Виктория Бешлийска, Момчил Николов, Йордан Славейков, Мария Касимова - Моасе, Владимир Зарев се включиха в двудневната фестивална програма, като отговориха на читателските въпроси и щедро раздадоха автографи.
"Исках да направя нещо за българската литература тук в Брюксел и то в по-голям мащаб още през 2018 година", сподели за "Понеделник вечер" Таня Станева, председател на Българската културна асоциация в Белгия.
Станева поясни, че е искала да подари чувството от Софийския панаир на книгата на своите сънародници в Белгия.
„Писах на няколко издателства без да знам какво да очаквам. Още на другия ден ми отговори Божана Апостолова“ сподели още през усмивка Таня.
"Тогава ти "порастват крила" и си казваш, че да, дори само едно издателство да ти отговори, нещата ще се получат по някакъв начин. 2020 година направихме първият онлайн фестивал на българската книга, като 7 дни излъчвахме на живо...
Така започва това вече знаково събитие, което наистина донесе пълни с усмихнати читатели зали. Така се и създава анкетата за любим български писател на българите в чужбина. Българи от 18 държави си казаха мнението, това за мен е една малка стъпка, която ще ни даде верни критерии какво да правим от тук насетне", разказа още за "Хоризонт" Таня Станева.
А доброволците на фестивала Румяна и Сияна, които живеят в Брюксел, споделиха, че са щастливи да са част от тази културна инциатива, която популяризира българските книги. Те имат и литературен клуб - БГ - С чаша и книга в ръка".

"Всяка година фестивалите стават все по-многолюдни, все повече писатели и издатели идват от България, и все повече българи от Белгия, а дори и от съседните страни идват на този празник на българската книга", каза за "Понеделник вечер" посланика на България в Белгия и Люксембург Пламен Бончев.
По думите му може би това е най-голямото културно събитие на българската общност в Белгия, което се случва всяка година.
"Този фестивал превръща Брюксел в българско възрожденско читалище. Идеята ни беше задвижена от група ентусиасти, които искаха да се занимават с българска култура", изтъкна още Бончев.
Виктория Ангелова и г-ца Стоилова също доброволки на фестивала допълниха, че са страстни читателки, а причината да се включат във фестивала е начин да се докоснат отново до България.
Виктория Бешлийска откри фестивала на българската книга в Брюксел. Иска да увери българите в чужбина, че „винаги има една България, която ги очаква и това е България с хората, които имат нужда да общуват заедно. Без да слагат граници.“
"Организацията е прекрасна, водена от хора с мисия, изграждайки здрави мостове между българите по света", сподели още Бешлийска пред "Понеделник вечер".
„Едни прекрасни хора, които са организирали с много желание, това, което се случва“, представи хората на събитието българския писател Момчил Николов.
"Тук хората са позитивни и настроени към нас авторите много добре. Езикът ни обединява, той ни сближава, каза още Николов, който планира продължение на своите истории за своя герой Чекмо.
"Идеята ни беше задвижена от група ентусиасти, които искаха да се занимават с българска култура. Фестивалът се роди като една малка мечта на принципа - "Няма начин да няма начин"... Пет години по късно ние вече имаме изградени традиции.
Хората са много активни и това е начин българската литература да бъде по-видима и разпознаваема, особено в контекста на спечелената от Георги Господинов награда за литература - "Букър", каза още Ганкова.

"Книгата, изобщо изкуството, имат тази функция да обединяват хората. Защото винаги е много по-лесно – изкуството и културата действат директно на сетивата ни. Ние всички хора, където и да сме, изпитваме едни и същи емоции, каза пред "Хоризонт" Мария Касимова – Моасе.
"Срещите тук за мен са много съкровени, каза още Моасе.
А модераторът на авторовите срещи на фестивала Кремена Димитрова сподели за "Хоризонт", че за нея фестивалът е културно средище с апостолска мисия.
Повече чуйте в звуковите файлове.

На 13 ноември, четвъртък, за първи път ще се играе "Брадатата графиня". Преводът и музикалното оформление на актьора Мартин Каров, а на сцената излизат още Албена Павлова, Боян Арсов, Лана Гекова и Кирил Бояджиев. Всеки от петимата актьори се превъплъщава в няколко роли. Носителката на "Икар" Ана Вълчанова този път ще видим в различна роля –..
След кратко боледуване днес почина световноизвестното българско сопрано Стефка Евстатиева. През последните дни тя е била в болница в София. Вестта за кончината й е потвърдил съпругът на оперната прима в разговор с българската народна певица Татяна Сърбинска. Стефка Евстатиева е родена на 7 май 1947 г. в Русе. Дебютът й е през 1971 г. на..
Инициативният комитет за изграждане на скулптурната композиция „Земляците“ и Община Левски проведоха официалното откриване на творбата на 6 ноември 2025 г. на площад „Свобода“ в града. Официален гост на тържествената церемония бе вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова. Събитието оживи спомена за трима от най-обичаните българи, родом..
През последните години светът на израелската мода преживява възходи и падения, както и кризи заради пандемията и войната. Тази година към тях се добави и бойкот срещу израелски артисти и спортисти. За първи път Седмицата на модата, която се проведе в последните дни на октомври в Тел Авив („замразена“ по време на войната), се проведе без Деня на..
Реставрираха стогодишна къща във Враца. Тя се намира до емблематичния паметник „Лъвчето“ и носи отпечатъка на една от известните градски фамилии – рода на Йончеви. Отскоро семейният дом е ново място за изкуство, култура, събития и обмен на идеи. Старата къща е реставрирана – запазени са автентичните мазилки, дограми, настилки и мебели, както и духът..
В град Левски беше открита скулптурната композиция „Земляците“ , посветена на актьорите Георги Парцалев , Григор Вачков и писателя Дончо Цончев . Автор на творбата е скулпторът Борис Борисов , а средствата за реализацията ѝ са събрани от жителите на региона чрез различни инициативи. Всеки град има свои любими места, свързани със..
Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Барселона беше домакин на концерт по случай Деня на народните будители. Смесен хор „Родни звуци“ към читалище „Добри Войников – 1856“ в Шумен изпълни български народни песни и творби от европейската класика пред българската общност в каталунската столица. Идеята за концерта възниква спонтанно..