Доц. Томаш Плудовски: Подкрепата за опозицията в Полша расте

Интервю на Константин Мравов с доц. Томаш Плудовски за предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Правосъдните реформи на полските управляващи са несъвместими с върховенството на закона в Европейския съюз. Това окончателно решение на Европейския съд е само още един епизод от битката между Варшава и Брюксел относно разбиранията им за право и демокрация. Но този може и да е един от последните. В края на годината в Полша предстоят избори, а поне според социологическите проучвания дори да запази статута на първа сила, за партията на Ярослав Качински "Право и справедливост" ще е трудно да сформира управляващо мнозинство.

Решението на съда в Люксембург задълбочава някои проблеми за управляващите консерватори - натрупаните глоби заради процедурата са в размер на 550 милиона евро. Блокирани изглежда ще останат и далеч по-съществените над 30 милиарда евро, предназначени за Полша по Плана за възстановяване.

А опозиционните сили, начело на които все повече изпъква бившият премиер и председател на Европейския съвет Доналд Туск, изглеждат в подем.

Интервю с полския политолог доц. Томаш Плудовски.

Какво е значението на въпроса за върховенството на закона преди изборите в Полша и какви ходове могат да предприемат управляващите след решението на Съда на ЕС?

Това е четвъртото подобно решение, а управляващите не се отказват от предприетия курс. Продължават с опитите да овладеят съдебната власт чрез реформи, макар да са неуспешни. Европейската глоба заради това е 550 милиона евро на ден. След решението това натрупване ще спре, но Полша трябва да плати тези пари. И това обаче не отклонява правителството от целите му.

Министърът на правосъдието Збигнев Жьобро даде пресконференция след решението, която съдържаше политически, а не юридически отговор - че съдиите в Люксембург пият с политиците, че присъдата не е безпристрастна. Това, което може да се промени, са изборните резултати. Нещата изглеждат все по-оптимистично за опозицията, особено след марша на 4 юни. В него се включиха половин милион души. След тази демонстрация прогнозните резултати на основната опозиционна партия се повишиха с 3 процента и тя вече има възможност да изпревари "Право и справедливост" като първа сила.

Решението в Люксембург засяга основно създадената от коалицията на Качински дисциплинарна комисия, която след първите глоби беше преименувана, а част от правомощията й отпаднаха. Според управляващите консерватори, целта на орган, който може да санкционира съдии, е да има по-голяма отчетност в системата и тя да бъде изчистена от "пост-комунистически остатъци". Какво реално промениха от "Право и справедливост" в съдебната система?

В годините след изборите през 2015-а имаше много промени в тази сфера - бяха създадени няколко нови иституции. Имаше и някои разлики в законодателните предложения на управляващите и на президента, но те са от една и съща партия и целта им също остана една и съща - полските съдии да не могат да коментират компетентността на техни колеги, назначени от сегашното правителство. Тези политически назначения са наричани "неосъдии".

Правителството се опитва да предотврати изключването и изолацията в рамките на професионалната гилдия на неговите "неосъдии", които са назначени противозаконно. Заради това имаше няколко опита за ограничаване на правата на съдиите, например да участват в различни асоциации. Има детайли, но в общи линии законодателната, изпълнителната и президентската власт се опитаха да отнемат независимостта на съдебната, срещу което сега отново се произнесе Европейският съд.

Как реформите повлияха на ежедневната работа в съдилищата?

Има хаос, защото на практика имаме две съдебни системи - сегашната и предишната. Много от новите съдии не са назначени по законов път, поне според това решение на Европейския съд. Заради това и издадените от тях присъди са със спорна правна стойност и трябва да бъдат разгледани повторно. Ситуацията става все по-сложна, защото има публични разногласия в рамките на съдийските състави, като магистратите изразяват несъгласие с новите си колеги, а властите им казват, че нямат право да го изказват.

Тази двойственост потенциално може да затрудни самото функциониране на съдебната система, тъй като гражданите трябва да изчакват преразглеждания на делата им. Това се случва във всички съдилища, дори на най-ниско ниво. Всъщност най-много са проблемите на първа инстанция, където има най-много дела.

Миналия месец премиерът Матеуш Моравецки приписа тези проблеми на правосъдния министър Збигнев Жьобро, който е ръководител на по-малка партия в рамките на управляващата дясна коалиция. Вие казахте, че в подкрепата за опозицията има подем, но доколко можем да го отдадем на съдебните проблеми?

Правосъдните реформи са важни по същество, но така и не станаха важни за гласоподавателите. Самата съдебна система беше бавна и преди и много поляци имат лошо мнение за съдилищата, които са и недофинансирани. За някои позиции има голямо текучество на хора заради ниското заплащане, има проблем с намирането на квалифицирани кадри. Съдиите вършат работа, която в други страни от Европейския съюз се поема от асистенти.

В резултат на това много случаи се влачат с месеци и години. Това обаче е сложен въпрос с политически, правен и дори конституционен аспект. Хората са недоволни, но не усещат, че могат да му повлияят, че засяга техния избор. Не могат да определят кой е крив и кой прав и затова следват партийната линия. Поддръжниците на "Право и справедливост" вярват на официалното обяснение - че системата трябва да се промени. В това няма съмнение, но след т.нар. реформи работата на съда стана още по-бавна. Целта явно е била единствено политически контрол над съдилищата.

Ако правосъдната тема не е сред големите въпроси за гласоподавателите, как това се отразява на флагмана на реформата Жьобро и неговата партия "Единна Полша"? Тя сега се ребрандира на "Суверенна Полша" и декларира като най-големи свои врагове едновременно Русия и либералния Запад.

Партията на Жьобро не е голяма. На пръв поглед сега се опитват да се отличат от "Право и справедливост", но силно се съмнявам, че ще се явят самостоятелно на изборите. Иначе са по-гласовити в патриотизма и в позициите срещу Евросъюза, срещу Германия, но са слаби в проучванията и се съмнявам, че ще рискуват да останат извън парламента. С този шум се опитват да си уредят по-добри места в общите избирателни листи. Повечето агенции дори не измерват подкрепата за тях извън управляващата сега "Обединена десница".

Има много спорове в рамките на тази коалиция, а също и борба за наследяване на лидера й Ярослав Качински, чието здраве се влошава. Жьобро също се надява в бъдеще да привлече голяма част от гласоподавателите на "Право и справедливост", но много от тях в момента не знаят, че той всъщност представлява друга партия.

Полските гласоподаватели не се впечатляват от правосъдната тема, но със сигурност се интересуват от икономиката. А в момента над 30 милиарда евро по плана за възстановяване не стигат до Полша заради споровете за върховенството на закона. Всъщност доколко липсата на тези пари е пречка за управляващите, които вече обещаха повишение на знаковата си програма за детски надбавки?

Но това е само предизборно обещание - да се увеличи помощта от 500 на 800 злоти. То даде и добра възможност на опозиционния лидер Доналд Туск да ги попита: "Защо ще чакате до изборите? Увеличете я сега за 1 юни!". Така или иначе, обещанието не повиши рейтинга на управляващите. Сега създадоха комисията за оценяване на руското влияние, чиято цел е неутрализиране на Туск, но и това не доведе до исканата от тях обществена поляризация, която да мобилизира електората им. Вместо това мотивира опозиционно настроените.

Не смятам, че ще прибегнат до преговори с Европейския съюз за замразените фондове. Те искаха да отключат тези средства, но след решението на съда това става по-малко вероятно. Правителството трябва да се откаже от правосъдните реформи, но и това изглежда малко вероятно. У Качински и "Право и справедливост" може би имаше такова желание преди месеци, но Жьобро поддържаше твърда линия. Не мисля, че ще има развитие по тази тема до изборите.

Споделете

Доц. Томаш Плудовски: Подкрепата за опозицията в Полша расте

Правосъдните реформи така и не станаха важни за гласоподавателите, отбеляза полският политолог

БНР подкасти:

"Медиана": ГЕРБ-СДС - 28,6%, "Възраждане" - 14,9%, ДПС - 13,5%, ПП-ДБ - 12,9%

Влак със 185 пътници дерайлира в Югозападна Германия заради свлачище

106 страни и организации ще участват в конференцията за мир в Украйна в Швейцария

Активите на частните пенсионни фондове вече са почти 24 млрд. лв.

Нов център за рехабилитация на хора с увреждания ще заработи в София

Жълт код за дъжд в 13 области

Председателката на ЕК е на посещение в Пловдив

Митрополит Гавриил: Синодът не може да извади Николай Пловдивски от списъка с кандидати за патриарх

Ансамбълът на грациите: Титлата ни в Будапеща - в памет на бащата на балетния ни педагог

Георги Тодоров: Има голямо напрежение, на карта е поставена независимостта на БПЦ

Предавания

За БНР

Програми

Радио България