Димитър Беров, морски еколог: Към този момент замърсяване по българското крайбрежие няма

Към този момент замърсяване по българското крайбрежие няма. В това увери д-р Димитър Беров, морски еколог от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.

Повод за коментара му е срутената стена на язовир „Нова Каховка“ в Украйна и навлизането на мръсни води в морето.

„Одеският залив е доста плитък и затворен. В зависимост от локалните ветрове, теченията могат да се движат в различни посоки. Има модели и изследвания, които показват, че водите, които навлизат от Днепър и Днестър, постепенно се разпространяват на юг и в посока към нашия бряг. Тези реки са един от основните източници на замърсяване на Черно море. Въпросът е за количествата замърсители, които евентуално биха навлезли в морето и тяхната скорост на придвижване“

Един от елементите на замърсяването са плаващите отпадъци, посочи морският еколог и отбеляза ,че те понякога се придвижват по-бързо.

• МОСВ: Няма замърсяване в българската акватория на Черно море след трагедията с яз. "Нова Каховка"

• ЕС осигури три мобилни станции за пречистване на вода в района около "Нова Каховка"

• М. Грифитс, ООН: Рухването на яз. "Нова Каховка" ще има огромно въздействие върху световната продоволствена сигурност

„Можем да предположим, че първите замърсители, които ние ще видим, са плаващи отпадъци от типа на пластмаси и строителни материали. В района на река Днепър са унищожени доста съоръжения. Ще ги видим евентуално до няколко седмици. Това зависи от преобладаващите посоки на вятъра“.

Той прогнозира, че патогените ще си останат локален проблем в района на Одеския залив.

„Не знам дали изобщо може да очакваме достигането на патогени във водата. Все пак говорим за над 400 километра. Придвижването на тези замърсени води в морето – патогените и органичната материя, които са изхвърлени, се разграждат от морските микроорганизми. Има и фитопланктон, който консумира замърсителите“.

Веднъж навлезли във водата, тези замърсители не могат да бъдат изчистени, обясни още ученият.

„При локални разливи има възможност да бъдат ловени със специални кораби и да се изведат от водата с помпи. Всички други замърсители остават във водата. Разчитаме на самопречистващите функции на морските системи“.

Най-важното, което можем да направим, е да следим тези замърсители, отбеляза той.

„Трябва да се концентрираме и върху това, което се случва в открито море. При установяване на замърсители, надвишаващи нормите, би трябвало  да се следи ситуацията в конкретния район“.

Най-важно е да се разпространява информация, базирана на научни факти, отбеляза д-р Беров.

Цялото интервю на Веселина Миланова с д-р Димитър Беров може да чуете в звуковия файл.