Михаил Минков бе определен за един от 25-те най-добри астрофотографи в света, след като бе отличен в конкурса Milky Way Photographer of the Year.
The Guardian, The Times и NASA само част от медиите и организациите, които споделяха и продължават да споделят неговите кадри. От 6 години насам Capture The Atlas показва най-добрите астрофотографи, подбирайки 25 изключителни снимки на небето. Мишо е в елитната селекция за 2023-а с неговата 360-градусова панорама на зимната и лятната арка на Млечния път, а от "Изотопия" успяхме да му честитим, докато е в Йордания. Хванахме го в Петра, с приятели, в очакване на пътуване и снимки в пустинята Вади Рум.
"В Петра е твърде светлинно замърсено. Тук акцент е храмът с шоуто Petra by Night, където палят красиви свещички и атмосферата е уникална. Да си в София и изведнъж идваш тук е много сюрреалистично – да попаднеш в супер свещено място. Много е комерсиално, но ако се абстрахираш от това, е много магическо и красиво", разказва Мишо.
Пътуването до Йордания е в компания, но често астрофотографията е самотно занимание. "За мен е като медитация, много обичам да снимам сам, но понякога ходя и с група приятели." А понякога Мишо ходи с децата и съпругата си, които виждаме в някои от снимките му. Тогава преживяването е голямо, като най-интересното остава зад кадър – за семейния архив от истории и приключения.
Сам или придружен, Мишо трябва добре да обмисля звездните си проекти, за да се наслаждаваме на фотографии като тази на двете арки на Млечния път.
"Целия този проект, ако мога така да го нарека, започнах да мисля месец и половина преди да го осъществя. Хрумна ми дали мога да заснема близо двете арки. Те не могат да се видят по едно и също време, тъй като са две части от едно нещо. Един път в годината, през март, могат да бъдат заснети с около 4-5 часа разлика. Първо заснех зимната, след това лятната. Двете са достатъчно ниско до хоризонта и не толкова високо, така че да минават над главата ти и да не могат да се заснемат. Градусите на самите арки трябва да бъдат сравнително ниско до хоризонта.
Реално имах 2 дни. Трябваше да намеря достатъчно отворено пространство, където да заснема тези 360 градуса. Освен че трябва да е отворено, трябва и да е тъмно и това беше язовирът "Широка поляна", който е много магично и красиво място. Късметът беше с мене, защото имах една събота и една неделя, в които можех да направя тези кадри, и те се получиха. Сумарно ми отне над 30 часа планиране, заснемане и обработка."
Докато подготвя снимките на терен, Мишо трупа познания, които го тласкат към решението да учи "Астрономия" в СУ "Св. Климент Охридски". Най-вероятно ще осъществи плана си най-късно догодина.
"За да снимаш тези обекти, трябва да имаш познание и да трупаш такова. Всъщност двете арки на Млечния път включват може би най-красивите обекти. Зимната е с Орион, лятната – с ядрото на Млечния път. Неминуемо започваш да трупаш знания, свързани с астрономията."
А когато завърши, Мишо не изключва възможността да снима всички тези обекти и в открития Космос. Засега обаче е здраво стъпил на Земята, защото погледът му към звездите разкрива случки отвъд видимото.
"За мен е много интересно да има история в кадъра, някакъв преден план, както в случая с тази панорама да е моя милост за мащаб. Да се види колко сме мънички и незначителни на фона на цялото безкрайно звездно небе над нас. Това действа много отрезвяващо, когато застанеш там, под звездния купол. Спираш да мислиш за проблемите, за които преди това си мислил, че са нерешими и много големи. Като отидеш и видиш това над главата ти и тази всепоглъщаща тишина... всъщност нещата не са толкова зле, колкото изглеждат."
Мишо признава, че има много пъти, в които пътуването, будуването и причакването на звезди не е дало търсения резултат: "невинаги това, което ми е било в главата, се реализира на терен. Има много фактори, от които завися и които не мога да контролирам, но тези грешки или пропуски са част от процеса човек да се развива в дадена област. Така че дори за момента да съм си казвал за какво съм си изгубил четири часа безсъние, те са допринесли за нещо, което след известно време ще даде своя резултат сумарно."
Астрофотографията вече дава резултат и във възпитанието на децата на Мишо: "дъщеря ми има малък фотоапарат, т. нар. "сапунерка", с която снима. Синът ми, който е на 3 години и половина, дори казва в детската градина, че "тате отива в Йордания да снима звезди", той е наясно с това и краде от време на време моя телефон или телефона на майка си и пробва да прави забавни кадри вкъщи. Неминуемо това оказва влияние в развитието им, което е страхотно."
Звездоброецът и звездоснимец Михаил мечтае да преживее в снимки Намибия и се надява това да се случи догодина. "Много ми се ходи там поради факта, че е едно от най-тъмните места в света, където може да наблюдаваш небето. Освен това Млечният път, въобще небето, изглежда по малко по-различен начин. Има обекти, които не могат да се видят в България, като Магелановите облаци, и двата – големия и малкия."
Намибия в "Изотопия" сме виждали и през очите на фотографа полуадаш на Михаил Минков – Минко Михайлов.
Той снима хората на Земята, а Мишо – звездите над тях, така че смело предлагаме обща изложба от Намибия. Мишо приема предизвикателството и признава, че често ги бъркат заради сходството в имената.
"Иначе това, което ми харесва, е да реализирам идеи, които могат да се направят и в България. Неща, които съм си записал, скицирал и рисувал, и идва моментът в някакъв период от време, в който мога да ги осъществя", казва Михаил Минков.
Цялото интервю с него чуйте в звуковия файл.
Снимки: Михаил Минков
Велико Търново стана първият български град, който има писмена летописна история, в която чрез архитектурата се проследява развитието на града. Книгата е съставена и илюстрирана от архитект Донка Колева, която е дългогодишен изследовател на културно-историческото наследства на града, и се издава от сдружението "Велико Търново –..
Поредно постижение за България. 3 бронзови медала от олимпиада по изкуствен интелект донесоха ученици от българския национален отбор. Състезанието беше в Пекин, Китай. Преди дни премиерът Росен Желязков връчи отличията на българските ученици, спечелили медали от международни олимпиади по природни науки през цялата 2025 година. Общият брой..
Срещаме ви с една от най-самобитните български дизайнерки, жена, която превърна болката в сила, а преждата в бъдеще - това е Аксел Харди . Личност, която носи в себе си и силата на оцеляването, и финеса на въображението . Родена е в малкото планинско село Плетена . Място, чието име по съдба я свързва с плетивото, превърнало се в нейна..
Съединението и Независимостта са две от най-важните исторически събития след освобождението на България. През 1908 година България е била все още васално княжество на Османската империя от международно-правна гледна точка. Тук е голямата роля на Съединението, което на практика и "де юре" ликвидира Източна Румелия, затова между двете събития –..
През 90-те години г-жа Донка Паприкова заедно със свои приятелки доброволки пазаруваха, готвеха, носеха храна на болни и възрастни хора. Създадоха "Хоспис Милосърдие". Днес разговарям с дъщерята на г-жа Паприкова. Зоя Крутилин е изкуствовед, но носи същото горещо сърце за хората и има желание да бъде полезна. Искам да се впуснем в корените на..
Художник, поет и издател , Стефка Попова живее в свят, в който думите, картините и духовността се преплитат в едно . Родена е през 1951 г. в Чирпан, като духът на града я съпровожда през целия живот. Нейната нова стихосбирка "Пепел и плам" е своеобразно свидетелство за силата на вътрешния огън, който никога не угасва, колкото и тежки да са..
Д-р Румен Велев е потомствен лекар. Баща му е бил зъболекар, майка му - невролог. Той е директор на АГ болница „Шейново“ в София. Роден е в болницата, която е много специална за него. Никога не е имал съмнение, че ще бъде акушер-гинеколог. Започва работа в болницата в Петрич, след което специализира в „Майчин дом“ през 1988 година. Взима..
Чехословакия беше научното страшилище на волейбола в света от средата на миналия век . Това каза в предаването "Събота 150" Асен Минчев, един от..
Когато става дума за власт, пари и политика, интелигентните хора не биват допуснати. Много интелигентни хора нямат политическо представителство, нямат..
В последните години забелязвам все повече български музиканти, които смело обявяват големи концерти и успяват да ги продадат . Това каза пред БНР..