Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Цветелина Пенкова: България може да подели с Естония ресор Енергетика. Имаме исторически шанс

Цветелина Пенкова
Снимка: БГНЕС

Ресорът на Мария Габриел вече е преразпределен между двама други еврокомисари още с подаването на оставката ѝ. Ние можем да договорим различен ресор и това е много добра възможност. Има ключови теми, по които България би могла да има доста сериозна роля, дори темата енергетика.

Това заяви пред БНР евродепутатът Цветелина Пенкова от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент

"Ресор Енергетика би могъл да бъде разширен и такава тема да бъде дадена на държава като България. В момента комисарят по енергетика е Естония. Дори разсъждавайки в посока, че две държави, които не са чак толкова големи и няма да създаде сътресения, биха могли да поделят подобен ресор, не бива да се пренебрегва."

На първо място е важно да се помисли кой ще води преговорите в Европейската комисия, подчерта Пенкова. Тя е категорична, че въпросът за ресора е първостепенен пред този за името, което страната ни ще излъчи за поста.

"Грешна е политиката да тръгваме от имена и след това да търсим подходящ ресор. Има доста сериозен исторически шанс, в който в рамките на оставащата почти година и половина от мандата на ЕК – той приключва ноември 2024-та, България да заеме стабилна позиция."

Поели сме два ангажимента - за почти пълното намаляване на зависимостта от въглищата до 2038 г., тоест за затваряне на голяма част от тези мощности, и до края на 2024 г. да намалим емисиите с 40%, което трудно може да се постигне с оглед на ситуацията с недостига на ключови ресурси и суровини, поясни евродепутатът в предаването "Преди всички".

Възможно е предоговаряне, ако се направи по приемлив начин – да се увеличи срокът, да бъде намален процентът, поясни Пенкова относно втория ангажимент. По думите ѝ това може да се постигне чрез обективни преговори.

"Да отидем и да кажем с колко и докога е възможно."

"Алтернативата е правилен баланс. За да имаш стабилна енергийна система с постоянни цени, ти трябват базови мощности и допълващи такива. ВЕИ-тата са допълващи. Базовите мощности биват три вида – газ, ядрена енергетика и въглища. Ние трябва да изберем този източник на енергия, която е с най-ниско емисионен отпечатък върху природата и икономиката. Това е ядрената енергетика, но сама по себе си тя не би била достатъчна. Това, което в момента се налага като политика в Европа, е много силен, ясен баланс между базови и допълващи, тоест ядрена енергетика плюс ВЕИ. Те зависят до голяма степен от метеорологичните условия, няма как да разчитаме на тях целогодишно, няма как да гарантираме мрежова стабилност", коментира Цветелина Пенкова.

Санкции по отношение на вноса на ядрено гориво няма, уточни тя. По думите ѝ във Франция 30% от ядреното гориво идва от Русия и дори САЩ внасят все още от Руската федерация, защото диверсификацията касае възможните доставчици,  а "в световен мащаб те не са толкова много, когато говорим за ядрено гориво".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Географски рекорди и невероятни факти за планетата на Фестивала на науката

ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..

публикувано на 12.05.24 в 14:53

Николай Петков представя българския път към Еверест

; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..

публикувано на 12.05.24 в 06:00

Музеите в Израел отвориха безплатно врати за посетителите

45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..

обновено на 12.05.24 в 04:59
Андрей Арнаудов

Андрей Арнаудов: Няма тема, по-важна от демографията!

Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..

публикувано на 09.05.24 в 09:51
Снежана Тодорова

Снежана Тодорова: И до днес наш девиз е този на Йосиф Хербст - "Никому в угода, на никому напук"

През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..

публикувано на 08.05.24 в 13:38
Късноантична сграда

В археологическия подлез на Пловдив може да видите късноантичната сграда "Ирини"

Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..

публикувано на 05.05.24 в 16:34

Димитър Димитров успя да съгради храм в село Искър

За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си  – да съгради храм в..

публикувано на 05.05.24 в 09:12