Пети фестивал на българската книга в Брюксел

Виктория Бешлийска, Момчил Николов, Йордан Славейков, Мария Касимова - Моасе, Владимир Зарев се включиха в двудневната фестивална програма, като отговориха на читателските въпроси и щедро раздадоха автографи.

"Исках да направя нещо за българската литература тук в Брюксел и то в по-голям мащаб още през 2018 година", сподели за "Понеделник вечер" Таня Станева, председател на Българската културна асоциация в Белгия.

Станева поясни, че е искала да подари чувството от Софийския панаир на книгата на своите сънародници в Белгия.

 „Писах на няколко издателства без да знам какво да очаквам. Още на другия ден ми отговори Божана Апостолова“ сподели още през усмивка Таня.

"Тогава ти "порастват крила" и си казваш, че да, дори само едно издателство да ти отговори, нещата ще се получат по някакъв начин. 2020 година направихме първият онлайн фестивал на българската книга, като 7 дни излъчвахме на живо...

Така започва това вече знаково събитие, което наистина донесе пълни с усмихнати читатели зали. Така се и създава анкетата за любим български писател на българите в чужбина. Българи от 18 държави си казаха мнението, това за мен е една малка стъпка, която ще ни даде верни критерии какво да правим от тук насетне", разказа още за "Хоризонт" Таня Станева.

А доброволците на фестивала Румяна и Сияна, които живеят в Брюксел, споделиха, че са щастливи да са част от тази културна инциатива, която популяризира българските книги. Те имат и литературен клуб - БГ - С чаша и книга в ръка".

"Всяка година фестивалите стават все по-многолюдни, все повече писатели и издатели идват от България, и все повече българи от Белгия, а дори и от съседните страни идват на този празник на българската книга", каза за "Понеделник вечер" посланика на България в Белгия и Люксембург Пламен Бончев.

По думите му може би това е най-голямото културно събитие на българската общност в Белгия, което се случва всяка година.

"Този фестивал превръща Брюксел в българско възрожденско читалище. Идеята ни беше задвижена от група ентусиасти, които искаха да се занимават с българска култура", изтъкна още Бончев.

Виктория Ангелова и г-ца Стоилова също доброволки на фестивала допълниха, че са страстни читателки, а причината да се включат във фестивала е начин да се докоснат отново до България.

Виктория Бешлийска откри фестивала на българската книга в Брюксел. Иска да увери българите в чужбина, че „винаги има една България, която ги очаква и това е България с хората, които имат нужда да общуват заедно. Без да слагат граници.“

"Организацията е прекрасна, водена от хора с мисия, изграждайки здрави мостове между българите по света", сподели още Бешлийска пред "Понеделник вечер".

„Едни прекрасни хора, които са организирали с много желание, това, което се случва“, представи хората на събитието българския писател Момчил Николов. 

"Тук хората са позитивни и настроени към нас авторите много добре. Езикът ни обединява, той ни сближава, каза още Николов, който планира продължение на своите истории за своя герой Чекмо.

"Идеята ни беше задвижена от група ентусиасти, които искаха да се занимават с българска култура. Фестивалът се роди като една малка мечта на принципа - "Няма начин да няма начин"... Пет години по късно ние вече имаме изградени традиции.

Хората са много активни и това е начин българската литература да бъде по-видима и разпознаваема, особено в контекста на спечелената от Георги Господинов награда за литература - "Букър", каза още Ганкова.

• Георги Господинов: Литературата разпознава кога си почтен към нея

"Книгата, изобщо изкуството, имат тази функция да обединяват хората. Защото винаги е много по-лесно – изкуството и културата действат директно на сетивата ни. Ние всички хора, където и да сме, изпитваме едни и същи емоции, каза пред "Хоризонт" Мария Касимова – Моасе.

"Срещите тук за мен са много съкровени, каза още Моасе.

А модераторът на авторовите срещи на фестивала Кремена Димитрова сподели за "Хоризонт", че за нея фестивалът е културно средище с апостолска мисия.

Повече чуйте в звуковите файлове.