Дейвид Файф: Петролът няма да поскъпне толкова, че да повиши инфлацията

публикувано на 10.06.23 в 11:47

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Интервю на Марта Младенова с Дейвид Файф за предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Еврозоната се оказа в техническа рецесия след ревизираните данни за представянето на германската икономика. Според повечето анализатори забавянето на икономиката ще продължи още известно време преди да се върне към възстановяване в началото на следващата година. Подобни са прогнозите и за Съединените щати, като топката основно е в полето на централните банки и тяхната политика по лихвени покачвания с цел овладяване на инфлацията.

Държавите от Организацията на страните износителки на петрол, известна като ОПЕК, заедно с техните партньори във формата ОПЕК+, сред които е и Русия, все по-внимателно следят представянето на западните икономики. Причината - ако активността им намалява, това води и до по-ниско търсене на петрол. Именно това е прочитът и на решението на ОПЕК+ да удължи решението за ограничаване на добивите до края на 2024 година. Разширеният формат на картела произвежда около 40 процента от черното злато в световен мащаб. Още по-изненадващо се оказа решението на Саудитска Арабия доброловно да ограничи собствения си добив с допълнителни количества, което според мнозина експерти, означава известно пренареждане на пазара. Това е и мнението на Дейвид Файф, главен икономист на специализираната в енергетиката медия "Аргус". В интервю за предаването "Събота 150" той изрази увереност, че цените на петрола няма да достигнат толкова високи стойности, че да обърнат тенденцията на забавяне при инфлацията.

Фактът, че удължиха съществуващото ограничение върху добивите през цялата 2024 година не е толкова изненадващ. Моделирането, което правим за търсенето и предлагането на петролния пазар, показва тенденция към излишък на черно злато следващата година, ако те не продължат с ограничаването на производството. От тази гледна точка това решение е смислено.

Струва ми се, че пазарът по-скоро беше изненадан от решението на Саудитска Арабия доброволно да ограничи собствените си добиви с 1 милион барела дневно. Обявено беше, че това решение ще влезе в сила от юли. Не е сигурно обаче, че те ще запазят това допълнително ограничение от 1 милион барела през оставащите месеци на 2023 година. Има твърде много въпросителни около това решение.

Първоначално то побутна цената на суровия петрол и в понеделник тя се увеличи с близо 3 долара за барел. След това обаче отново падна, защото пазарите се тревожат от състоянието на икономиката, включително възстановяването на китайската, след пандемичните локдауни. Саудитците май ще се окажат малко разочаровани, защото след първоначалното поскъпване на петрола цената вече пада.

Т.е. страховете за 100 долара за барел са напълно неоснователни?

Мисля, че е много трудно да се прогнозират 100-110 долара за барел, както предположиха някои коментатори. Струва ми се, че това е малко вероятно в ситуация на очаквана лека рецесия в Съединените щати и в Европа през втората половина на тази година. Икономическата активност се забавя. В същото време лихвите бяха увеличени рязко - това е най-рязкото покачване от 80-те години на миналия век.

Нашите прогнозии сочат, че цената на петрола може да достигне до около 85 долара през следващите месеци. Базовият ни сценарий изключва трицифрена цена през 2023-та.

В такъв случай не бива да се страхуваме, че високите цени на петрола ще обърнат тенденцията на забавяне на инфлацията, нали?

Очевидно е, че шоково покачване на цената на петрола би влошило още повече положението с инфлацията, която остава доста висока. Струва ми се обаче, че в момента основният двигател на инфлацията са растящите разходи за заплащане на труда. Ако ситуацията се запази непроменена, не смятам, че скъпият петрол ще стане главен фактор, генериращ инфлация.

Какъв е геополитическият прочит на решението на партньорите във формата ОПЕК+?

Ситуацията е сложна, защото заради конфликта в Украйна бяха прекратени доставките на руски петрол в Европа и Съединените щати. И сега руският нефт залива Азия, която по традиция е ключовият пазар на износителките на петрол от Залива. Много е трудно за страните от Близкия изток, защото те губят част от пазарния си дял в Азия в полза на Русия, която продава там своята суровина с огромни ценови отстъпки.

Казвам това, защото имам усещането, че Саудитска Арабия е готва да приеме малка загуба на пазарен дял. Те се опасяват от забавяне на икономиката през третото тримесечие в Съединените щати и Европа. Според мен саудитците се опитват да заложат ценови минимум тази година от поне 75 долара и засега успяват. Очевидно е, че икономическите съобръжения доминират над геополитическите.

Само че в Москва изглеждат доволни от това решение на ОПЕК+. Можем ли да очакваме добри постъпления за Кремъл, с които да продължи да финансира бруталната си война срещу Украйна?

Руснаците успяват да продадат доста суров петрол на пазара в Азиатско-тихоокеанския регион. Ако Саудитска Арабия наистина намали добивите си, това ще отвори още малко място за руски доставки в региона. В същото време фактът, че саудитците намаляват износа си, подкрепя цената на суровия петрол. Може да не я увеличи, но я подкрепя да остане на приблизително същото ниво. Така че - да, от руска гледна точка срещата е изключително удовлетворителна.

От гледна точка на Саудитска Арабия обаче това означава загуби. Международният валутен фонд предупреди, че това решение за доброволно намаляване на добивите може да отнеме от растежа на саудитската икономика.

Ако саудитците запазят решението си, от началото на юли те ще добиват само 9 милиона барела на ден. Това е много под нивото от преди пандемията, когато произвеждаха доста над 11 милиона барела. Очевидно е, че постъпленията им от продажбата на черно злато ще спаднат, което ще има отражение и върху икономическия им растеж. Те обаче наблюдават внимателно развитието на западните икономики и правят всичко възможно дори и дума да не става за намаляване на цените на петрола.

Ще видим ли ново ограничаване на добива?

Зависи от макроикономическата ситуация. Според нашия основен сценарий, ще станем свидетели на сравнително малко и краткосрочно забавяне на икономиката в Европа, в Северна Америка и в част от Южна Америка през втората половина на тази година. А през 2024-та ще започне възстановяване.

Разбира се, ако централните банки продължат да увеличават лихвите до твърде високи стойности и с твърде високо темпо, ще ни вкарат в по-дълбока рецесия. Тогава членките на ОПЕК+ ще трябва да решат дали да има допълнителни ограничения на предлагането. Все пак не вярвам, че ще има такава необходимост.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Дейвид Файф: Петролът няма да поскъпне толкова, че да повиши инфлацията

Над 600 лекарства поскъпват в Кипър

Плащането на пенсиите за месеца започва на 7 февруари

Испания с инициатива за повече жени инженери

НИМХ: Студен февруари, но с малко валежи

Пенка Георгиева: Има начин ботулиновият антидот да бъде внесен по поръчка на болници

Роберт Хабек предупреди САЩ да не започват търговска война, Европа ще предприеме ответни мерки

Общинарите в Ловеч остават без председател поне до 13 февруари

Асен Василев: Няма документ, на който да пише "отрицателно салдо 18 млрд. лв."

Деница Сачева: Всички институции казват, че има дупка в бюджета, до дни ще покажат реалното състояние

Боряна Димитрова: В името на евроатлантизма Пеевски използва кремълска пропаганда

Предавания

За БНР

Програми

Радио България