаваме този ден и на паметта за децата, които са загубили живота си от началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна. Според данните на главния прокурор на Украйна от 24 февруари миналата година до сега са загинали 483 деца, 989 са били ранени.  

Как живеят, как учат и за какво мечтаят децата от Украйна, които вчера отбелязаха традиционният украински училищен празник „Последен звънец на годината“ в столичния театър „Театро“ на ул. „Върбица“ 12 разказва репортажът на Виктория Петрова от закриването на учебната година в  Украинския образователен център в София. Там се обучават 150 деца на възраст между 6 и 18 години.

"От самото начало целим да подпомагаме хората, които са избягали, търсейки подслон в България", казва Йоана Бенщук - румънка, която живее от две десетилетия в България, но още в първите дни на войната става част от от Фондация "Ситуационен център "Отворени врати". 

Според Йоана най-голямата трудност, с която украинските семейства трябва да се справят ежедневно, е несигурността, защото никой не е бил подготвен за тази ситуация. Най-голямата помощ, от която хората, разселени заради войната в Украйна имат нужда, е дълбоко разбиране и съчувствие, смята тя. 

„Мина една година от началото на войната. Много хора са забравили, че тази война съществува. Хората са тук не защото им харесва, а защото нямат друг избор."

Учителката Марина Митева е таврийска българка от Мелитопол, Запорожка област. 

"Много беше тежко да останем да живеем там", споделя тя. "Ние сме в България не за първи път. Аз съм председател на българско дружество и директор на българско неделно училище в Мелитопол. Не всички хора разбират какво става там, при нас. Никога не искам тук да дойде война. Това е много страшно. Животът на бежанеца е много тежък. Тук живеем под мирно небе, но всеки ден мислим за своите роднини. Цяла Украйна живее под бомби и аларми."

Директорката Татяна Савова посочва, че най-голямата трудност в момента е финансовата несигурност. 

"Проектът вече свършва. Сега търсим спонсори, някой да помогне да продължи да съществува това училище."

В "Хоризонт до обед" на БНР гостуваха ученичките Ярослава Парамей, Арина Бородей, Марта Стоянова и учителката Любов Енчева.
  

"Всички учители са Украйна, от различни градове. Не всички владеят български. И децата са различни. Опитахме се да се почувстват като в своите училища и едновременно да се социализират тук. Които няма къде да се върнат и ще останат тук, да им бъде по-лесно да се вливат в българските училища. Усещаше се как децата искат да се върнат, но тук, постепенно, благодарение на топлото посрещане, много беше трудно да се открие такова училище, но го направиха", разказва учителката Любов Енчева в предаването "Хоризонт до обед". Тайната на нейния добър български е в това, че нейните предци са от преселилите се от Бесарабия в Таврия българи. Тя мечтае "всичко да свърши" и всички да се върнат в свободна Украйна, за да продължат живота си там.

Любов Енчева

Марта Стоянова е от Одеса. Завършила е седми клас. Харесва тукашното украинско училище, защото е учила едновременно български и предметите си по украинската програма. Споделя, че в образователния хъб се е чувствала като вкъщи.

Марта Стоянова от Одеса, 7 клас

"Трудно е, когато бягаш от война и се намираш в друга държава. Ти искаш да учиш в безопасност на своя роден език. Това е много важно за нас."

Арина Бородей е в пети клас. Идва от Мелитопол. Иска да се върне у дома и тъгува за роднините си. 

Арина Бородай от Мелитопол, 5 клас

Най-мъничката, Ярослава Парамей е завършила трети клас. Тя е от Одеса и мечтае да се върне в Украйна, войната да свърши и да види любимото си кученце.

Ярослава Парамей от Одеса, 3 клас в Украинския образователен център

Повече по темата чуйте в звуковите  файлове. 

Снимки от студиото: Ирина Недева

Снимки от празненството в театър "Театро": Виктория Петрова

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Зорница Христова

Зорница Христова - гост в "Горещо сърце": Лесно е да се влюбиш в четенето

В рубриката "Горещи сърца" срещата е със Зорница Христова, жена, която впечатлява със спокойствието си и с искреността, с която говори за книгите. Тя е писател и преводач, един от създателите на издателство ,"Точица". Завършила е английска филология в Софийски университет.  Автор е на книгите "Вкусна география" и ,"Когато искам да..

публикувано на 28.09.25 в 09:00
Историята на Силистра

Историята на Силистра - белязана от различни епохи и културни влияния

След възвръщането на Южна Добруджа към България с Крайовския мирен договор през 1940 г. Силистра се превръща в културна столица на региона. Изследване, базирано на публикации във в. "Подем", излизал през тези години в региона, показва как градът бързо възстановява и развива културния си живот. Проучването е дело на дългогодишния..

публикувано на 28.09.25 в 07:50
Гергана Фъсева

Гергана Фъсева: Един народ може да оживее, ако има култура

В "Закуска на тревата" ви срещаме с перкусионистката Гергана Фъсева. Тя е родена във Велико Търново, но от близо половин век живее в Германия. Била 7 годишна, когато с родителите й заминава за тогавашната ГДР. Там Гергана започва с уроците по музика, а по - късно завършва специалност "Ударни инструменти" в Музикалната академия във Ваймар...

публикувано на 27.09.25 в 09:00

Евакуират обитателите на напукания столичен блок, излизат под наем

Заради пукнатини и деформации в жилищен блок в столичния квартал "Хаджи Димитър" неговите обитатели ще бъдат евакуирани . Блокът се намира недалеч от участък, в който се разширява линия на метрото. Жители на квартала са предупредили Столичната община още през 2023 г. Високите подпочвени води са сред основните причини за аварията в..

публикувано на 25.09.25 в 08:57

"Държи ме това, че един ден ще се върнем" - от Канарските острови до Варна

" Постоянно съм готова с куфара , аз съм на стенд бай за прибиране ! Мен ме държи това, че един ден ще се върнем." Това споделя Диана Бачкова, която със съпруга си живее в Лас Палмас на Канарските острови. Там имат работилница за ремонт на яхти. " За почивка е много добре . Като постоиш малко, по-различно е. Тай е рай за малките деца и..

публикувано на 25.09.25 в 06:50

Ангел Каралийчев - разказвачът на българското детство

На 21 август преди 123 години в село Стражица, днес град, е роден  знаменитият български писател Ангел Каралийчев. Макар да е известен най-вече със  своите детски приказки, той е писал също поезия и разкази . Първата му поема, „Мауна- Лоа“, е издадена със собствени средства, година преди публикуването на дебютния му  сборник с разкази, „Ръж“. Тя е..

публикувано на 25.09.25 в 03:00

Защо Добрич празнува на 25 септември?

Добруджанският град Добрич има драматична съдба през годините. От 1878 година насам градът е освобождавам три пъти – при Руско-турската война, след това по време на Първата световна война след битката, останала в историята като Добричката епопея през 1916 г., а  третото освобождение на града е от румънската власт, продължила 23 години. То се..

публикувано на 23.09.25 в 12:54